Живот в утайник…

28 юни 2017

1522212753Сара Алгербави –

 

 

Хиба ал-Аши е принудена постоянно да държи прозореца на своята квартира затворен. Само така може да се избегне проникване в жилището на зловонните миризми, излизащи от страна на замърсеното море.

«Животът е станал непоносим », – казва 36-годишната майка на семейството, чийто дом в град Газа е с излаз на Средиземно море.

Всеки ден 100 000 кубични метра неочистени канализации се изхвърлят в акваторията около Газа.

В последните години екологичните проблеми тук се задълбочават.

Газа страда от хроничен недостиг  на електрическа енергия, откакто «Израел» в 2006 година е бомбардирал нейната единствена електростанция. Година след това ционизмът е въвел и поддържа жестока икономическа блокада, ограничавайки вноса на гориво и препятствайки ремонта на електроенергийната инфраструктура, унищожена или повредена в хода на перманентните ционистки военни агресии.

Единствената електростанция  в Газа напълно е прекратила работата си през месец април тази година, а седмица преди това «Израел» допълнително е орязал обема на тока в Газа, което, по думите на правозащитните организации, представлява нарушение на нормите от международното хуманитарно право. В настоящия момент електричеството е достъпно само за три часа на ден.

Едно от следствията на това положение на нещата, оказващи дълбоко въздействие върху ежедневния живот в Газа,  е дефицита на електроенергия за функциониране на пречиствателните съоръжения. Опреснителната станция, осигуряваща голяма част от питейната вода в Газа, също така работи с понижена производителност.

Разходките по плажа в миналото са били едно от малкото достъпни форми за отдих и развлечения за палестинците  в блокадната Газа.  Но замърсяването на околната среда лишава палестинците  даже и от тези скромни радости. По данни на местната Агенция по контрола за състояние на околната среда, около 50 процента от плажовете на Газа са непригодни за плуване. Много поради тази причина са затворени..

«Степента на замърсяване на морската вода и плажовете през тази година е достигнал безпрецедентните нива, – е заявил Ахмад Хеллес, сътрудник на Агенцията. – Това  свидетелства за истинска екологична катастрофа ».

Хеллес е подчертал, че и пясъка,  и водата са подложени на замърсяване; в пясъка «се съдържат много микроби, които могат да причинят вреда и да доведат до възникването на епидемии».

Махер Салем се занимава с  оказването на услуги по водоснабдяването; той предрича «скорошно тотално прекратяване » на работата от пречиствателните съоръжения.

«Ние сме принудени да изхвърляме стоки в морето  без каквато и да било обработка, – е отбелязал Салем. – Заради това хората не могат  да се къпят, а много често – даже да излизат по плажа ».

Жилищата с изглед към морето или близо до брега се считат за престижни и желани по целия свят. В Газа пък много мечтаят да си тръгнат от домовете, разположени по брега.

Тайсир Абу Саад 18 години е преживял в лагера за бежанци Аш-Шати. Той спестява пари, за да си наеме квартира в друго място и «да отведе семейството си по-далече от тази нездрава атмосфера ».

«Такова чувство, е все едно, че живеем в утайник, а не в дом», – казва неговата 19-годишна дъщеря Шайма.

22-годишната студентка Висам Лубад е обичала да се разхожда по брега. Сега си стиска носа всеки път, когато се оказва до морето: «В Газа всичко е на границата на катастрофата, и същото се отнася и за морето – нашия единствен път на спасението».

Неотдавна едно палестинско семейство е решило да си устрои пикник на брега. Но да понесе смрадта се оказало не по силите им:  след известно време хората набързо се разотишли…

«В тази страна наши1 живот е помрачен от голяма трагедия. Ние преживяваме една катастрофа след друга », – е отбелязал един от членовете на това семейство, Самар.

Плажовете в Рафах, на границата с Египет, са затворени по разпореждане на местните власти.

Това е необходимо «за защита на нашите граждани от опасни заболявания, които могат да бъдат предизвикани от замърсяването », – е подчертал Субхи Абу Ридван, ръководител на кметството в Рафах.

Масуд Матар – един от онези жители на Газа, който се зарекъл да ходи на плаж, независимо от предупрежденията на властите:

«Всички в Газа считат морето за свой приятел. Те са бедни. Не им е по джоба почивката в курорти или посещенията на басейн. Морето – е единствената  надежда…»

Затварянето на плажовете също така води до загуби в доходите, тъй като много от обитателите на Газа през лятото работят като търговци по разнасяне.

Мухаммед Абу Асси, неотдавнашен випускник на колежа, се е надявал да спечели немного работейки като продавач на царевица по брега: «Аз очаквах лятото, за да се заема с търговия. Сега вече, съдейки по всичко, това няма да стане ».

Рибарите също така са доста обезпокоени от последствията на замърсяването.

Един от тях, Махмуд ал-Гандур, е потвърдил, че значителна част от продаваната по пазарите на Газа риба не е безопасна за употреба в храната.

«Риболовът в последните тридесет години бе моя живот, – разказва рибаря. – Никога не съм виждал такова замърсяване, каквото се появи при нас за последните пет години».