«Израел» и неговата осакатяваща ненавист…

29 октомври 2015

израел и неговата

 

 

 

 

 

Джамал Кандж –

 

 

29-годишният еритреец Хафт Зархум, фаллаш, юдей,  е бил линчуван от «израелтяните»-евреи по една единствена причина, че «не така» е изглеждал. След като са го простреляли в краката, тълпата го е обкръжила, все едно стадо хиени – върху изтичащата кръв на жертвата, и са се заели да пребият, пеейки неофициалния ционистки химн на ненавистта: «Смърт на арабите, арабите – вън!» и «Ам Исраель хай».

В духа на традиционния модел на поведение на «Израел», състоящо се в непризнание на вина и показване себе си като жертва, прес-секретаря на «израелското» министерство на външните работи Емануел Нашон е прехвърлил вината за случилото се върху «ужасната ситуация, в която се намираме».

Една седмица по-рано на бял свят се появи видео с подобна сцена: на него може да се види палестинско дете, лежащо в локва кръв. То недоумяващо гледал еврейския расист, крещящ му с пълно гърло: «Умри, кучи сине, умри».

Ако г-н Зархум е бил невинен палестински минувач, историята би била съвсем друга. От 57 палестинци, убити от «израелската» армия, полиция или еврейските линчователи за последните три седмици, като минимум 20 от тях едва ли не са застрашавали живота на «израелтяните».

Разбира се, съпротивата срещу окупацията – е право, гарантирано от международните конвенции. И е имало случаи, когато отчаяли се палестинци, взели в ръце обикновени домашни инструменти, са се опълчили на войниците от «израелската» окупация или въоръжените еврейски «заселници-колонисти». Но така определено не стоят нещата във всички 20 случая.

Явно не така са се случили обстоятелствата в случая с убития евреин, който «израелските» войници са взели за палестинец. Ръководителят на службата за екстремно реагиране някакъв си Меши-Захав Зака е заявил: «Поначало ни се струваше, че той е като всички останали. Когато ме поискаха от мен да опозная тялото, аз разбрах, че той е евреин, и че него погрешно са го взели за терорист [палестинец]».

Ето защо живота на г-на Зархум нищо не струва. Убийците както винаги са решили, че техните действия, «както всички останали», ще останат без последствия. Доказателство за това служат повече от 20 случая за предишните три седмици, когато еврейските убийци са избягвали преследване и са оставали на свобода като герои.

В «Израел» има две системи на „правосъдие“. Той събаря домове и лишава от «израелско» гражданство палестинците, обвинени в извършването на актове на насилие. Но еврейските терористи, арестувани за подпалването на палестинско дете живо, се честват като герои и продължават да имат като собственост субсидирани от правителството домове в еврейските колонии.

Фактът, че г-н Зархум – по-скоро е изглеждал като африканец, отколкото типичен палестинец – от Еритрея, се е изяснила, когато някой е намерил в него «израелска» виза и е закрещял: «Той е еритреец, а не терорист [палестинец]». Но ненаситните хиени, жадни за кръв, не е било вече възможно да бъдат спрени.

Всеки живот в «Израел» е или еврейски, или гойски. Известно е, че лишаването от живот на неевреин в «Израел» изобщо няма каквито и да било последствия. В 2013 година «израелския» вестник «Идиот Ахронот» е привел самохвалски думи на министъра на икономиката и търговията Нафтали Беннет: «Аз убих множество араби [палестинци] през моя живот – и никакъв проблем не съм имал за това».

Що се отнася до имигрантите, то преди две години «израелския» министър на културата Мири Регев е нарекла африканците «раково образувание в тялото на “Израел”». И тя не е единствената.

След вълните от антиафрикански демонстрации в Тел-Авив резултатите от допитването, проведено от Института за демокрация  в «Израел» през 2013 година, са показали, че 52 процента от евреите са съгласни с мнението на Регев за това, че живеещите в «Израел» чернокожи – са «раково образувание».

Говорейки за оправдание на случилото се подобно на убийството на Зархум, то сега една трета от «израелтяните» в хода на допитването са се съгласили с това, «че противозаконното, линчуване чрез насилие по отношение на нееврейските африкански имигранти ги устройва». Смазващото болшинство от «израелтяните»-евреи – 83% – поддържат антиафриканските протести.

Вопли и оскърбления по адрес на раненото палестинско дете, лежащо в кръв, линчуващата Зархум тълпа расисти или убийството на евреин, взет за палестинец – всичко това е проявление на «израелската» култура и ненавист, прокарвана от «израелските» министри и поддържана от болшинството «израелтяни».

Престъпленията на еврейските хулигани против африканския имигранта на почвата на ненавистта или против евреина, взет за палестинец – не са изключения. Единственото изключение – е, че това не са просто цифри, които трябва да се прибавят към повече от 50 убити палестинци.