Хайдар Ид за БДС, «израелския» фашизъм и глобализацията…

14 октомври 2016

476354450

 

Palestine Chronicle – 

Журналистите от «Palestine Chronicle» са беседвали с палестинският интелектуалец, др Хайдар Ид за неговите възгледи относно глобалния ефект от кампанията за бойкот, дивестиции и санкции (БДС).

Ето и целият текст на интервюто:


«Palestine Chronicle»: Моля, представете себе си и  движението БДС, чиито активист сте.

Хайдар Ид: Позволете да започна със забележка:  всички възгледи, които аз днес ще изложа, принадлежат единствено и само на мен. Те не отразяват задължително възгледите на движението БДС като цяло или която и да било друга организация.

Аз съм професор по литература и културни изследвания в разположения в Газа Университет Ал-Акса, съветник по политическите въпроси на палестинската агенция «Аш-Шабака», един от основателите на «Групата за единна демократична държава » и активист на БДС. Би било уместно да спомена и факта, че аз прекарах няколко години в ЮАР, където ми присъдиха степен доктор по философия в Йоханесбургския университет – което е първото международно академично учреждение, прекратило всякакви връзки с «Израелски» университети.

Що се отнася до движението БДС, то това е глобално – въпреки, че се оглавява от палестинци – движение в подкрепа на свободата, справедливостта  и равенството. «Израел» нарушава международното право, окупирайки и колонизирайки Газа и Западния бряг, в това число Йерусалим, започвайки от 1967 година; отказвайки на милиони палестински бежанци правото на завръщане в своите селища и градове, които те са напуснали в резултат на етнически чистки през 1948 година; подлагайки на дискриминация своите граждани-палестинци. Движението БДС, е вдъхновено от антиапартейдното движение в ЮАР от миналия век, и е насочено към оказване на натиск върху «Израел», за да се сложи край на неговата многостепенна система за угнетяване, а именно, окупацията, колонизацията и апартейда, и да предостави на палестинския народ възможността да реализира своето право на самоопределение.

В отсъствие на каквито и да било сериозни крачки от страна на официалните структури на международната общност  – аз съм длъжен да добавя тук, че се наситихме до гуша от празната риторика, водеща до никъде, а в същото време «Израел» разширява съществуващите и строи нови заселнически колонии, като със своите действия окончателно погребва фиктивния модел «две държави» – палестинското гражданско общество в 2005 година реши да се обърне към профсъюзите, религиозните обединения, училищата, академичните и културните учреждения, а така също и движенията от активисти по места, с призива да постъпват с «Израел» аналогично на това, както те са постъпвали с ЮАР във времената на апартейда, докато «Израел» не започне да спазва нормите на международното право. И аз трябва да кажа, че този подход работи; БДС оказва много сериозно въздействие върху «Израел» и на международната подкрепа, получавана от неговите съюзници.


«Palestine Chronicle»: Движението БДС на международно ниво, съдейки по това, което виждаме, днес предизвиква твърда реакция от страна на «израелското» правителство и произраелското лоби по целия свят. Как ще обясните тези необичайни проявления? Свързано ли е това с факта, че «баланса на силите се е  изменил»?

Хайдар Ид: Ще кажа откровено: когато ние, палестинското гражданско общество, обнародвахме нашия призив към БДС, разчитахме по-скоро на съзнателни и съвестни хора, отколкото на правителства и причастни към «израелските» деяния корпорации. В по-голямата си част считахме, че би следвало да адресираме нашите идеи към обикновените хора, купуващи продукти в супермаркетите, артистите, деятелите на културата, науката, спорта и т.н. Това означава, че нашето «международно съобщество» се състои от гражданското общество, църквата, пенсионните фондове, общинските съвети, клубовете, музикалните колективи, университетите и други обединения. Днес, именно те – са двигателя на либералната, представителна демокрация. Такъв е един от главните уроци, усвоени от нас изхождайки от опита на движения по борба с апартейда.

На международната общност и трябваха повече от 30 години, за да обърне внимание на призива, огласен от представители на угнетените южноафриканци. В нашият случай минаха само 11 години, и резултата вече надмина всички наши очаквания за 2005 година. Струва ми се, че произраелското лоби е осъзнало, че ние се движим в страна на нашия «южноафрикански момент», как го наричаме. Аз бих казал, че движението БДС определено е придало сила на палестинския народ и е доказало, че «Да, на нас това е по силите ни!»


«Palestine Chronicle»: Отчитайки радикализацията на двете позиции, можем ли да кажем, че «израелското» правителство сега е стигнало връхната  точка в неговата политика на репресии и грабеж по отношение на палестинския народ?

Хайдар Ид: Разбира се, много зависи от това, как определяте радикализацията. Радикализацията на угнетените, в действителност, е необходима в смисъл, че тя им показват важността на деколонизацията на собственото съзнание. И това – е елемент от педагогиката на угнетените, ако се използва израза на Пауло Фрейре.

