Правозащитна организация се нахвърли в Съвета за Сигурност на ООН върху ционизма и ционистката окупация…

18 октомври 2016

1548280970

 

 

 

 

СМИ –
На 14 октомври генералният директор „Бцелем“ Хагай Елад, в своята реч пред ООН, е призовал Съвета за Сигурност на ООН „незабавно да прекрати 50-годишната окупация на палестинския народ „.
Неговата реч продължава широко да се обсъжда, както от световната общност, така и в „израелския“ конгломерат. Върху нея вече са се стоварили злостните коментари на ционисткия главатар Нетаняху и неговите съратници от правителството. Ето някои тезиси от речта на правозащитника, произнесена  на заседанието на  Съвета за Сигурност на ООН.
„Това, което аз искам да ви кажа, няма за цел да ви порази. Моята цел – е да ви подтикна към действие. В последните 49 години несправедливостта, известна като окупацията на Палестина, –  „израелски“ контрол над живота на палестинците в Газа, в Западния бряг и в Източен Йерусалим, – стана част от световния ред. Скоро ще приключат първия половин век от тази реалност. От името на „Бцелем“,  информационен център за правата на човека в окупираните територии, аз ви призовавам днес към действия. Нищо друго, освен решителни международни действия, няма да постигнат резултат, освен да започне втората половина на първото столетие окупация.  Дами и господа,  какво означава това на практика – да прекараш 49 години, цял живот, под военно управление? Когато произтича взрив на насилие, или когато вниманието на света привличат някакви други специфични инциденти, вие получавате някаква представа за определени аспекти на окупацията. Но, какво се случва през останалото време? Какво става с множеството „обичайни“ дни, 17 898 дни окупация, която все още не е премахната?   Живот под военно управление. В по-голямата си част, означава невидимо бюрократично, ежедневно насилие. Това означава да живееш при режим на безкрайни разрешения, контролиращи живота на палестинците от люлката до гроба: „Израел“ контролира регистрацията на населението, „Израел“ контролира разрешенията за работа, „Израел“ решава, кой може да пътува зад граница — и кой не може; „Израел“ решава, кой може да влезе през границата — и кой не може да влезе; в някои селища на „Израел“ се водят списъци на лицата, които могат да посещават това селище, или на кои е позволено да обработват земята си. Понякога отказват издаването на разрешенията, и отново през цялото останало време е нужно да бъдат възобновявани тези разрешения. Така с всеки дъх палестинците биват задушавани от окупацията. Едно невярно движение — и ти можеш да загубиш свободата си на придвижване, средствата за съществуване или даже възможността да създадеш семейство с онзи, който обичаш. И при това до теб постоянно присъстват „израелските“ заселнически колонии и „колонистите“. Те са – граждани на „Израел“ и живеят в демокрацията на  „първи свят „, която по някакъв начин съществува само за тях зад границите на тяхната „страна“. Тяхното постоянно разширяващо се, независимо от неговата незаконност, предприятие е видно навсякъде в Западния бряг и в Източен Йерусалим. Заселниците ги обграждат със стени изградени върху палестинските територии заедно с щедро орязаните наоколо земи, предназначени за бъдеща експанзия или под „особени зони за сигурност „; това означава КПП-та за палестинците и обиколни пътища за заселниците-колонисти, това означава расистка стена  и, накрая, това означава раздробяване на Палестина на стотици изолирани общини, плаващи — по-точно, бавно потъващи — в морето на „израелското“ господство. Кой заслужава живот в такива условия в продължение на половин век?   Дами и господа, почти всички аспекти на тази реалност се смятат за законни  в „Израел“. „Израелският“ контрол над животите на палестинците е уникален в това, какво внимание отделя окупиращата държава на буквата на закона, убивайки неговия дух. Окупацията е стигнала такова съвършенство в размиването на международното хуманитарно право и закони за правата на човека, че ги е направила практически безсмислени. Военни юристи,  прокурори и съд така майсторски тълкуват трактовките на закона, че в крайна сметка от него остава само чиста несправедливост.   Покажете ми мъртъв палестинец, чието убийство изисква обяснение, за да обезпечи безнаказаност, и веднага ще намерите учено мнение на главния военен адвокат. Покажете ми сто хиляди палестинци, захвърлени от другата страна на разделителната стена, построена вътре в Източен Йерусалим, – и аз ще ви напомня, че даже тази очевидна несправедливост е била предварително одобрена от висшия съд по справедливост.   Покажете ми парче палестинска земя, която искате да обработвате, и Гражданската администрация веднага ще ви обезпечи със съответния законов механизъм — разбира се, всичко трябва да бъде по закон! — за постигането на тази цел: зони за военни учения, природни резервати, археологически обекти и, над всичко това, обявяване на хиляди акра „държавна земя “ – на коя именно държава? Всичко това успешно се прилага за насилствено преселване на палестинците или лишаването им от достъп до източниците за вода и електрическите мрежи. Разбира се, такива действия на „Израел“ са успешни не във всичките  100% от случаите.  