„Ционизъм“ и „ционист“ са били, остават и още дълго ще бъдат страшна ругатня на палестинците…

30 декември 2016

1639121775

Рамзи Баруд –

 

 

На 12 декември британското правителство официално е приело новото определение за антисемитизма, сега разпространяващо се и върху обоснована критика срещу «Израел».

По-рано през настоящата година това определение, от което още в 2005 г. се отказа европейската агенция за борба с расизма, бе одобрена от произраелската групировка «IHRA».

Става дума за доста опасна крачка, която, по-скоро, ще доведе до разширяване на пропастта между британското гражданско общество и политическия елит на Великобритания.

«Израелските» и произраелските групи на Запад винаги са се опитвали да сведат в една купа расизма и критиката срещу «държавата» «Израел», обвиняван в нарушение на десетки резолюции на ООН и извършването на военни престъпления в окупираните територии, особено в Сектора Газа.

Приемането на новото определение следва по петите изкуствените кризи в британската политика, в рамките на която Лейбъристката партия под ръководството на Джереми Корбин лъжливо са обвинили в «меко» отношение към антисемитизма сред нейните членове. Тази «криза» е била режисирана от произраелски групировки, за да се отвлече вниманието от истинската активистка дейност сред привържениците на лейбъристите, призвана да спечели спазване от «Израел» на неговите международни задължения и прекратяване на блокадата и окупацията на Газа, Западния бряг и източен Йерусалим.

През месец октомври миналата година група представители на няколко британски партии е публикувала доклад, внесъл своята лепта в объркване на понятията; в него се осъжда използването на думата «ционист» предвид неговия «презрителен характер» и се говори за това, че такова използване «няма място в гражданското общество».

В същото време във Великобритания инициатива за защита на «Израел» от свободата на словото все още само набира обороти, в САЩ дискусията вече отдавна е задушена. За критики срещу «Израел» няма място във водещите американски СМИ и в «приличното» общество. По същество, това означава, че политиката на САЩ в Близкия Изток е продиктувана изключително от интересите на «Израел» и волята на неговите мощни лобистки организации и групировки за натиск.

Следвайки примера на САЩ, Великобритания сега заема същата пораженска позиция. Нищо ново в това, впрочем, няма. Между другото, миналата седмица в петък се е състояла годишнината от едно събитие, изключително значимо в контекста на разглеждания от нас проблем.

На 16 декември 1991 година Генералната Асамблея на ООН е утвърдила Резолюция 46/86, съдържаща едно-единствено изречение: «Генералната Асамблея прие решение да отмени постановлението, съдържащо в нейна резолюция 3379 (ХХХ) от 10 ноември 1975 година».

С това тя анулира действията на предишни резолюции, приравняващи политическата идеология на «Израел » – ционизма   – към расизма.

Текстът приет през 1975 година на резолюция 3379 е бил построен върху основата  на ясен набор от принципи, включващ закрепеното в резолюцията на Генералната Асамблея на ООН 2106 (1965 г.) определение за расовата дискриминация като «всяко различие, изключение, ограничение или предпочитание, основано на признаците на раса, цвят на кожа, родов, национален или етнически произход».

Отмяната на резолюция 3379 е станала в резултат на многогодишно активно лобиране ни натиск от страна на САЩ. В 1991 година «Израел» е обявил, че няма да се присъедини към провежданите под егидата на САЩ  «мирни преговори » в Мадрид, докато не бъде завоалирана резолюция 3379. Отчитайки, че ООН е един от инициаторите на мадридските «преговори», натискът на САЩ, най-накрая донесе своите плодове, и много държави-членове на ООН са гласували за отмяна на предишната квалификация на ционизма.

Наред с това, приравняването на ционизма с расизма – далеч не е единствената аналогия, предлагана от критиците на «Израел».

Неотдавна представителят на Еквадор в ООН Орасио Севиля на едно от заседанията в рамките на Организацията се е изказал твърдо по случай Международния ден за солидарност с палестинския народ, отбелязван на 29 ноември.