От друга страна, притеснителите – в дадения контекст, «израелските» ционисти – са се «радикализирали » във фашисткия смисъл на тази дума. Повече от 92% «израелски» евреи подкрепят войната против Газа от 2014 година, и повече 52% от тях подкрепят дискриминацията на палестинците. Днешното «израелско» правителство – е най-фашисткото, дясноекстремистко правителство в историята на «страната». Но не следва да се забравя, че болшинството бели южноафриканци в средата на 80-те г. са гласували за расистката квазифашистка «Национална партия». Възможно е, да става дума за най-тъмния час преди разсъмване. И не забравяйте, че аз отговарям на тези въпроси от обсадена Газа, най-крупния концентрационен лагер върху лицето на земята, където  «Израел» провежда политика на «нарастващия геноцид», както я е охарактеризирал храбрия «израелски» активист Илан Паппе.


«Palestine Chronicle»: Зад пределите на Палестина движението намира  все по-голям отклик в академичните кръгове и профсъюзите, а така също в институционалните религиозни обединения, културни организации и общински съвети, не се ограничава с такива. Но в кое виждате главните задачи на международното движение за солидарност по отношение на движението БДС?

Хайдар Ид: На първо място, винаги обръщаме голямо внимание на различните контекстуални моменти. Именно, нашите партньори решават, какви са техните приоритети, приемайки под внимание чувствителността на техните среди. Ето защо ние толкова дълго работихме над определението за нормализация и разработка на ръководните принципи на бойкота в демократичен ключ.

При това аз съм длъжен да отбележа, че ние и нашите партньори, така както и – по ирония на съдбата – управляващия елит в «Израел», стигнаха до извода, че БДС – е най-важната и стратегическа форма за подкрепа на нашата борба за самоопределение, под каквото се разбира приключване на угнетенията на нашия народ в «Израел». В дадения момент, когато ние биваме подлагани на безпрецедентни форми на угнетения, и въпреки това, аз мисля за Газа, отговаряйки на вашите въпроси, искаме света да изолира «израелския» режим на окупацията, «заселническия» колониализъм и апартейд и да въведе санкции срещу него.

«Израел» не би провел трите мащабни войни с привкус на геноцид, използвайки самолети F16 и F35, фосфорни бомби, експериментални взривни вещества, произведени на Запад, от ръцете на Запада, ако не бе финансовата и военната подкрепа, която той получава от западните страни-съучастници. В допълнение към всички впечатляващи  кампании на бойкота против «израелската» продукция и академичните и културни учреждения, извличащи печалби от угнетяването на палестинския народ, нашите съюзници и партньори следва сериозно  и усърдно да работят в направление за установяване на военно ембарго срещу «Израел». Понятно е, че за това се изисква огромна активност в плана на кампанията.


«Palestine Chronicle»: Може ли движението БДС в крайна сметка да подкопае ционистката «държава» в икономическо отношение? Дали това е една от неговите цели?

Хайдар Ид: В действителност, даденият процес вече върви. И именно, за това говорят ООН и Световната банка, а така също и други експерти. Това, че «израелската» икономика в значителна степен зависи от международната търговия и инвестиции – е широко известен факт. Така че провеждането на кампании по отношение на чуждестранни корпорации, извличащи изгода от нарушенията на «Израел» на международното право, е подобно на това, как активистите на БДС са взели на мушката чуждите корпорации, инвестиращи в апартейда, обяснява, защо задграничните компании, такива като «Irish Building Material Corporation», «CRH», «Violia» и «Orange», са загубили милиарди долари и са решили да се излязат от «израелския » пазар – в това и се заключава резултата на мощните дивестиционни акции, насочени против тях.

В Доклада на ООН за световните инвестиции се говори, че войната против Газа и БДС савиновниза рязкото съкращение с 46% на обемите от преки чуждестранни инвестиции в «Израел» през 2014 година в сравнение с 2013 година.

В един от материалите на Световната банка  се отбелязва 24-процентен спад на импорта на «израелска» продукция в Палестина заради бойкота; съществуват и доклади на «израелското» правителство и «Rand Corporation», в които се предсказват много-милиардни загуби за «израелската» икономика поради действията на БДС.

Нещо повече, някои крупни «израелски» компании се намират в състояние на банкрут в резултат на организираните против тях кампании на бойкот.


«Palestine Chronicle»: Как считате, може ли да се каже, че това движение, родило се благодарение на палестинската инициатива, вече достатъчно се е вкоренила в самото палестинско общество?

Хайдар Ид: Това е много важен въпрос! Забележете, че движението БДС – е глобална кампания, оглавявана от палестинци; то представлява най-добрата форма на демонстрация на солидарност с угнетения палестински народ, било то жители от земите, окупирани в 1967 година, палестински граждани на «Израел» или бежанците. Ние в окупирана Палестина сме принудени да си имаме работа с притеснителите. Нито една стока не може да бъде внесена в Газа или в Западния бряг или изнесена оттам без разрешение от «Израел»!

