Графитите – изкуството на Съпротивата. Гневът по стените на Газа…

4 ноември 2016

298934944

 

 

 

 

Сара Ал-Гербави

 

Гигантска двадесет метра висока, петнадесет широка картина на стената на 12-етажното здание в град Газа е невъзможно да не бъде забелязана.

Работа под названието «Обсадено детство» е прославила своите творци. На нея са изобразени девойка в куфия с меланхоличен израз на лицето; нейните ръце стискат метални пръти, напомнящи затворнически решетки.

Разполагането на картината върху кулата «Зафир 9» в относително скъпия район на град Газа не е неслучайно. По време на «израелската» агресия през 2014 година  самолетите на „циона“  са разрушили една от съседните кули, «Зафир 4». «Международна Амнистия» е осъдила тази «нямаща никакъв военен смисъл» бомбардировка, охарактеризирайки я като военно престъпление.

Никой не е загинал, но не по-малко от 10 човека са получили наранявания, а над 40 семейства са били лишени от жилище. Без покрив над главата си са останали повече от 200 жители.

В картината на «Обсаденото детство», създадена през 2015 година, намира отражение това безсмислено унищожение, е разказал един от четирите автори на работата, 25-годишния Билял Халед.

«Кулата “Зафир” е станала свидетел на престъпните “израелски” деяния в хода на войната и е видела, как е бил нанесен удар по [гъстонаселена] жилищна сграда. За нас стенната живопис – това  е начин да се представи истината за случващото се до света извън пределите на Газа », – е пояснил художникът.

За изминалото десетилетие Газа е преживяла колосални разрушения.

В резултат на трите крупномащабни «израелски» военни агресии и десетилетна блокада, възпрепятстваща всякакво възстановяване на Газа, загинали са хиляди хора, десетки хиляди са получили наранявания и са останали без покрив над главите си, огромна част от населението е получила тежка психологическа травма, а инфраструктурата е повредена толкова, че ООН е предупредила за риска от превръщането на обсадения анклав в непригодна за живеене територия към 2020 година.

В условията на това опустошение СМИ практически не обръщат внимание на горчивата съдба ба Сектора, така че не е удивително, че отчаяното население се обръща към други начини да изразят своята безизходност, гняв и болка


Писане по стената

Картината «Обсаденото детство» се е родила именно от желание да се разкаже за страданията на Газа, и тя представлява «сигнал» за това, че художниците не могат да бъдат накарани да замълчат, е пояснил Халед.

«Въпреки, че Газа е обсадена, но тя има художници, способни да представят това, което се случва в Палестина, и да го доведат до външния свят по други, креативни пътища», – е отбелязал младия палестинец.

Халед е завършил художествен колеж при Университета Ал-Акса и живее в град Рафах на юг от Газа. Той е започнал да се занимава с творчество преди 10 години в качеството му на фотограф и скулптор, но скоро след това е преминал към калиграфията и стенната живопис.

Графитите – са утъпкан и изпитан от времето път на палестинските художници, водеща началото си година преди първото палестинско въстание против британското владичество през 1936 година.

Възможно е, най-известния образец «революционен графит» да се нарече надписа, начертан от един палестинец с помощта на въглен върху стените на затворническата камера в Акра преди самата му екзекуция от ръцете на британското мандатно правителство през  1936 годин:

«На моя брат Юсуф:

Грижи се за мама.

Към сестрата: не тъгувай.

Своята кръв отдавам в жертва за Родината,

Виж го, о,  Палестина!»

Достоверно да се установи личността на този затворник не се е отдало, но има твърдото убеждение, че стихотворението е било написано от Авад Наблуси от Наблус. Неговите стихове впоследствие са залегнали в основата на революционната песен «От затворническата килия в Акра», предаващо се от поколение в поколение.

Както разказва 61-годишния Емад Касем, някои от тези записи по стените на затворническата камера са се запазили и до ден днешен.

