Аз никога няма да забравя, как течеше кръв и горяха тела в Кана. По заповед на Шимон Перес…

3 октомври 2016

 

%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b2%d1%8f

 

 

Роберт Фиск –

 

 

Когато чу за смъртта на Шимон Перес, светът възкликна: «Миротворец!». Но когато узнах, че Перес е мъртъв, главата ми се напълни с мисли за кръв, огън и клане.

Видях, какво се случи: разкъсани на парчета младенци, вопли на бежанци, димящи тела. Мястото се наричаше Кана, и почти всички 106 тела – половината от тях на деца – се оказаха погребани под лагера на ООН, където ги бяха разкъсала на части от «израелските» снаряди през 1996 година.
Намирах се с състава на хуманитарния конвой на ООН на самия вход на това селище в южен Ливан. Снарядите летяха над нашите глави и падаха върху бежанците. Бомбардировката продължаваше 17 минути.

Шимон Перес, имайки намерение тогава да бъде преизбран за «израелски» премиер – тази длъжност той бе наследил от своя предшественик Ицхак Рабин, след като той бе убит – и бе решил спечели точки преди гласуването с помощта на военните постижения. Мишената тогава стана Ливан. В качеството на предлог притежателя на Нобеловата премия за мир бе избрал изстрелването на ракети «Катюша» откъм границата с Ливан, произведени от движението «Хизбаллах». В действителност, тези изстрелвания са били възмездие за убийството на ливанското момченце от бомба, която, както подозираше движението, бе поставил «израелски» патрул. Но това нямаше значение.

След няколко дни «израелските» войски в Ливан попаднаха под обстрел недалеч от Кана и в отговор са открили огън по това селище. Първите снаряди попаднаха в гробището; останалите са полетели непосредствено в лагера на силите на ООН, където са се скривали стотици мирни жители. Перес е заявил: «Ние не знаехме за присъствието  на няколко стотин човека в този лагер. За нас това бе горчив сюрприз».

Той лъжеше. Евреите окупираха Кана в течение на много години след нахлуването през 1982 година, те имаха видеозаписи от лагера, нещо повече, по време на клането през 1996 година над лагера даже е летял «израелски» БПЛА – те отричаха този факт, докато военнослужещ в миротворческите сили на ООН не ми предаде заснетото от безпилотния дрон видео, кадрите от които ние публикувахме в изданието  «Индепендент». ООН многократно е информирала «Израел» за това, че лагера е препълнен с бежанци.

Такъв е приносът на Перес за мира в Ливан. Той загуби изборите и, вероятно, повече и не си спомни за Кана. Но аз никога не съм забравял за това селище.

На подхода към вратите на лагера на ООН аз видях, как кръвта изтичаше като ручеи. Аз чувствах нейната миризма. Тя умиваше нашите обувки и прилепваше към тях, все едно е лепило. Наоколо се търкаляха крака ръце, тела на младенци без глави, главите на старци без тела. Някакъв труп, разсечен на две, висеше на горящо дърво. Това, което бе останало  от него, бе обхванато от огън.

Върху навеса на барака седеше момиченце: тя прегръщаше беловлас мъж, клатейки бездиханното тяло. Неговите очи продължаваха да я гледат. Тя не преставаше да ридае: «Татко, татко». Ако тя все още е жива – защото впоследствие Кана преживя още едно клане, като тогава то бе устроено от «израелската» авиация – то аз се съмнявам в това, че тя някога ще произнесе думата «миротворец».

ООН проведе разследване, в резултат на което бе установено, че версията за непреднамереност на това клане е неправдоподобна. Докладът на ООН бе обвинен в антисемитизъм. Покъсно един «израелски» журнал публикува интервю с войнициартилеристи, стреляли по Кана. «Израелския» офицер, с който беседваха журналистите, нарече жителите на селището «само група араби » («арабуши» на иврит). «Е, загинали са няколко арабуши, не се е случило нищо страшно », – е заявил тогава той. Началникът на генералния щаб при Перес бе практически толкова безгрижен: «На мен не са ми известни други правила на играта, както за [“израелската”] армия, така и за гражданските лица…».

Перес нарече своето нахлуване в Ливан  «Операция “ Гроздето на гнева ”», което – ако то, разбира се, не е било вдъхновено от Джон Стайнбек – навярно е взето от Второзаконието. «Отвън ще ги погуби меч, а в домовете ужас – и юноша, и девица, и гръден младенец, и покрит с белота старец» – гласи глава 32 на тази библейска книга. Нима може да се намери по –добро описание на тези 17 минути в Кана?

Да, разбира се, Перес се промени в последните години. Говорят, че Ариел Шарон – чиито войници са гледали устроеното от християнските съюзници клане в лагерите Сабра и Шатила през 1982 година – така също е станал «миротворец» пред смъртта. Но, въпреки че той не получи Нобелова премия.

Перес стана поборник на «модела за две държави », по времето, когато еврейските колонии върху палестинска земя – които той никога така горещо не е поддържал – продължаваха да  растат.

Сега сме длъжни да го наричаме «миротворец». И пребройте, колко често думата «мир» се появява днес в некролозите за Перес. А след това пребройте, колко често там се появява думата «Кана».