Злото на окупацията: Историята на едно разделено палестинско семейство…

14 юли 2017

злото на окЖаклин Ашли, «Ал-Джазира»

 

Лоай Тайлах всеки ден звъни по телефона на своето семейство в обсадения Сектор Газа. Избягва видеообажданията, защото след това дълго изпада в угнетено обездвижено състояние… 

«Чувствам се като скверен баща », – казва Тайлах в беседата си  с кореспондента на «Ал-Джазира», дълбоко дърпащ цигарения дим.

Въпреки, че съпругата и трите деца на Тайлах, които живеят само на два часа път от неговия дом в Рамаллах, той вече две години не ги е виждал.

«Аз знаех, че ще има трудности с преселването на семейството в Западния  бряг, но никога не съм мислил, че ще се окажа в такова положение, че дори никога няма да мога да се видя с тях ».

Преди повече от десет години Тайлах, който е специалист в областта на селското стопанство с диплома от български университет, е преминал на работа от Западния  бряг  в Газа.  Той се е оженил за Ширин през 2004 година,  и на тях им са се родили три деца: Карим (сега на 13 години), Юсуф (9) и Салем (7).

Но след като в 2007  контрола над Сектора Газа е преминал в ръцете на ХАМАС и «циона»  е въвел  против анклава пагубната блокада, съществено ограничавайки преместването на палестинците  през границата на тази малка като троха територия, живота на Тайлах е тръгнал надолу по наклона.

Палестинската   администрация, управляема от ФАТХ, е наредила на държавните служители да се откажат от сътрудничеството си с властите в Газа. И примерно 70000 сътрудници на държавните учреждения в последствие са платили за това.

Тайлах е един от приблизително 50 000 сътрудници на ПА, които са решили да продължат работата си в държавния сектор при новото правителство – но поради непрекъснатата вражда между ХАМАС и ПА те са получавали само част от възнаграждението за своята работа, а и понякога изобщо нищо не са получавали, заради което много семейства са се оказали в тежко финансово положение.

Махмуд Абу Рахма от Центъра по правата на човека «Ал-Мизан» отбелязва, че противопоставянето между ФАТХ и ХАМАС способства за по-нататъшния разпад на палестинското общество.

«Работниците, получаващи заплата от властите в Газа, са се оказали в значителната си част под чертата на бедността от нерегулярното изплащане на възнагражденията », – казва той.

Хората като Тайлах неволно се оказват заложници на «израелската» блокада и продължаващия досега палестински разкол.

В 2014   «Израел» е подложил на 51-дневна военна агресия обсадения анклав, убивайки над 22000 палестинци.

«Това бяха най-лошите дни в моя живот », – си спомня Тайлах, стискайки зъби, за да не се разплаче.  На семейството се н аложило да напусне своя дом по време на «израелските» нападения от въздуха: «Ние избягахме в дома на моята сестра, когато войната започна. Слушахме радио, докато гърмяха взривовете. Всеки път ни беше много болно да чуваме името на приятел или роднина, който бе ранен или убит, или чийто дом току-що е бил унищожен ».

В крайна сметка, семейството на Лоая е намерило убежище в единственото място, където, както на тях им се е струвало, че ще са в безопасност от «израелските» удари: в детската болница.

По  думите на палестинеца, когато войната завършила квартала е бил превърнат на пух и прах, и навсякъде са бушували пожари:

«Аз просто стоях там и ридаех като дете. Даже когато бомбардировките спрели, стреса и страха не престанаха. Години без стабилна заплата наред с войната са довели до това, че ние просто не можехме да преживяваме повече по този начин. Затова решихме със семейството да се опитаме да напуснем Газа ».

След една година се появила такава възможност. Неговата възрастна майка в Ел-Халил се е нуждаела от опека, и на Тайлах – имащ вида жителство за Западния  бряг  – са разрешили да напусне Газа. Тогава са му предложили длъжността директор на експериментална агрикултура в министерството на земеделието на ПА в Дженин.

Обаче на жената на Тайлах «израелската» тайна полиция ШАБАК е отказала издаване на разрешително за влизане «от съображения за сигурност ».

Представители от МВР на «Израел» и ШАБАК не са реагирали на коментара от страна на «Ал-Джазира».

Тайлах е подал жалба в министерство по гражданските дела, отговорно за направление в адрес на «израелските» власти за събиране на семейства, а така също са се обърнали към редица правозащитни организации. Но времето си тече, а отговор все още няма, и Тайлах както и преди живее в дома си сам, обхванат от безсъница и притеснения: «Всеки ден децата ми задават въпроса: кога те ще могат да пристигнат и да се видят с мен? Аз повече не знам как да им отговоря ».

Постоянният стрес се отразява отрицателно върху здравето на Тайлах: за последните две години той е качил килограми и е развил диабет и хипертония. Учителите в Газа са забелязали, че децата на Тайлах са започнали да се учат по-лошо, и откакто техния баща е заминал, техните оценки са се развалили.

«Ситуацията, при която семейства не могат да се съберат и са принудени да живеят разделени в резултат на въведените от  “Израел” ограничения за придвижване, за съжаление, е доста разпространена», – отбелязва Шай Грунберг, прес-секретар на «израелската» правозащитна група «Гиша».

По данни на «Гиша», над половин милион жители на Газа имат роднини в «Израел» и в окупирания  Западния  бряг, включително Източен  Йерусалим; на повечето от тях «израелските» власти не позволяват да се виждат един с друг.

По „израелския“ „талмуд“ възможността да се премине от обсадения анклав в окупирания  Западния  бряг се ограничава «най-вече с изключителни обстоятелства от хуманитарен характер», а преселение на основание наличие на семейни отношения не се допуска.

Даже в тези случаи, когато жител на Газа съответства на «хуманитарните критерии» на «Израел» (например, страда от хронично заболяване), той трябва отначало да докаже, че няма роднини от първа или втора степен на родство в Газа, които биха могли да му окажат помощ, преди да бъде приета неговата заявка за получаване на временно разрешение да бъде разгледана.

На онези, на които им провърви да получат разрешение, се налага постоянно да се обръщат за неговото удължаване, при което разрешението може да бъде прекратено във всеки един момент. Жител на Газа трябва да е пребивавал в окупирания  Западния  бряг  седем години, преди да може той да ходатайства за предоставянето на правото му да живее постоянно там. И това за човека – чиято Родина е историческа Палестина!

Тайлах се надява, че неговата жена и деца ще съумеят да напуснат Газа през контролирания от Египет КПП «Рафах», и ще им се отдаде да са заедно няколко седмици в Египет по време на неговата предстояща отпуска. Но вече повече от година семейството на палестинеца чака на ред след двадесет и петте хиляди други жители на Газа, намиращи се в напрегнато и отчаяно очакване на редките моменти на отварянето на КПП-то.

«Аз се опасявам от дългосрочни психологически последствия от тази ситуация  за моите деца, ако ние в най-скоро време не се съберем, – казва с треперещ глас Тайлах. – Всяка нощ аз прекарвам в безсъница и се моля следващия ден да бъде деня, когато ще мога отново да ги прегърна, и най-накрая нашето страдание да спре.».