Как ционизмът се опитва да разкъса на парчета палестинската нация …

30 декември 2015

как ционизмът

 

 

 

Хассан Табаджах –

 

 

На 17 декември 2015 година за палестинците в окупираните палестински територии настъпи нова реалност: «Израел» забрани «Ислямското движение», оглавявано от шейх Раид Салах, и го «извън закона».      Тази крачка бе кулминацията на редицата политически заявления и заплахи, озвучени от дясното правителство в Тел-Авив и, най-вече, на «израелския» главатар  Нетаняху.

Запрет «Ислямско движение» стана по времето, когато в окупираните територии се разгаря народно въстание в отговор на заплахите от страна ционистите по адрес на Джамията Ал-Акса, която палестинците са се заклели да «защитават с цената на своя живот и кръв ».      Напомняме, че въстанието е започнало след като евреите са се опитали да установят нов статус кво в Ал-Акса и да дарят на юдеите правото да влизат в джамията, отделяйки им място и време за пребиваване вътре в нея – при това тази мярка предполага принудително изпълнение по пътя на смазване на съпротивата от страна на мюсюлманите.      Няма никакви съмнения за това, че въпроса за Джамията Ал-Акса и действията на «Ислямско движение» за нейна защита са изиграли ключова роля в организация на усилията, насочени към срив на зловещите планове на «израелските» окупанти в Йерусалим и в мюсюлманската светиня; това е накарало ционизма да загуби всякакво самообладание и да отиде към безпрецедентната крачка.

Обявяването на «Ислямско движение» извън закона съвпада с краха на лъжливите илюзии за «мир» между палестинци и «израелтяни» и разочарование в «съглашенията от Осло», а така също и усилването на «израелската» информационна кампании против правата на палестинците за достоен живот на тяхната родна земя, където те биха имали суверенитет. Легитимната съпротива и искането за спазване на правата на палестинците сега са обявени за «подстрекателство към насилие и тероризъм»; забраната на «Ислямско движение» стана поредната демонстрация на ционисткото беззаконие да спре всеки индивид или обединение, озвучили подобни законни искания.

Забележително е, че инициативата на «Израел» идва в края на стогодишния юбилей от прословутите съглашения Сайкс – Пико   за планираното още тогава деление на арабските земи в Османската империя между Великобритания и Франция. Тази сделка е стартирала процеса за предаване на Палестина на евреите; след година е била провъзгласена печално известната т.н. „декларация на Балфур“. Днес пред нас се вижда «Сайкс – Пико II»: в близкоизточния регион – та и целия свят – наблюдава боевете и събитията, водещи към колапс на арабски правителства и държави, страните в конфликтите мобилизират своите сили, а държавите по света влизат в алианс за защита на собствените интереси.

По същество, репресивната забрана на «Ислямско движение» така или иначе засяга всеки от 1,8 милиона палестинци, живеещи в окупираните през 1948 година области в Палестина и в Йерусалим. Към тях се отнасят не само участниците в «Движението», неговите лидери ис сътрудници, но и онези, които са получавали помощ от движението, поддържали са неговите подходи и методи или са водели съвместно с тях политическа борба в името на претворения в живота на палестинските национални стремежи.

Членовете на «Ислямско движение» са се обединили, защото на тях им е близко въплътеното в него разбиране за национализма; то отразява тяхната идентичност. След еврейската забрана на «Движението» върху тях се стовари поток от въпроси, догадки и оскърбления, и тези хора, свикнали да държат главата си високо вдигната и да се гордеят със своето обединение, неговите ценности, ръководство и постижения, са открили, че това, което ги е свързвало, сега вече е «незаконно». Ако «Движението» вече не съществува, то участниците в него какви са? Към коя партия принадлежат? Ще бъдат ли те автоматически признати за «изгои извън закона»?

Лидерите на «Движението» са проследили неговия растеж и развитие от зрънце идеи до мощна структура, чиито разклонения присъстват по всички сегменти на палестинския народ. «Движението» е оказало влияние върху мюсюлманите от източното средиземноморие до Атлантическия океан. Активисти на «Движението» са оказвали необходимите социални услуги за облекчения на тежестите и бремето на други хора, като палестинските бедняци, сираци и студенти. Техните стъпки сега са пусти, техните офиси са затворени по разпореждане на ционизма; тяхната съдба е неизвестна, но може да се каже абсолютно точно, че те с един замах загубиха работата си, важни проекти и работодателя. При това тях са ги обвинили не в каквато и да е престъпна дейност или в извършването на финансови престъпления, но в принадлежност към внезапно забранена идеология.

Когато хората губят своите   места заради това, че техните компании или завод са се оказали затворени по икономически причини, ние слушаме за крупни и гръмки протести, виждаме кадри със запечатани на тях горящи гуми и т. н., при това подобни акции привличат вниманието на СМИ и предизвикват симпатия в обществото. От властите искат намеса и да се намери начин да се запазят работните места, дори и за сметка на данъкоплатците. Но къде са всичките тези инициативи днес? Защо хората мълчат и си затварят очите за тежкото положение на стотиците работници в «Ислямско движение», които не просят от държавата пари заради запазването на работни места, а просто искат да служат на Бога далече и заедно с палестинския народ?

Палестинските политически партии са осъзнали, че днешните събития представляват опит да се отдели жизнено важна част от палестинската нация. «Израелтяните» се обръщат към тях и им заповядат да не се вълнуват: «На нас ни е нужна само част». Но ако тези партии не чувстват болка сега, то скоро те непременно ще я почувстват – когато настъпи следващата решаваща схватка с «израелското » правителство.

Сираците, нуждаещите се и онези, които учат, както и всички останали, на които «Движението» е помагало, остават без покровител, другар и партньор. Те ще разделят съдбата на всички палестинци, отново сблъскали се лице в лице с «израелския»  юдейски гнет. Именно то, без каквито и да било обяснения, уведомления и въпроси, на основание решението на омразната министър на дясно-екстремисткото правителство е лишило «Движението» от възможността да съществува и работи за благото на палестинския народ.