„Цион“: ще направи живота толкова непоносим, че да изчезнат палестинците „по собствено желание“…

12 октомври 2016

 

2067649789

Доктор Дауд Абдуллах –

 

 

Посещавайки през 1996 година град ЕлХалил, днес покойния палестински мислител Едвард Саид е написал: «Днешната ситуация не може да се запази продължително време, има много неравенства и несправедливости, които са се съсредоточили в самото сърце на палестинския живот».
Минаха две десетилетия, а краят на ужасните условия, които той е осъждал тогава, не се вижда. Нещо повече, те са станали още по-лоши.

Даже скандалното решение на Махмуд Аббас да посети погребението на ционисткия убиец Шимон Перес не се е оказало достатъчно, за да спрат поне за миг ежедневните страдания на палестинците в окупираните територии. Веднага след неговото завръщане в Рамаллах «Израел» е обявил Тел-Румейда –квартал в провинция Ел-Халил – за „закрита военна зона“.

Както винаги при подобни обявления и установявания на съответните ограничения, на палестинските студенти и жители, опитващи се да попаднат на занятия или да пристъпят към своите всекидневни работи, е било заповядано да се завърната по домовете си и да чакат там, докато 600 живеещи в Ел-Халил незаконни еврейски «заселници-колонисти» не завършат своите талмудейски обреди. Тези гуляния продължават няколко дни, така че древната джамия Ибрахимийя е затворена за мюсюлманите за шестдневен срок.

Както и техните мюсюлмански съотечественици, на които регулярно отказват правото да попаднат в джамията, така и на палестинските християни в Бейт-Лахем (Витлеем) и Йерусалим също така трябва да се притежава разрешение за да си отслужат молитвата в своите църкви, от които те са разделени със стената на расизма висока осем метра. До създаването на «държавата» «Израел» през 1948 година християните са представлявали 18 процента от населението на Палестина. Днес те са помалко 1,5 процента. По причини на прословутата «политическа коректност» западните политици и църковни лидери си затварят очите за реалните причини на дадения изход; вместо това те предпочитат да обвиняват за всичко някакви си «преследвания от страна на мюсюлманите». Това е откровена безсмислица, играеща в полза на «Израел» и неговите престъпни планове.

В Ел-Халил живота е далече от нормалното за неговите 200 000 палестински обитатели даже в най-добрите времена. Техният живот във всяко отношение и аспекти протича под сянката на дейността на «заселниците – колонисти», незаконно живеещите сред тях и ползващи се с тоталната военна протекция от страна на «израелската» армия. На палестинците им се налага да се примиряват с гнусните пътни застави и военни КПП-та, наводнили стария град и неговите околности. Неотдавнашните съобщения са потвърдили, че повече от 1000 жилищни помещения са напуснати от жителите, заради преследване и тровене на живота на местното палестинско население. Това е абсолютно предсказуем резултат за вървящите там процеси; затварянето от «Израел» на повече от 800 търговски точки е било насочено за достигането, именно, на такъв резултат за да направят живота на местните толкова непоносим, че те да си тръгнат и да напуснат «по собствено желание». В ционистката терминология даденото явление носи зловещото име «тихото преместване».

В другите райони на окупирания Западен бряг описаната от Едвард Саид система на неравенства и несправедливости има същия наказателен  характер, ако не и по-лош. Преимуществено фермерското съобщество на жителите от Калкилийя фактически е обкръжено от «израелската» стена на апартейда, отделила фермерите от земята им. Повече от 170 000 мъже, жени и деца по аналогичен начин са спрени от стената в Бейт-Лахем. Бившият президент на САЩ Джими Картър нарече възмутителен факта, че на тях  им се налага да вземат от окупационните власти издаването на разрешения за «постоянно местопребиваване», за да продължат да живеят в собствените си домове.

Съвсем не е трудно да се открие сходството между «израелската» система за разрешенията и ненавижданите «закони за пропуските» в ЮАР по времето на апартейда. Подобно на това, как черните африканци не са имали право да влизат в специално отбелязаните «бели райони» в ЮАР, така на палестинците от Западния бряг или Сектора Газа е забранено да попадат в Йерусалим, например, без военно разрешение. В настоящия момент по общото правило, разрешения могат да бъдат издадени само на лица не по-млади от 45 години. В същото време, разбира се съществуват определени различия. Южноафриканският юрист Джон Дугард отбелязва, че общи черти на апартейда в ЮАР и неговата «израелска» версия са репресиите, дискриминацията и териториалната фрагментация.

В тези репресивни и унизителни условия началото на Третата Интифада в окупираните територии бе само въпрос на време. «Израелските» заграбвания на палестинска земя „за нуждите на еврейските заселнически колонии „, затварянето и осквернението на религиозните светини, а така също и извънсъдебните разправи – представлява взривоопасна смес, подхранваща Интифадата в течение на миналата година. Самият брой на «заселниците-колонисти»  и разпръснатите по Западния бряг КПП-та  (повече от 500) е подготвила почвата за палестинския гняв и недоволство.

В продължение на своята продължителна борба против ционистката колонизация, палестинците са устроили няколко въстания. След като те са въставали, да бъдат смазани не е било толкова лесно. Като по-слаба във военно и политическо отношение страна, палестинците всеки път са понасяли колосални човешки и материални загуби. Обаче, всяко следващо поколение палестинци е считало, че тази цена, която може и трябва да заплати за свободата от «израелската» брутална военна окупация.

Природата и хода на въстанията винаги са били непредсказуеми. Така стоят делата особено днес, когато на място няма единна политическа фракция, която явно би управлявала събитията или да ги координира. В отсъствие на каквато и да е сериозна политическа инициатива и отчитайки решимостта на «Израел» да запази занапред окупацията и господството над палестинците, е разумно да се предположи, че днешната Интифада ще е продължи още много дълго. В този план Едвард Саид е бил прав: палестинците никога няма да оставят опитите си да сложат край на съществуващата система на неравенства и несправедливости, каквито има само в окупирана Палестина.