„Либералните ционисти“ се опитват да пренасочат целите на БДС (Бойкот Дивестиции Санкции)

27 октомври 2016

1407588274

 

 

Али Абунима

 

Неотдавна в октомври изданието «The New York Review of Books» публикува призив към «насочен към бойкота на всички стоки и услуги, произведени в “израелските” заселнически колонии в окупираните територии, така както и всички инвестиции, поощряващи  окупацията, до тогава, докато не бъде постигнато съглашение за мирното урегулиране между “израелското” в правителството и Палестинската администрация».

В даденото обръщение, подписано от Питър Бейнарт, Тод Гатлин, Майкъл Уолцер и други писатели и светила на „либералния ционизъм „, се казва, че така наречената «Зелена линия» – линия на примирието от 1949 година, отделяща окупирания Западен бряг от съвременен «Израел» – «трябва да е начална точка на преговорите между “израелската” и палестинската страни за бъдещите граници между двете държави».


Обуздаване на
БДС (Бойкот Дивестиции Санкции)

Наблюдаваме опит да се обуздае и адаптира за  нови цели и успех на движението БДС (Бойкот Дивестиции Санкции), за което предупреждаваше в своята статия от 2014 година на «Electronic Intifada» професора от Колумбийския университет Джозеф Массад: „либералните ционисти “ имат намерение да подложат на ревизия и да пренасочат мощта  и усилията на движението към запазването на «Израел» като расистка колониална «държава» на апартейда, стеснявайки задачата по оказване на съпротива спрямо него.

Массад предупреждава, че БДС (Бойкот Дивестиции Санкции) може да се превърне от нещо «неприкосновено за европейските и американски власти, а така либералните активисти и представители на академичните кръгове – които са разбрали, че крайната цел на даденото движение предполага не само отказ от гарантиране на съществуването на “Израел” като расистка “държава”, но и включва в себе си явно изразено намерение да демонтира всички негови расистки структури – в нещо напълно безопасно, с което повечето от тях могат да се съгласят, тъй като то сега може да се използва за осигуряване на “израелското” съществуване».

По думите на Массад, палестинците са длъжни да настояват за да могат солидарните с тях хора и обединения да се придържат към принципите БДС в ясно съответствие с цел на движението, какво е «прекратяване на “израелския” расизъм и колониализъм във всички форми в пределите на границите от 1948 година и извън пределите » – тоест,  в целия днешен «Израел», в окупирания Западен бряг и в Сектора Газа.


Отговор

В последния брой на «The New York Review of Books» повече от 100 активисти, учени и деятели по изкуствата от Палестина и други страни на света – включително един от основателите на движението БДС (Бойкот Дивестиции Санкции) Омар Баргути, активиста и учения Анжел Дейвис, историка Джоан Скот, музиканта Роджър Уотърс от «Pink Floyd», писателя Елис Уокър и бореца за свобода от ЮАР Ронни Касрилс – са публикували отговор на обращението от „либералните ционисти „.

Това писмо – подписано от мен, между впрочем – нарича противоречие със «здравия разум» призива към «бойкота [единствено само] заселническите колонии, а в същото време “Израел” – е “държава”, незаконно строяща и подкрепяща тези заселнически колонии в продължение на десетилетия – позволяват да се избегне отговорността ».

«Игнорирайки другите сериозни нарушения от “Израел” на международното право, даденото обращение не преминава изпитанието на нравствената състоятелност, – се отбелязва в писмото. – Нима палестинските бежанци, представляващи по-голямата част от палестинския народ, нямат тези права, които недвусмислено са потвърдени в различните документи на ООН? Нима палестинските граждани на “Израел” няма право да се ползва от същите права, с които се ползват и другите граждани, което може да се постигне само по пътя на отмяната на десетките “израелски” “закони”, подлагащи ги на расова дискриминация?»

В писмото се подчертава, че палестинския призив към БДС (Бойкот Дивестиции Санкции) е насочен против «всички образувания, “израелски” и чуждестранни, които са съпричастни при отказа към палестинците  за реализацията на техните права, където и да било ».

 

Подобно на «The Nation» и «The London Review of Books», «The New York Review of Books» рядко е печатал материали на палестинските автори и винаги е бил бастион на либералната ционистка доктрина.

Така че, в този смисъл, публикация на нашето писмо представлява поява на малко прозорче в стената на отчуждението.