Осъждайки «с цялата си решителност преследването и геноцида, извършван от нацистите против еврейския народ», той е отбелязал: «Аз не мога да припомня нищо по-близко към това в нашата съвременна история, от изселването, преследването и геноцида, извършвани днес от империализма и ционизма  по отношение на палестинския народ».

Последвалата след това изказване вълна от «негодувания» и «възмущения» не е нещо неочаквано; «израелските» власти за пореден път са обвинили ООН в антисемитизъм за постоянната критика срещу «Израел».

По мнение на «Израел», всяка критика в адрес на дадената «държава» и нейната политическа идеология представлява антисемитизъм – така както и всички искания за привличането на «Израел» към отговорност за извършените от него злодеяния по време на война.

Но защо «Израел » така се е загрижил за определенията?

В самата сърцевина на съществуването на «Израел» се спотайва чувството на уязвимост, което е невъзможно да се компенсира с никакви танкове, самолети и ядрени ракети.

Идеята да се признае използването на термина «ционизъм» за незаконен акт е смехотворна, лишена от практически смисъл и, по всяка вероятност, просто не е способна да доведе до реални резултати.

За «израелтяните», които подкрепят това понятия, «ционизъм» означава множество неща, в същото време за палестинците, научени от живота да го ненавиждат, зад този термин  в крайна сметка се крие единна идеология.

В 2012 година «израелския» автор Ури Авнери е публикувал статия, в която е обозначил цял спектър от разновидности на ционизма: ранен социалистически ционизъм  («червен» ционизъм, мобилизиращ около еврейските профсъюзи и киббуци); религиозен ционизъм, считащ себе си за «предтеча на Месията»; десен ционизъм, искащ провъзгласяване на «еврейска “държава” в цяла историческа Палестина»; и светски, либерален ционизъм  в духа на замисъла на неговия основател, Теодора Херцел.

За палестинецът, чиято земя е била незаконно конфискувана, дома – съборен, а живота – подложен на опасности от тези същите ционистки сили, предлаганото от Авнери деление е съвършено нерелевантно. За такъв палестинец термина «ционист» по своето същество е ругатня и означава всеки, който участва в «израелските» агресивни злодеяния, защитава ги или се заема с тяхното оправдание изхождайки от подкрепа и симпатия по отношение на политическия ционизъм.

В своята статия «Ционизма от гладна точка на неговите жертви» днес вече покоен палестински мислител Едвард Саид е писал: «Не представлява необоснован извод, че целият палестинско-арабски опит, видимо, изпитва единодушие относно това, което е сътворил ционизма  по отношение на арабите невиждана несправедливост, и че даже преди британците да са предали Палестина на ционистките „заселници-колонисти“ за формално основаване на “държава” през 1948 година, палестинците повсеместно и единогласно са възразявали против ционисткия колониализъм и по различни начини са се опитвали да му противостоят ».

Много страни разделят палестинското възприемане на ционизма като форма на колониализма, и това доминиращо възприемане отразява исторически факт, а не е продукт на колективна антисемитска илюзия.

Причината, поради която обсъждането на ционизма не трябва да бъде прекъснато заради, каквито и да било заплахи, се заключава в това, че ционизма  по своята същност не е претърпял никакви изменения в сравнение със своята по-раншна, колониална версия.

С това е съгласен «израелския» историк Илан Паппе: «Ционистката идеология и стратегия не се е изменила от самото си начало. Идеята е била “Ние искаме еврейска «държава» в Палестина, и тя да е еврейска демокрация”. Затова на ционистите през цялото време им трябва да имат еврейско мнозинство … По този начин, етническите чистки са били единственото реално решение от ционистка гледна точка ».

Даденото обстоятелство остава главна движеща сила на «израелската» политика по отношение на палестинците и отказа на «Израел» от трансформации на колониалния проекта на 19 век в съвременна, демократична държава за всички негови граждани.

Такава трансформация би означавала отричане от централните догми на ционистката идеология, построена върху сплавта на етно-религиозна идентичност, и избор в полза на универсалната форма на демокрация в държава, където към евреите и арабите биха се отнасяли като равни…