Това би било много прозрачно. Затова, понякога, може би, веднъж на десет години, изведнъж показно осъждат редови войник, или веднъж на сто години ще одобрят плана за строителство на палестинско селище. Тези екстраординарни рядкости помагат да се отклониш от общата картина. За да поддържа видимост и легалност, „Израел“ почти във всичко прилага „задължителните процедури „: било то принудително хранене на обявилите гладна стачка затворници, което бе одобрено неотдавна от съда или рутинното потвърждаване и удължаване на административните ордери за арест, или продължителни задържания в затвора без съд на стотиците палестинци, или събарянето на домове на палестинските семейства, членовете на които са извършили атаки, – да, това също се случва стотици пъти, с задължителната процедура и с одобренията на Върховния съд. От 2000-та година повече от 4 400 палестинци са били лишени от своите домове по този начин. Да, в „Израел“ има професионални юристи, адвокат и съдии. Това действително е във висша степен „професионална “ окупация. Но не е нужно да си юрист, за да забележиш несправедливостта. Погледнете окупацията и цялото обкръжаващо я юридическо притворство и го назовете по име: юридическо прикритие за организирано насилие. Дами и господа, „Израел“ систематически легализира нарушенията на човешките права в окупираните територии: постоянните заселнически колонии, наказателните събаряния на домовете, изопачаване на механизма за строителство и планиране, заграбването на палестински земи и много, много друго. „Израелската“ система на военно право, ако може да се нарече така, регулярно реабилитира стотици случаи на убийства и злоупотреби против палестинците. Ето ви няколко цифри. „Израел“ е обявил за „държавна земя“ 20% от територията на Западния бряг; „Израел“ „щедро“ позволява на палестинците да строят на половината от процента земя в зона С; 60% от Западния бряг „временно“ са поставени под „израелски“ контрол поколение назад; за последните 10 години „Израел“ е разрушил около 1 200 палестински домове в Западния бряг, без да се смята Източен Йерусалим, оставяйки бездомни 5 500 човека, половината от които са деца; цифрите за Източен Йерусалим увеличават приведените показатели примерно с 50%. През месец април 2016 година в „израелските“ затвори са се намирали около 7 000 палестинци, от тях една четвърт — са лица, арестувани до края на слушанията във военните съдилища, а около 10% — са били под административен арест. И още една цифра в заключение: на всяка четвърта от 740 жалби, подадени от „Бцелем“ военните власти от 2000 година, не са започнали никакво разследване, на половината жалби делата са били закрити, и само в 25 случая са били предявени обвинения в съда. Допълнителен щрих: за това време военните власти физически са загубили 44 дела — това е повече, отколкото 25 дел, достигнали до съд. „Израел“ настоява, че всичко това е законно — както по „израелското“, така и по международното право. Това не е законно. Но този факт не означава нищо, и от гледна точка на практическите възможности да се спре „Израел“ от провеждането на неговата политика, защото, за съжаление, международното право няма ефективни механизми за осъществяване. Затова „израелската“ политика се провежда и прокарва при все по-голяма подкрепа вътре в страната. Независимо от широкия международен консенсус, включително минали резолюции на СС към ООН, относно незаконните заселнически колонии, единственото изменение в тази област се заключава в ръста на броя заселнически колонии, колонисти и палестинци, живеещи в сянката им, под заплахата от събарянето на домовете им и изселвания.   Дами и господа, „Бцелем“ 27 години се занимава документиране и публикуване на нарушенията на човешките  права на окупираните територии, с анализ и интерпретация на данни, разясняване на тези въпроси вътре в страната и на международно ниво. Ние не прокарваме някакво политическо решение, ние се борим против нарушенията на човешките права. В действителност ние осъзнаваме, колко ефективно „Израел“ е използвал самия „мирен процес“, за да купи време — много време — за продължаване на създаването на все по-голям брой факти за присъствие в палестинската местност.   Мисията на „Бцелем“ – е да разказва на „израелската“ публика за това, по какви пътища цион угнетява палестинците. И това ще продължава, докато продължава окупацията. Ние сме били и оставаме неуморни в тази мисия, защото това е нашия базов морален дълг. Но след толкова много години трябва да си направим някои изводи. Едните морални принципи не са достатъчни. „Израел“ няма да престане да бъде угнетител само за това, че веднъж ще се свести и ще осъзнае жестокостта на своята политика. Десетилетия лъжливи предлози и истински страхове, икономически интереси и политически догми са се обвързали заедно и няма да дадат на това да се случи, докато са представени толкова малко убедителни доводи за промяна на курса. А на световната сцена?   