С какво се различава «Ислямска държава» от «Еврейската „държава“»?..

25 ноември 2015

с какво се различава

 

 

 

 

 

Джамал Кандж –

 

 

   Вечерта в един от четвъртъците терористи са се взривили на улиците в Бейрут. На следващият ден координирани атаки са обагрили с кръв улиците на Париж. Едни и същи престъпници са убивали мюсюлмани и християни в столиците на две страни.

Само преди месец наблюдавахме умилителна сцена: европейските мъже и жени на железопътните станции държейки в ръце приветствени табелки, посрещайки пристигащите бежанци. Така, че ужасните атаки заплашват да се окажат още по-чудовищни по своя цинизъм, ако терористите наистина са се скривали сред достигналите до Франция бежанци, особено отчитайки факта, че бежанците са били приети в Европа много по-добре, отколкото където и да било другаде, включително арабските и мюсюлманските страни. Използването от терористите на такова гостоприемство за своите тъмни цели – не е арабско и не е мюсюлманско качество.

Никакво оправдание за терористичните актове в Париж или кръвожадните убийства в Бейрут, Багдад, Дамаск или Нигерия не може да има. Оставяйки настрана нашето благочестиво възмущение, не трябва да забравяме, че така наречената «Ислямска държава» («ИД») е незаконно родено отроче с «родови мъки от демокрацията» на Джордж Буш. Безразсъдната западна политика на намеса, провеждана под предводителството на САЩ, създаде среда, породила бежанската вълна и терористите.

Кой стои в основата на тези процеси?

Идеята за разпалването на продължителните конфликти и фрагментацията на арабския свят е формирана преди повече от 30 години от сътрудникът на  «израелското» МВнР  Одед  Инон. В своята работа, публикувана в официалния журнал на «Световната ционистка организация» – «Кивуним» («Направления»), Инон е заявил, че приоритет за «Еврейската държава» («ЕД») трябва да бъде «разпада на Сирия и Ирак … на раздробени по етнически и религиозен признак територии». Почти тридесет години по-рано тогавашния «израелски» премиер Моше Шаретт  е формулирал същото за Ливан.

  «ИД» и «ЕД» имат обща стратегия: вечен конфликт между Исляма и Запада има критично значение за тяхното оцеляване.

«ИД» процъфтява благодарение на безконтролната дипломатическа и финансова подкрепа, оказвана на «ЕД» от САЩ и западните държави. Идеологията на «ИД» получава храна за сметка на западното ласкателство пред «ЕД» като изключителна «държава», не подлежаща на упреци и съвършено безнаказано игнорираща решенията на ООН. След неотдавнашното посещение на Нетаняху във Вашингтон «Израел» се подреди на опашката за нова награда за своята неотстъпчивост и опит да скъса ядрената сделка между Запада и Иран.

Планирания от «Израел» и реализиран от Запада «разпад на Сирия и Ирак», Ливан, Йемен и Либия на етнически и религиозни островчета разкри благодатна почва за недоволство, даващо на демагозите прекрасна възможност за манипулиране на безволеви хора и сплотяването им около «ИД».

Уви, всичко това е било много предсказуемо; именно такъв изход са предполагали и очаквали американските разузнавателни служби.

През месец август 2002 година аналитиците на ЦРУ са подготвили доклад под името «Взривоопасна ситуация: планиране на негативните последствия от нахлуването в Ирак». В него се предсказва дезинтеграция на Ирак, нестабилност в региона и ръст на глобалния тероризъм.

На един от предвоенните брифинги на Специалния комитет по разузнаване в Сената на САЩ са представили на разглеждане два аналитични доклада на разузнавателната общност, съдържащи предупреждение за това, че нахлуването в Ирак ще доведе до анархия и подем на тероризма. През месец януари 2003 година центъра за стратегически изследвания «Национален съвет по разузнаване» е предсказал попълването на редиците на екстремистите с «огромен брой разярени млади новобранци».

Независимо от тези предупреждения, администрация на Буш е решила да се вслуша в съвета на произраелските елементи – идеолози, преминали подготовката си в офисите на Американско-«израелския» комитет по обществени връзки (AIPAC) и «израелските» аналитични центрове във Вашингтон.

Тези ционоконсерватори са изместили фокуса на войната от борбата против «Ал-Каида» към защита на «израелските» интереси. Както пише в своята книга  вътрешния човек от администрацията на Буш, по време на една от дискусиите по въпросите на политиката и стратегията яростен поборник на «Израел» Пол Вулфовиц е казал буквално следното: «Не е нужно да подредим нещата с “Ал-Каида”… Ние трябва да говорим за Ирак».

Само за ден преди нахлуването в Ирак вицепрезидента на САЩ Дик Чейни произнесе реч (вероятно, подготвена или, като минимум, редактирана от един от ключовите ционоконсерватори – ръководителя на апарата на президента Скутер Либби), в която по идиотски е заявил, че в Ирак «нас … ще ни посрещнат като освободители».

Днес да се оплакват парижките или бейрутските жертви не е достатъчно. Ние сме длъжни също така да помним и 1,3 млн. души, които са изчезнали непосредствено или косвено по вина на порочната «война против тероризма». Защото разпалената по замисъла на ционоконсерваторите война създаде повече от 1,3 млн. поводи за набиране на терористи.