Участието на Русия може да направи победата на Дамаск реална. Залагането от страна на „Израел“ за това „на двете страни да им изтече кръвта“ отива по дяволите…

2 март 2016

участието на русия

 

 

 

Аса Уинстенли –

 

 

Тези дни в «израелското»   издание «Аарец» излезе аналитична статия, призвана да докаже, че правителството на «Израел» сменя своя подход към сирийската война.

Военният кореспондент на изданието Амос Харел е изброил редица причини, според които «Израел» желае продължение на конфликта в Сирия. Към настоящия момент войната е измъчила толкова много сирийската армия, че тя представлява само «бедна сянка на своя предишен потенциал»; Движението «Хизбулла», «главният противник на “Израел” на север», е било принудено да прехвърли съществена част от своя боеви личен състав за подкрепа на Башар Асад…

Авторът стига до извода, че «войната в Сирия в значителна степен служи на интересите на “Израел”», което за пореден път потвърждава моята теза, основана на многочислени публични изказвания на представители на «израелския» политически елит за последните няколко години. Както е отбелязал през месец септември 2013 година бившия «израелски» дипломат Алон Пинкас, «Израел» иска «на двете страни да им изтече кръвта до смърт: такова е стратегическото мислене в дадения случай».

През месец май 2015 година Алекс Фишман от   «Идиот Ахронот», е потвърдил, че «нека да им изтече кръвта» – това сега е «официална политика, доведена от военния министър Моше Яалон до военно-разузнавателната общност в света на събитията в Сирия».

Амос Харел говори за същата тази политика, но с малко по-други думи: «“Израел” тайно желае успеха на двете страни и не ще възрази против разгръщане на кръвопролитията за още няколко години, без явен победител».

Обаче, според думите на Харел, отчитайки влизането на руската авиация в конфликта от миналата година, пълната победа на сирийското правителство повече не изглежда като мираж – съответно, политиката на «нека им изтече кръвта» се променя в посока на откровена подкрепа на „въстаниците-терористи“.

Харел е пояснил скритата нова позиция: «Победата на Асад – е лош изход за “Израел”, тъй като тя също така означава победа и на съюзниците му, т.е. Иран и “Хизбулла”».

Аз не бих си позволил да говоря за това, че е някаква принципно нова идея. Въпреки, че тактиката може да се променя в зависимост от ситуацията на бойното поле, целта си остава предишната: да се осигури продължение на войната и кръвопролития.

Благодарение на намесата на Русия, вероятността за победа на сирийското правителство и, съответно, края на войната действително нараства – въпреки, че разбира се, пред това, както това ще се случи, неизбежно ще загинат много по-голям брой хора, в това число мирни жители. А края на войната – това всъщност и не иска «Израел». Затова той клони към оказване на допълнителна помощ на въстаническите групировки.

Признаци за този процес ние можем да наблюдаваме вече от известно време.

През 2014 година Майкъл Орен, бивш посланик на «Израел» в САЩ, в едно свое интервю е заявил, че «Израел» желае «победа на сунитското зло » над по-голямото «зло» Иран и неговите регионални съюзници. В контекста на масовите убийства на иракски войници той фактически е подкрепил мисълта за това, че «Израел» е длъжен да позволи на «Ислямска държава» да победи. Оправдание на такъв подход служи наличие в Иран на по-съвършено оръжие.

През месец януари в Тел-Авив се състоя конференция, на която високопоставени представители на ръководството на «Израел» са признали, че те по-скоро биха предпочели присъствие в Сирия на «Ислямска държава», отколкото Иран. «Аз избирам “Ислямска държава”, – е заявил военния министър Яалон. – Нашият най-голям враг е иранския режим».

Както вече по-рано писах, «Израел» оказва пряка подкрепа на «Фронта Нусра», сирийския клон на «Ал-Каида».

По данни на Харел, новата схема предполага оказване на помощ «към по-малко екстремистките сунитски въстаници и кюрдските опълченци».

Колкото и да е странно, но на «Израел» и на Запада никога няма да им се отдаде да нарекат тези «умерени въстанически групировки», на които те  искат да помагат; когато се стигне до дело, те неизменно прибягват към странните формулировки подобно на  «по-малко екстремистки» или «относително умерени».

Нищо от гореказаното не свидетелства за фундаменталното изменение в стратегията, целите или принципите на «израелската» намеса в сирийския конфликт. Става дума за адаптация на «Израел» от предишната стратегия към новите реалии.

На протежение за последните пет години в «израелските» властни кръгове вървеше дискусия за това, дали следва «Израел» да заеме проасодовска или антиасадовска позиция в сирийската война; сега вече тези неща си дойдоха на мястото, и «Израел», е направил своя избор в полза на последния вариант.

На последните мирни преговори в Мюнхен «Израел» с всички сили се опитваше да саботира  усилията, насочени към прекратяване на петгодишната гражданска война. Както съобщава агенция «Reuters», «израелските» ръководители – в това число Яалон – е говорил за «разделяне на страната по религиозен признак ».

«Аз мисля, в крайна сметка Сирия трябва да бъде превърната в отделни региони под контрола на тези, които се намират там », – е пояснил Рам Бен-Барак, генерален директор на «израелското» министерство на разузнаването.

Принципът «разделяй и владей» отдавна е бил ключов в имперската стратегия в близкоизточния регион. Бидейки заселническо-колониално образувание, «Израел» продължава да следва тази стара и безславна традиция.