„Банки, поща, вестници…“ Банките са под контрол, но ционистите никак не могат да притиснат свободната преса, въпреки отчаяното им старание…

19 февруари 2016

банки

 

Еухенио Гарсиа Гаскон –

 

 

Миналият вторник, една от „отбранителните“ подкомисии   на «израелския» парламент проведе необичайно заседание с участието на членовете на Асоциацията на чуждестранната преса – професионална организация, обединяваща примерно 400 журналисти («израелтяни» и чужденци) от чуждестранни СМИ.

Повод за провеждането на това мероприятие е станала публикацията в сайта на американския телевизионен канал CBS материал под заглавието «Трима палестинци са загинали в поредната проява на бруталното ежедневно насилие». «Израел» изрази протест по повод това заглавие, защото в него, както се казва, не се отчита, че тези трима палестинци са били «терористи», и са атакували, както се казва,  «израелските» полицаи в   Йерусалим…  И в резултат от това CBS веднага отстъпи и е изменил текста.

Преди един месец един мой европейски колега, живеещ в Йерусалим, разказа, как посланика на «Израел» в неговата страна се е срещнал с директора на вестника, в който той работи, за да изрази своето „фи“. Така, например, ционисткия  „дипломат“ е се оплакал от моят познат, че той е «от ХАМАС», защото не нарича бойците на ХАМАС «терористи».

Както не веднъж се е съобщавало в ивритоезичната преса, „посланиците на «Израел» са длъжни да взаимодействат със западните средства за масова информация, за да оказват влияние върху информационните потоци и върху подходите за подаването на новините за «еврейската държава“. Те също така са длъжни да докладват на своето ръководство за резултатите на дадената дейност.

Периодически в «Израел» се провеждат активни кампании, насочени против чуждестранната преса. Обаче рядко се оказва натиск върху журналистите. Обекти   на въздействие обикновено стават собствениците и ръководителите на западните СМИ, и именно от тях в най-голяма степен, отколкото от кореспондентите, зависи, каква информация за случващото се в «Израел» в крайна сметка ще публикува едно или друго издание.

Тези дни във вестник «Аарец» излезе статия на Даниелла Пелед от «Института за информация по войната и мира» с осъждане на такъв род кампании; в нея автора справедливо отбелязва, че най-голяма критика от страна на «Израел» се подлагат СМИ, ползващи се с широко международно признание и авторитет, такива като «Guardian», «New York Times» и «BBC».

Но «израелските» посланици отделят време не само на най-крупните и престижни СМИ.   Един мой колега от испански провинциален вестник ми разказа историята за това, как посланика на «Израел» в Мадрид е поискал среща  с директора на неговото издание, за да „заяви своя протест“ по повод публикация относно ционисткото образование. Директорът се  удивил и честно признал пред посланика: «Ние нямаме свой кореспондент в „Израел“,   и публикуваме новините от агенция EFE. Вие би следвало да се обърнете към тях ». «На мен ми е известно това, – отговорил “израелския” посланик, – но именно, вие пишете заглавието».

Оттук става ясно, до каква степен стига ционисткия натиск, и че информацията за «Израел» зависи не само от журналистите, но и от собствениците и ръководствата на СМИ, а така също и от това, как те се държат в условията на «израелския» натиск.