Някога „дивият звяр“ ще ухапе смъртоносно Нетаняху, а „ракът“ изцяло ще изяде „белите кокалчета“ на Шакед…

18 февруари 2016

някога

 

 

 

Аса Уинстенли –

 

Миналата седмица «израелския» главатар  Нетаняху се нахвърли с нападки срещу арабите, използвайки цветиста расистка терминология. Няма нищо ново в това – защото именно, той в хода на последните избори плашеше «израелтяните» с това, че арабите идват в секциите за гласуване на «стада». Но така низко, както сега, даже и Нетаняху досега още не бе падал.

Оглеждайки новата стена на границата между т.н. «Израел» и Йордания, Нетаняху е заявил: «Отчитайки нашето обкръжение, ние трябва да се защитаваме от диви зверове. В крайна сметка, както виждам, подобно ограждение ще обкръжава цял “Израел”. Ние ще обгърнем цялата “държава” “Израел” със стена и бариери».

«Израелските» функционери  и по-рано са се ползвали с нечовешка терминология по отношение на палестинците и другите араби. Те бълва расизъм отдавна – започвайки още с преди държавната ционистка колониално-заселническа епоха. Такава практика се вдъхновява и от дългия списък на западния колониален расизъм.

Ехуд Барак – бивш ръководител на «израелската» така наречена «умерена» опозиционна «Партия на труда». В действителност той е отявлен расист, убиец на палестински мирни жители и  военен престъпник.

Барак веднъж преднамерено се е възползвал от извратената митология на Британската империя, наричайки «Израел» «вила в джунглата». Той апелира за общи ценности на «Израел» и другите, по-древни форми на европейски колониализъм – геноцид и превъзходство на «бялата раса».

Днешният «израелски» военен министър Моше Яалон    счита палестинците за същества даже по-нисък клас, отколкото животните. В 2002 година в едно свое интервю този мерзавец е заявил, че «палестинската заплаха» е «подобна на рака». В качеството му за решаване  той е предложил «химиотерапия» – т.е. изтребление.

Изобщо «израелските» министри като, че ли обичат да сравняват хората с ракови метастази. В 2012 година Мири Регев (през това време – депутат от оглавяваната от Нетаняху партия «Ликуд», а днес – министър на «културата» на «Израел») е взела участие в подстрекателствата против африканците, търсещи убежище в Тел-Авив. В своето обръщение към насъбралата се тълпа тя е нарекла африканските бежанци «раково образувание на тялото» за «държавата». По-късно тя е публикувала видео с извинения – но не по адрес на африканците за сравнението им с рака, а по адрес раково болните: «Боже опази… Аз не ги сравнявах [т.е. африканците] с хората».

Друг действащ «израелски» министър съвсем неотдавна е използвала откровено езика на геноцида. Министърът на «правосъдието» Айелет Шакед през 2014 година публикува във «Фейсбук» пост, в който е обявила «целият палестински народ за враг» и се е изказала в подкрепа на неговото унищожаване, «включително възрастните хора и жените, градовете и селата, имуществото  и инфраструктурата».

Тя призова към убийства на палестинските майки, даващи живот на «змийчета».

Рафаел Ейтан – бивш началник на генералния щаб н «израелската» армия, станал в последствие политик с десни възгледи. През 1982 година той е взел участие в командването на «израелското» нахлуване в Ливан, в хода на което са били избити повече от 20 000 ливанци и палестинци. В същото време «Израел» е направил заявка за тясно сътрудничество и работа с екстремистките християнски групировки в Ливан, такива като фалангистите. Именно, тези религиозни фанатици са отговорни за чудовищното клане на палестинските бежанци в лагерите Сабра и Шатила. Заповедта за нахлуването в лагерите им е издал «Израел».

През  1983 година Ейтан е нарекъл палестинците «пияни хлебарки в бутилка».

Най-много от всички, ремарка на Нетаняху напомня, разбира се, коментария на  друг главатар на «Ликуд» от края на 70-те – и началото на 80-те години.: Менахем Бегин. Веднъж той е заявил, че «Израел» ще се «защитава» от «двуноги зверове», които ще го нападат.

«Зверовете», в действителност са обитатели на «джунглите», и това са «рак», «змийчета», «хлебарки» – познавате повтарящия се мотив, нали? «Израелските» главатари отчетливо артикулират:  арабите не са хора.

В действителност, истинските «диви зверове» – това са ционистите, това е расизмът, заселническо-колониалното движение и идеята за превъзходство на белите.

Става дума за толкова древен трик, колкото самите империи. За да намерят подходящо оправдание в собствената си глава срещу съкрушаването и унижението на другите хора, е необходимо по някакъв начин да преодолеят когнитивния дисонанс, убеждавайки себе си, че твоите противници – не са хора.

Имперските идеолози   твърдят, че те са хуманни, че тяхната империя е най-добра от всички предшестващи, че те само желаят да принесат културата и просвещението в «тъмните» ъгли на планетата. Но когато на дело твоите войници масово избиват другите хора, се налага да се търсят пътища за примирения с действителността.

И често изхода се открива именно, в обезчовечяване на врага. С което ние се и сблъскваме в «Израел».