Касем е бил арестуван през 1978 година и обвинен в съпричастност към нападението над патрул от трима войници в лагера за бежанци Аш-Шати в град Газа, от жителите на които е и той. По неговите думи, той е прекарал шест месеца в единична камера в затвора Накаб, изучавайки «рисунки и надписи» от тези, които са се намирали там преди него: «Когато аз попаднах в това тясно място, седнах и се заех да изучавам стените. Проведох по-голямата си част от времето, опитвайки се да разбера рисунките, изпълнени от бившите затворници».

Част от изображенията са били подписани; някои от тях са се оказали създадени още по времето на британския мандат.

Касем се е присъединил към своите предшественици. Намирайки на пода камъни и въглен, той е рисувал онова, което му е било в главата. На една от рисунките той е  изобразил скърбяща майка, на друга – знака на свободата, на трета – разкъсана верига.

«Веднъж нарисувах мъж с маска. Когато надзирателят е видял това, той ми заповяда да изтрия рисунката… с език. Аз естествено отказах. И тогава започнаха да ме бият, докато не загубих съзнание ».

Дадената практика продължи и получи широко разпространение. Практически всеки ъгъл в Газа е украсен с някакви рисунки или надписи. Повечето от тях носят открито политически характер, някои – фракционен. В значителната си част те разказват за страданията на палестинския народ.


Изкуството това е политика

По време на агресията против Газа от лятото на 2014 година Халед е монтирал фотографии от репортажите за «израелските» самолетни атаки и цифровите инструменти за създаването на своего рода графити-фотография.

«Фотографията на дима в резултат от попадането на бомбите активно се е разпространявала [в социалните мрежи] по време на войната, затова аз се опитах да създам нещо уникално с тяхната помощ. Нарисувах измъчен старец, жена в куфия, играещо дете, млад човек, вдигнал ръце за молитва към Господ и сърце, за да изразя надеждата на Газа за живот в мир», – подчертава Халед.

Неговият отговор на насилието е построен върху фундамента на работи, създадени от художниците в периода на Първата Интифада. Именно в тези години, от 1987 до 1991-ва, графитите са се превърнали в истинско средство на Палестинската Съпротива.

Палестинските фракции са се ползвали от тях за предаване на новини, обяви, даже са започнали съревнование помежду си, изяснявайки, на кой художниците са по -добри.

54-годишният Хассан ал-Вали живее в лагера за бежанци Джабалийя в град Газа. По време на Първата Интифада Ал-Вали, членуващ тогава в Народния фронт за освобождение на Палестина, и неговите другари са принадлежали към най-активните художници на графити в крайбрежния анклав.

Той си спомня своите любими работи, много от които досега украсяват стените на лагерите в Газа. Сред тях – изображенията на картите на Палестина, а така също неизменно популярния ключ, напомнящ за домовете, напуснати от бежанците по време на устроените от ционистките групировки етнически чистки през 1948 година. Той е рисувал знаменития персонаж Хандал, измислен от убития автор на карикатури Наджи Али, лога на фракции и много друго.

«Ние се разделяхме на групи, – си спомня Ал-Вали. – Някой рисуваше, някой стоеше да ни пази, а някой отговаряше за нашата защита, за всеки случай, ако ционистите се опитваха да ни преследват».

Те превързваха лицата си с плат  и се придвижваха само по тесните улички на лагера. Това бе опасно занимание, и реакцията на «израелските» войници срещу това занимание ставаше все по-жестока. Залавянето означаваше смърт или арест.

«С всяка рисунка ние искахме да вдъхновим хората, да им придаден сили. Искахме да разпалим духа на съпротивата, прославяйки нашите паднали мъченици, споменавайки за затворниците и разпространявайки истината за несправедливостта и нашата история, – потвърди Ал-Вали. – Това  сработи. Най-малкото бе, че “израелтяните” започнаха да отделят значително повече време за преследването на художниците ».

Накрая, в опитите да настроят хората против художниците, «израелската» армия караше жителите на домовете по които се рисуваше да изтриват работите, които явно «много силно ги заяждаха».

«Стенната живопис, графити, наричайте ги както искате – това е изкуство на Съпротивата», – отбелязва Ал-Вали.

Халед е съгласен с него:

«Графитите могат да разпалят пламъците на революцията. Една фраза има силата да зареди хората с енергия. Една рисунка е способна да ги вдигне на борба за правата им».