Тероризъм. Тази дума в Близкия Изток всеки разбира в максимална приближеност до собствените интереси…

4 март 2016

 

 

 

тероризъм

СМИ –

 

 

    В настояще време регионалната политика повече, от когато и да било се основава на принципите за максимално възможна политическа изгода.

«Не съществуват лоши и добри терористи». Тези думи на турският президент Реджеп Ердоган, адресирани до правителството на САЩ, което е известно със своята мащабна подкрепа за сирийската кюрдска партия «Демократичен съюз», кратко изразяват основната политическа линия, избрана от повечето днешни лидери на близкоизточни държави.
Същото може да се каже и за „президента“ на Египет  Сиси, или Сирия Башар  Асад, и едва ли подобна позиция би намерила каквито и да са възражения сред техните поддръжници. Обаче, при външното еднообразие в основите на националната политика във всеки ключов играч в региона има собствено разбиране за «тероризма». За едни така наречените терористи много често се оказват съюзници, за други  – творение на собствените им ръце.

„Израелският“ главатар Нетаняху, например, счита за терорист всеки, който с оръжие в ръце защитава правото на палестинците за свобода и живот. За главата на египетската хунта Сиси терорист – това е член на всяко ислямско обединение, даже и от умереното направление. Ръководителят на Сирия Башар Асад е уверен, че всеки политически опонент на режима в Дамаск съзнателно е екстремистки елемент. Президентът на Турция Ердоган, следвайки логиката на своите колеги и партньори, нарича терористи всички кюрди в региона, по един или друг начин свързани с Работническата партия на Кюрдистан.
Този списък може да бъде продължен до безкрай, защото и Иран и другите държави в региона – също така имат собствена концепция за тероризма и екстремизма.
В Близкият Изток в така сложилите се непрости условия използването на нееднозначни тълкувания на понятията относно тероризма за постигането на сериозна политическа изгода  става все по-популярно средство за защита на националните интереси. Това се изразява в систематично дискредитиране на враговете и опонентите, в смазване на всяко несъгласие с действията на режима в името на борбата с международния тероризъм и заплахата за сигурността със силата на армията. Такава политика  има мащабни последствия в вида на бързото превръщане на умерената опозиция в радикално обединение, което взема в ръце оръжие, грижовно доставяно от чуждестранни спонсори, жадуващи да свалят «диктаторския» режим. Всичко това, на свой ред, повишава кредита на доверие в съществуващата власт и оправдава нейната войнствена риторика в очите на местното население и световната общност.  Общественото мнение по целия свят е принудено да си затваря очите за действията на правителствата в много държави, които подкрепят и практикуват подобни методи на терор, по нищо не отличаващи се от методите на онези, които те самите така гръмко изобличават, и с които водят борба.

Хаосът, в който все по-дълбоко затъва Близкия изток, разтваря дълбоките противоречия в правомерността за използването на термина «тероризъм». Всички ислямски групировки, обявени като терористични, в настоящия момент действат в Сирия, Йемен, Ирак, Египет и „Израел“. Понякога техните пътища се, понякога те даже влизат в противоборство една с друга, ако стане дума за борба за влияние в региона на крупните държави. Кюрдите от «Демократичния съюз », «Хизбула» от Ливан, отрядите на народното опълчение на шиитите в Ирак, групировките, асоциирани с „Ал-Каида“ и ИДИЛ сега са станали пълноправни участници в геополитическата игра в Близкия Изток. Някои от тях, като, например, шиитските въстаници или кюрдите, използвайки така сложилото се положение за водене на въоръжена борба със сунитските радикални организации, желаейки по този начин да отстоят своята легитимност и право на съществуване пред лицето на западните партньори и покровители. По този начин, вчерашните терористи днес стават съюзници, и обратно.

В настоящият момент обстановката в Близкия Изток е толкова нестабилна, че западните държави се сблъскват с немалки трудности в момент на определяне на своята външна политическа линия  в региона.    Ярък   пример за   двойната стратегия е подкрепата, която Вашингтон оказва на кюрдите от Демократичния съюз в Сирия, представляваща крилото на Работническата партия на Кюрдистан. Тази партия на свой ред се числи във всички списъци на международните терористични организации, съгласувани от специалните служби на САЩ и Европа.

По този начин силите, близки по дух до  «Мюсюлмански братя», най-често биват признавани за екстремисти, както, например, ХАМАС в Сектора Газа, но понякога фигурират и в категорията на «умерена опозиция», както в случая с конфликта в Сирия. Фактът, че западните правителства демонстрират своята потресаваща настоятелност, когато стане дума за ясното определение и разграничаване на терористичните и умерени ислямски организации, за пореден път доказва сложността на така сложилата се ситуация в Близкия Изток. Нещо повече, това положение свидетелства за отсъствие на съгласуваност в действията и координиране на политиката по Близкия Изток сред страните-участнички в обединената международна антитерористична коалиции.