«Израел» «подменя една кражба на земя с друга» в Западния бряг…

23 декември 2016

%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%bc%d1%8f%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b5%d0%bc%d1%8f

 

 

Шарлота Силвър –

 

На 25 декември ще настъпи установения от съда дедлайн за извеждането на около 330 «заселници-колонисти» от форт поста Амона. Дадената колония е построена върху селскостопански масив на палестински семейства, които досега живеят наблизо, северно от Рамаллах в окупирания Западен бряг.

Осемдесетгодишната Марям Хамад от разположеното недалеч селище Силвад владее там шест акра земя, на които навремето се е отглеждала пшеница.

Тя не може да отиде до своята земя вече 20 години, от средата на 90-те години, когато е била основана колонията Амона. След като «заселниците-колонисти» се махнат тя има намерение да се върне там.

В случай на успешно извозване на «израелските» колонисти много от палестинците ги заплашва опасността от атаки и посегателства от страна на «заселниците-колонисти».

Отмъщението.  

Първоначално «заселниците-колонисти» от Амона са отказвали мирно да напуснат заемания от тях район, и са отстъпили само, след като  Нетаняху е поместил във «Фейсбук» видео с обещанието да вземе твърди мерки против «незаконното строителство» в палестинските градове и села в съвременен «Израел».

Правителството е  заделило 36 млн. долара за евакуация на аванпоста и да заплати на «заселниците-колонисти» щедри компенсации за преместването им. Антизаселническата група «Peace Now» съобщава, че всяко еврейско семейство в Амона ще получи около $260 000

По думите на представители от групата, такава компенсация служи като ясен сигнал, че «престъпленията и заплахите носят пари».

 

«Желанието да се потъпчат основополагащи се права»

Хамад е разказала в интервю за изданието «Аарец»: «Моите чувства по отношение на земята – това разбира се е нещо такова, което могат да разберат само фермерите. Моите мечти са устремени към деня, когато ще мога да се върна. Аз не бих променила тази земя за нейния теглови еквивалент в злато».

«Израелското» правителство прокарва приемането на т.н. «Закон за регулирането», който ще позволи в ретро-активен  ред открито да се  «легализират» всички «израелски» аванпостове, построени върху частни палестински земи. Но даже 41 семейства от Амона не ги очаква далечно преместване: «израелското» правителство е предложило на «заселниците-колонисти» нов участък от земя, също така в окупирания Западен бряг и също така принадлежащ на палестински семейства.

«“Израелското” правителство подменя една кражба на земя с друга, – отбелязват в “Peace Now”. – То е преизпълнено с желания да потъпчат основополагащи права на палестинците, да изопачат законите и да нарушат нормите на международното право – и всичко това заради угодят на 41 семейства, съзнателно заграбили частната палестинска земя».

«Израелският» «Закон за регулирането» е бил разкритикуван от ООН, Европейския съюз и «израелските» политици от т.н. опозиционни партии.

Всички те предупреждават, че той звучи като камбанен звън на погребението на модела за «двете държави». Впрочем, всички тези апокалиптични заявления на дело маскират многогодишния стремеж на правителството да приведе  аванпостовете в полето на «израелската» «легитимност».


«Легализация» на аванпостовете

От средата на 90-те години, след подписването на „съглашенията от  Осло“, «Израел» е престанал официално да създава нови заселнически колонии и в замяна е започнал да финансира и поддържа групи от «заселниците-колонисти», колонизиращи хълмовете в Западния бряг под предлог разширения на съществуващи заселнически колонии.

През 1998 година тогавашния министър на външните работи Ариел Шарон е призовал «израелтяните» «да отидат и да заграбят колкото се може повече [палестински] хълмове, за да разширят [еврейските] заселнически колонии, защото всичко, което ние сега заграбим, ще остане наше … А всичко, което не заграбим, ще отиде при тях».

Независимо от това, че тези аванпостове са се поднасяли като инициатива, не под контрола на официалните власти, «израелското» правителство е играло ключова роля в тяхното съживяване. Важно е да се отбележи, че «не санкционирането на аванпостовете» и «заселническите колонии» нямат разлика в своя юридически статут извън пределите на «Израел»: всички заселнически колонии на «Израел» в Западния бряг са построени и съществуват в нарушение на нормите от международното право.

