БДС – не е антисемитско движение. А опитите да го забранят само с нова сила ще потвърдят слуховете за «еврейски заговор»…

24 февруари 2016

бдс

 

 

 

Алистер Слоун –

 

 

Миналата неделя британската Консервативна партия обяви за плановете по криминализации бойкота срещу «Израел» от страна на държавните учреждения, градските съвети, библиотеките, университетите и някои студентски съюза.

Както бе заявил през месец септември 2014  година един виден консерватор, подкрепящ тази стъпка, «ние трябва да напомним на хората, че процеса, започнал миналата година с кампании против еврейските стоки, завърши кампанията против живота на евреите».

Докато инициативата отразява дълбоките политически възгледи на редица политици-консерватори, тя също така е длъжна за своето съществуване на лобистките усилия на  Даниел Тауба, бивш посланик на «Израел» във Великобритания, който се опитва да препише на Движението за Бойкот Дивестиции и Санкции желание да унищожи еврейския народ и да изобрази неговата екзистенциална заплаха за «държавата» «Израел».

Такова умишлено изопачаване на разбирането за БДС е тъпо по определение. Движение БДС е за създаването на една държава под названието Палестина, но не посредством насилия и не предполага превръщането на евреите в граждани втора категория, на които да се отказва достъп до светите им места. Да, и политическия дневен ред на движението е радикална – но в нея няма нито капка антисемитизма.

Привържениците на БДС не бойкотират еврейските търговски точки – те бойкотират магазини, купуващи стоки от «Израел».  Част от тях, уви,   принадлежат на евреите.

Движението БДС би следвало по-внимателно да подходи към въпроса, кого бойкотира то – независимите еврейски магазини във Великобритания (даже тези, които продават «израелски» стоки) не носят отговорност за действия на побеснялото ционистко правителство, което те не са избирали, и нямат достатъчно влияние, за да изменят позицията на Нетаняху.
Движението БДС трябва да се съсредоточи върху лобистка дейност по отношение органите и учрежденията, подотчетни на обществеността. Но именно, тази съвършено легитимна  дейност британския премиер Дейвид Камерън смята да криминализира.

Даже ако  на БДС понякога  не му стига такт, него въпреки това не трябва да наричаме антисемитско. Уви, рядко се споменава факта, че британската мрежа от магазини «Marks & Spencer», основана предприемачи от полско-еврейски произход и тясно свързана с юдаизма и ционизма, не е подлагана на бойкот – нещо повече, «Marks & Spencer» сама взема участие в бойкота и отказва да закупува стоки, произведени в незаконните «израелски» колонии.

Също така съществува широко демократично искане за ненасилствена политическа активистка дейност – и не против евреите, а против поведението на «израелското» правителство.

Както показват резултатите от проведеното през 2014  година допитване, 15 процента от британските избиратели, гласуващи за консерваторите, и повече от 30 процента, подкрепящи лейбъристите и либералните демократи, съчувстват на палестинците, а не на «израелтяните».

Ако тези британци искат да изразят съчувствие към палестинците посредством присъединяване към движението БДС или да лобират пред държавните учреждения в полза на отказа от сътрудничеството с «Израел» – «държавата», която британското правителство нееднократно е обвинявала в нарушение на международното право и която, по думите на самия Камерън, е «затвор под открито небе » (в Газа) – то кой е Камерън, за да ги спре?

Консерваторите биха могли да оправдаят забраната за участие в БДС, само доказвайки антисемитска и ненавистническата същност на даденото движение, което не е такова.

БДС предлага модел на едната държава, често представяна от противниците на движението за антисемитска и ненавистническа идея. Нетаняху е сложил на масата собствения модел за една държава – «еврейската «държава». Следва ли да се предпочете този модел за една «еврейска «държава» като модел за държава, издигана от движението БДС?

Критиците на БДС твърдят, че да се сравняват двете предложения не бива, защото «Израел» – е «еврейска държава, основана за „еврейския народ „.

По думите на закоравелите ционисти, призива към замяна на «еврейската» «държава» с палестинска държава е равнозначен на проповед на антисемитизма.

В действителност, трезвата оценка на всички обстоятелства позволява да се разбере, че самия факт, че създателите на «Израел» са провъзгласили себе си като «еврейска «държава», не ги дарява с вечното и безусловно право да клейми всички свои бъдещи опоненти като «антисемити».

Камерън е бил прав, забелязвайки, че «теорията за еврейския заговор» привличат всички потенциални екстремисти. Именно, вярата на християните европейци в еврейски заговор е довела до толкова широко разпространените антисемитски възгледи – започвайки с основания от Римската католическа църква и завършвайки с пропагандата на Адолф Хитлер.

Днес Камерън собственоръчно легитимира нови теории за еврейски заговор, потвърждавайки гледната точка на някои интересуващи се от случващото се в Близкия Изток британски мюсюлмани, рискуващи да станат жертва от опасна форма на радикализация и смятащи, че «еврейските интереси контролират британското правителство». А в действителност това изобщо не е така – Камерън в своя стремеж  да защити «Израел» действа по собствена инициатива.

В този контекст криминализацията на политическото несъгласие само ще усили привлекателността на теория за еврейския заговор, което – по признание на самия Камерън – може да се даде мощен тласък на терористическата идеология. Тогава защо той продължава да прокарва тази линия?