Как Нетаняху и К* се опитват да изгонят арабските депутати в ъгъла…

19 февруари 2016

 

 

 

kak

Джамал Захалка –

 

 

«Израелският» главатар Нетаняху се е въоръжил с нова политико-информационна стратегия, откакто през март миналата година в «страната» се състояха парламентарни избори.
    Именно тогава, няколко часа преди да затворят изборните секции, той публикува в интернет видеозапис с предупреждението: «Властта на десните е под заплаха. Арабските избиратели на стада отиват към урните за гласуване ». Идеята бе в това, да се подтикнат симпатизантите на десния лагер да отидат да гласуват за десните сили.

Да се оцени степента от въздействие на това послание в резултатите на изборите не е просто; съгласно преобладаващата гледна точка, дадената крачка позволи на оглавяваната от Нетаняху партия «Ликуд» да получи още няколко депутатски места и да стане най-голямата в парламента, което съществено облекчи Нетаняху задачата по формиране на правителство. Съществу също така и мнението – съвсем обосновано – за това, че ако «Ционисткия лагер» бе получил повече места, отколкото «Ликуд», то партията «Кулану» на Моше Калон би се присъединала към коалиционно правителство начело с Ицхак Херцог. От всичко това може да се направи извода: откритата враждебност на Нетаняху по отношение на арабските граждани на «Израел» би усилила неговата партия в очите на ненавистния ционистки конгломерат и с това пряко способства идването ѝ на власт.

Нетаняху – е расист в своите представи и убеждения, но той също така е изявен лъжец  и политически опортюнист. Той тънко усеща общественото мнение и пуска расизъм и враждебност към редовите «израелтяни» по отношение към арабите в нужното му русло заради укрепване на положението „Ликуд“ и претворения в живота на своята екстремистка стратегия. По този начин, расизмът и опортюнизмът на Нетаняху  се допълват един друг.

Исторически позицията на партията «Герут», от която се появи «Ликуд», се състои в това, че арабските граждани на «Израел» имат граждански права, но са лишени от «национални права». Изначално Нетаняху също така се придържа към тази линия, но след това е смесил към нея отровата на своя расизъм и е започнал да отказва на арабите даже гражданските права.
Поведението на Нетаняху по отношение на партията «Балад» («Национален демократичен съюз») е показателно и говори само по себе си. Имайки дело със сила, изискваща предоставяне на всички граждани на «Израел» не само граждански, но и национални права, Бабуин  активно се бори против него. Когато такава партия започне да води политическа дейност, излизайки с национално-демократичен дневен ред, Нетаняху прави всичко възможно, за да я притисне и да я смаже. Той изначално е враждебно настроен към всяко изразяване на национални стремежи на коренното население, и едновременно   разчита да спечели евтина популярност сред «израелските» постоянни жители, все повече клонят към страната на шовинизма и екстремизма; тук неговия расизъм и опортюнизъм се сливат в едно.

Преди няколко месеца Нетаняху озвучи по-рано подготвеното заявление: «Зад гърба на “Национално демократичния съюз” [“Балад”] се развяват знамената на “ДАИШ”». Той ясно е дал да се разбере, че това е преднамерено подстрекателство, и че нататък ще бъде още по-лошо. Неговите действия против трима депутати от «Балад» (включително и мен) не представляват нищо ново; този елемент от политиката на Нетаняху по потъпкването на правата на арабските жители на «Израел» (една пета част от цялото население), особено техните политически сили, които, по неговото мнение, са «пресекли червената линия ». Даденият подход е намерил въплъщение в миналогодишната забрана на северния клон на Ислямско движение,   в процеса на отстраняване на депутатите от   «Балад» за няколко месеца от парламентарна дейност  (тримата арабски депутата са посетили семействата на палестинските жертви на ционизма, за да окажат съдействие за връщане на телата за погребения; понякога останките се задържат от «Израел» в моргата в продължение на дълги месеци. В резултат на последвало наказание). Както винаги, Нетаняху е проявил на своите мерзки таланти за осъществяването на политическо преследване.

Нетаняху постига максимално съкращаване на политическото присъствие в «Израел» на арабските граждани и техните политически сили по пътя на ограничения в публичното пространство за нашите политически инициативи. Той подава на ционистите  сигнал, че примката се затяга, при това на политическите изгодни купувачи   той ще се окаже сам. Нетаняху търси слава в политиката на ненавист, която престана да бъде само един от достъпните му инструменти и се е превърнала в негова централна стратегия.

«Националният демократичен съюз» се сблъсква с много подобни бесни кампании. Всеки път ние даваме отпор и оставаме верни на нашите позиции и принципи. От всяка битка ние излизаме по-силни и непоколебими. Така ще бъде и сега, отчитайки, че ние вече сме се сдобили с единство на нашите политически сили. Ние натрупахме опит в противодействие на кампании на политическо преследване и знаем, как да водим с тях  доблестна и мъдра борба. Циничната смес от расизма и опортюнизма на Нетаняху няма да ни спре.