В 2005 година правителството е поръчало на бившият прокурор Талие Сассон да проведе разследване по отношение на «аванпостовете».

Сассон е открила, че най-малко 105 от тях са  основани «в разрез със закона», и е привела свидетелства за това, как функционери от правителството в министерски жилища, военни и други са оказвали съдействие при тяхното изграждане.

«Израелските» правителства не само са насочвали към тези аванпостове материална помощ, но и са отстоявали тяхната «законност».

През месец август на текущата година, преди управляващата коалиция в «Израел» да представи проекта за «Закона за регулирането», изданието «New York Times» е обнародвало информация, че една трета от аванпостовете вече са били ретро-активно «легализирани» или са се намирали в процеса на такава «легализация».

«Правителството на Нетаняху през 2011 година тайно е представило така наречената нова “комбинирана политика”, – са съобщили журналисти от  изданието. – Идеята се е заключавала в това, че “Израел” да демонтира “заселническо-колониални” здания и съоръжения, изградени върху частна палестинска земя, но в районите, обявени от “Израел” за “държавна земя”, ще бъде проведено “регулиране в режима на планирането” – с други думи, легализация на строителството постфактум».

По данни на «Peace Now», огромното болшинство от аванпостове са построени върху частна палестинска земя.

Тези мерки са били обявени посредством отговорите на «държавата» в анти-заселническите петиции в съдилищата. По същество, «заселниците-колонисти» са се възползвали от анти-заселническите  искове, за да може правителството да прокара официална подкрепа за «аванпостовете».

Забележително е, че практически във всички случаи, с изключение на няколко резонансни дела  , правителството е оставяло аванпостовете върху частна земя в покой, или пък, както в случая с Амона, е защитавало тяхното «право» да остават там.

 

Заграбването на земи

Преди две години «израелското» правителство е проиграло своята последна битка във върховния съд за «правото» на колонистите от Амона да живеят върху палестинска земя. Върховния съд е постановил, че заселническите колонии не могат да се създават върху частна палестинска земя, и е дал на «заселниците-колонисти» срок от две години да се преселят.

В предишни случаи съдът е посочвал в своите решения, че «израелските» заселнически колонии могат да се строят върху «държавна земя». Разликата между «държавна» и частна земя – както и разликата между аванпостовете и заселнически колонии – е изобретеното от «израелското» «право», призовано да създаде условия за колонизация на Западния бряг.

Съответно, в последно време «Израел» активно се занимава с преоформяне на палестинска земя по целия Западен бряг от частна в «държавна».

Поражението на правителството в делото за Амона през 2014 година, е възможно, да е огорчило «израелското» правителство, но ни най-малко не е повлияло на започнатия от него преди няколко години процес на ретро-активна «легализация» на десетки аванпостове в Западния бряг.

Поражението във върховния съд, е възможно, даже да е послужило на «Закона за регулирането», мобилизирайки парламента против съдебната власт. На 14 ноември, ден след като върховния съд е отхвърлил молбата на правителството за удължаване на сроковете за демонтажа на Амона, министри единогласно са утвърдили дадения законопроект.

В «Peace Now» не са склонни да считат това за съвпадение.

Ултрадесният депутат «израелския» парламент Безалел Смотрич, един от инициаторите на законопроекта, е заявил, че «на юридическия терор от организациите с ляв уклон против заселването на земите е дошъл края».

Законопроектът все още трябва да мине през три четения в парламента, а генералния прокурор на «Израел» е отбелязал, че тази инициатива нарушава международното право, и затова той не може да я защитава във върховния съд.

Правителството е обявило, че финалните четения ще преминат само след встъпване в длъжност на новия президент на  САЩ  Доналд Тръмп в края на месец януари догодина.

Но независимо от съдбата на законопроекта, палестинците, по-скоро, ще продължат да бъдат подлагани на изгнания от собствената им земя и терор от страна на «заселниците-колонисти» и защитаващата ги армия.