Но в огромното болшинство сектори на палестинското гражданско общество, включително политическите сили, представени в Секретариата на Националния комитет по бойкота. Това означава, че относно необходимостта от бойкота срещу «Израел» фактически съществува консенсус. Като човек, работещ в академичните среди, аз мога да потвърдя, че практически всички палестински университети (с единствено изключение) следват ръководните принципи на БДС и си дават пълна сметка за съпричастността  на всички «израелски» академични учреждения за подкрепата на «израелската» система на окупация, апартейд и заселнически колониализъм.

Но подобно на това, което се случи в ЮАР през изминалия век, има и такива, които настояват за нормализация на отношенията с притеснителите. Ние им оказваме морален натиск и се опитваме да прочистим техните «нормализационни» проекти.


«Palestine Chronicle»: Движение БДС носи в себе си динамика, която, в дългосрочна перспектива, става невъзможно да бъде спряна. Но отчитайки, че става дума за своеобразно «чудесно решение», не създава ли този риск това, че ще бъдат забравени другите полета на сражението, такива като, в частност, подкрепата на палестинските политически затворници в «Израел», или свалянето на блокадата от Газа?

Хайдар Ид: Невъзможно е да се отдели БДС от другите стратегии на народната съпротива. Подобно на южноафриканците, палестинците в своята борба се опират на четири колони, в числото на които – международната подкрепа във формата на БДС. Другите форми на народната борба се допълват от БДС, главната цел на който – е да се изолира «израелския» режим на апартейд. Ние, членовете на движението, присъединихме борбата по места с международната солидарност.

По времето, когато аз отговарям на тези въпроси, нашите активисти-девойки записват видео за посрещането на Женския кораб, който възнамерява да пробие блокадата на Газа. Аз бях в международния координационен комитет на Марша на свободата в подкрепа на Газа през 2009 година. И обикновено винаги ясно даваме да се разбере, че ликвидация на блокадата е неотделима от подкрепата на нашия призив към БДС.

Също така нас ни подкрепят всички политически затворници, чиито лидери са изпратили писма за подкрепа на Националната конференция на БДС, състояла се в Рамаллах.
«Palestine Chronicle»: На въпроса за политическите затворници в «Израел», дали широко разпространените през последните години практики на колективни и индивидуални гладни стачки, които продължават изключително дълго и всеки път поставят под заплаха живота на протестиращите, са отражение на повратен момент в движението на затворниците?

Хайдар Ид: Гладните стачки са се обявявали и по-рано, но никога те не са били толкова решителни, както наблюдаваме в последно време. Разбира се, вие подлагате своя живот на опасност, когато вървите по този път. А, нима Мандела не е пожертвал 27 години от своя живот в името на постигането на благородна цел? А, нима Боби Сандс не е заплатил изключително висока цена в борбата за своята собствена свобода и свободата на ирландския народ? Нашите затворници гледат на това така: или свобода, или благородна смърт, при това, обърнете внимание, практически всички, които са обявили гладна стачка – са т.н. «административни» затворници, държани в затворите без съд и следствие. Дадените процеси стават част от колективния дискурс в Палестина, и аз бих казал, че това – е преломен момент в борбата на затворниците за достойнство и свобода.


«Palestine Chronicle»: Как палестинското общество, намиращо се в пределите на границите от 1948 година, а така също и в диаспората, подкрепят ли това движение днес?

Хайдар Ид: Едно от печалните последствия от съглашенията в «Осло» е това, че на него временно се е отдало и с относителна доза успех да определи палестинския народ така, че под това ново определение са попаднали само онези, които живеят в Сектора Газа и в Западния бряг, при това от него са се оказали изключени две трети от палестинците, 69% от които – са бежанци, имащи право на завръщане. Друг компонент – това са палестинците от 1948 година, с които се отнасят както с трето качество граждани, и по отношение на които действа дискриминационната система на апартейд.

Фактически в «Израел» съществуват повече от 50 основополагащи «закона», определящи «държавата» като етнорелигиозно апартейдно образувание.

Ето защо БДС, е правозащитно движение, на дело – като се изключи пустата риторика – е върнало понятието «палестински народ» неговото истинско съдържание, включвайки в него диаспората и палестинците от 1948 година. Тези две групи играят важна роля в провеждането на кампанията на БДС и обединението им с борбата по места. Практически всички палестински политически партии в «Израел» подкрепят БДС и се стараят да се придържат към принципите на бойкота, не позволявайки на «Израел» да прикрива неговите престъпления против целия народ на Палестина. А палестинците от диаспората, отчужден и от «ословската» политика, накрая намериха, както заяви един от моите другари по БДС, «дом».

Една от причините, защо ние, участниците в движението БДС, не подкрепяме «политическото решение», се състои в това, че – ние сме правозащитно движение, стремящо се към реализация на нашето неотменимо право на самоопределение. Това право включва в себе си правото на завръщане, равенство и свобода. Забележете, че тези цели определят палестинската борба в нейните три неразделни аспекти. Изхождайки от това разбиране, палестинците от 1948 година и диаспората са започнали да играят изключително активна роля в движението.