Дългосрочната защита на Ал-Акса е равна на ликвидации на «израелската» окупация…

3 август 2017

Дългосрочната защитаД-р Дауд Абдуллах

 

Палестинската Съпротива на бруталната «израелска» окупация е помрачено от много неуспехи, обаче последната конфронтация около Джамията  Ал-Акса е рядък пример за успеха. Миналата седмица по петдесетгодишния опит на „циона“ да промени статус кво на Ал-Акса  бе нанесен мощен удар, който служи за важен урок както за окупантите, така и за окупираното  население.

Този път «израелтяните» явно са отишли твърде далече в своето пренебрежение към религиозните чувства на палестинския народ и мюсюлманите от целия свят. Решението на кабинета на Нетаняху  за забрана на достъпа до Ал-Акса за мюсюлманите на фона на ежедневните нахлувания на еврейските екстремисти в Джамията в продължение на много месеца стана сигнал за тревоги, целият свят обърна  внимание на подготовката на някакви си планове от страна на изкуствено създаденото ционистко  образувание.

Реакция на всички в окупираните  палестински територии е била решителна и безкомпромисна: никога няма да бъде разделена Ал-Акса!. Въпросът за владение никога не е бил спорен; Джамията  принадлежи на мюсюлманите, и палестинците никога няма да се откажат от своето задължение за нейната защита.

Тази реалност «израелското» ръководство е предпочело да игнорира на свой страх и риск. По същество, тел-авивските главатари не са отчели обединяващия потенциал на Ал-Акса. Палестинците могат да не се съгласни един с друг по много въпроси, но ако има нещо, което е способно да ги обедини, то това именно е централния характер на Йерусалим и Ал-Акса  в техния  живот.

Същото може да се каже за мюсюлманите навсякъде. Политическите, конфесионалните и други противоречия между тях непременно ще се отместят на втори план в случай на заплаха на тяхното религиозно наследство и права. С това са обусловени мащабните  протести и взривове на гнева в градовете по целия свят – от Югоизточна Азия до Африка и Европа. Нетаняху и неговото правителство неволно са сплотили мюсюлманите около общата цели.

Главният извод от случилото се е станало, че «Израел» никога не може да постъпват по своему, ако палестинците и мюсюлманите са единни. С други думи, «Израел» само тогава ще се окаже силен, когато палестинците и мюсюлманите демонстрират слабост. Оттук стремежа на ционистката «държава» и неговите привърженици да удържат мюсюлманите в раздробено състояние на конфесионално и национално междуособици.

Друг важен урок за противопоставяне около Ал-Акса е станало потвърденото абсолютната мизерност на официалното  арабско ръководство. Независимо от сериозността на ситуацията, отговора ЛАД за случващото е бил неуместно  и жалко; държавите-членки не са успели да се срещнат даже на ниво министри, за да обсъди заплахата за Ал-Акса. Това бездействие е напомнило на подобен фарс по време на «израелската» военна агресия против Сектора Газа през 2009 година, в резултат на която палестинския анклав бе подложен на чудовищни разрушения, а повече от хиляди мирни жители загинаха. В тези дни озвучения от тогавашния председател ЛАД – Катар – призива за провеждането на екстремна сесия е бил отхвърлен от осем измежду 22 члена на организацията. Сред тях е бил и Махмуд Аббас, осланяйки се на «отсъствието на  безопасен коридор» за излаз зад граница от Рамаллах.

Осем години след срещата на върха за Газа в Доха само-провъзгласилите се «умерени» държави са се подлъгали от лъжите на «Израел». Всеки от тях, който очаква от нещо повече от  «Израел» в контекста на събитията около Ал-Акса, жестоко бърка.

Това, което се е случило през миналата седмица в Йерусалим, се потвърждава истинността на афоризма, популяризиран от бившия президент САЩ на Джон Кенеди: «За победата хиляди бащи, а поражението – сирота». Не е удивително, че СМИ в региона сега от смехотворните заявления, че благодарение, именно на тях Ал-Акса отново е била отворена за молещите.

Така или иначе, случващото се трябва да бъде оценено по достойнство. Ако палестинците са способни да се обединят, за да защитят  своето религиозно наследство в Йерусалим, тез без каквото и да е съмнение могат точно по такъв път да сложат край на «израелско» политическо господство, военна окупация  и икономическа експлоатация.

В палестинската действителност е пълно с аномалии, изискващи поправяне. Сред тях особено се откроява нечовешката блокада на Сектора Газа. Подобно на това, като национално единство вкупом с международната солидарност са довели до края на противопоставянето в Ал-Акса, те трябва да съвпаднат в името на прекратяването на блокадата над Газа.

Накрая, не трябва да има никакви съмнения относно общото направление, в което се развива конфликта в Палестина. В «израелските» колониални претенции към ислямските светини, особено Ал-Акса, няма нищо ново. Фактът, че правителството на Нетаняху е тръгнало назад, не е края на цялата история. «Израелските» екстремисти рано или късно отново ще се опитат да променят статус кво на светинята, а значи, Ал-Акса ще я грози опасност, докато съществува окупацията. Така, че главния извод е такъв: ако искаме да осигурим защитата на Ал-Акса  в дългосрочен план, «израелска» брутална военна окупация трябва да бъде ликвидирана.