Преди шест и половина години вице-президента на САЩ Джо Байдън предупреждаваше, че „да се задържи статус кво е невъзможно“. Ясно е, че той е отправил това предупреждение, като минимум, за шест и половина години преди срока. „Статус кво“ – този прогресиращ вектор на „израелските“ интереси за сметка на правата на палестинците – се е оказал не толкова устойчив, но и процъфтяващ. Почти преди година Европейския Съюз е възлагал надежди на шестмесечен „структуриран диалог“ с „Израел“, стремейки се да прекрати административните събаряния на домове в зона С. след шест месеца диалога не помръдва, събарянията станаха повече, но ЕС е решил — да продължи диалога. Когато безпрецедентния брой разрушени домове не е попречило да продължи диалога за неограничено време, защо трябва да се прекрати събарянето на домовете?   Ясно е, че окупацията е напълно устойчива на международната сцена. Ето така, защото светът досега отказва да предприеме ефективни действия.   В последните години това започна да се осъзнава все повече и още по-болезнено. „Израелски“ дългосрочен проект за извличания на максимални изгоди от палестинската земя при минимизация на неприятностите от присъствието върху тази земя на палестинци стана още по-осезаемо, откогато и да било по-рано. Достатъчно е да се прекара на Западния бряг дори половин ден, да се разбере дълготрайността на компанията, прокарвана от 1967 година и от десните, и центристките, и левите правителства на „Израел“. За това открито са говорили „израелските“ чиновници, съвсем неотдавна. Това много  просто го формулирал бившия командващ Централния окръг, казвайки: „Армията се намира там, защото „държавата Израел“ няма намерение да си ходи“. Но сега, когато днешните главатари на „Израел“, започвайки от премиер -министъра, повече не си дават труд да увъртат и открито признават това с такава официална яснота, — че ти се струва, аха най-накрая, ще има някакви последствия. Тези очаквания са наивни?   Възможно е. Въпреки безпрецедентната яснота в езика на „Израел“ се усеща разрив между неговите действия и празната риторика за преговори, а светът отговори на това — да кажем  с още един отчет. Събарянето на домове се увеличава, и 2016-та година в това отношение стана най-лошата година в тази сфера. Аз чувствам настоятелна потребност да задам въпрос: колко още палестински домове трябва да бъдат съборени от булдозерите, за да настъпи осъзнаването: думи, които не са подкрепени от действия, само показват на „Израел“, че той може да продължава?   Дами и господа, не трябва повече да се чака с реализацията на човешките права. Палестинците имат право на живот и достойнство, право да решават своето собствено бъдеще. Всичко това се отлага изключително дълго, а отложената справедливост — това е отказ от справедливост.   Както ни е учил Мартин Лутер Кинг, „ние знаем от болезнен опит, че свободата никога не се дарява от угнетителите доброволно „. Затова  реалността, стояща пред международната общност, е такава: отсъствието на действия не само дава на угнетителя позволение да продължава, без да пострада от последствията, но и дава на угнетителя пълномощия да решава, кога ще настъпи времето да започне да разглежда алтернативи. „Почакайте“, — иска „Израел“. — „Времето още не е настъпило „. Но „почакайте“ почти винаги означава — „никога“, отговаря Мартин Лутер Кинг. Това време — е сега. Време е, най-накрая, да се направи нещо.   Съвета за Сигурност на ООН е овластен не само с власт и сила, но и морална отговорност — и има реалната възможност — срочно, до настъпването на символичната дата през месец юни 2017 година, докато не започне втората половина на първия век окупация, света да изпрати на „израелтяните“ и палестинците ясен сигнал, подкрепен от международни действия: „Израел“ не може да има и едното и другото. Не може 50 години да се държи народ под окупация и да се наричаш демокрация. Не може да нарушаваш правата на милиони и да искаш извън граница бонуси, прикривайки се зад празни думи за привързаност към общите ценности на човешките права. „Израел“ — е суверенна държава, създадена по пътя на международна легитимация, дадена посредством историческо решение на същия този  орган през 1947 година. Аз съм гражданин на тази страна. Това е моята родина. В продължение на по-голямата си част от живота прекаран в моята страна света ѝ е позволявал  да окупира друг народ. Аз живея в тази реалност цял живот, всеки един ден. Милиони „израелтяни“ и палестинци не знаят никаква друга реалност. На нас ни трябва вашата помощ. Петдесет години „временна“ окупация — това е вече много дълго, и нито един човек на планетата земя няма да приеме такъв терминологичен абсурд. Правата на палестинците трябва да се реализират, окупацията трябва да бъде прекратена, Съвета за Сигурност на ООН е длъжен да действа, и времето за това е— сега!“.