Формулата за «мир» в разбирането на Нетаняху и К*, които искат да „измамят“ всички…

4 август 2017

 

формулатаАли Абунима –

 

«Израелски» главатар Нетаняху  предлага да лиши палестинците в «Израел» от гражданство в рамките на т.н. «мирно съглашение», в съответствие с което на тези хора е съдено да станат част от бъдещето палестинско образувание.

По данни на «Аарец», неотдавна  този персонаж е заявил в разговор с представители на САЩ, че «общините с “израелски” араби биха могли да преминат под палестински контрол» на основание бъдещето «съглашение за окончателен статут».

Както пише изданието, «в замяна “Израел” би анексирал някои заселнически колонии  в Западния  бряг».

Дадената инициатива, обикновено именувана «трансфер», е равнозначна на етническите чистки. Тази идея не е нова, но риториката на Нетаняху  представлява поредната стъпка на «израелския» кабинет в направление формално признаване на подхода, който някога се считал за табу даже от много в ционисткото  образувание.

Нетаняху  има предвид – в крайна сметка, на дадения етап – северния регион Вади Ара, включително големия град Умм ал-Фахм.

Около 1,5 милиона палестинци са граждани на «Израел». Към тях се отнасят тези, които са преживели Накба (ционистката етническа чистка на огромната част от палестинците  на територията, станала «Израел», преди и след неговото основаване в 1948 година), а така също техните  потомци.

Предложението за лишаване на палестинците от гражданство «трансфер» или «обмен» е изключително абсурдно, тъй като от това, което Нетаняху  предлага да замени, а на «Израел» по принцип нищо не принадлежи: «заселници-колонисти» от Западния бряг живеят на земя, открадната от палестинците  в нарушение на нормите от международното право.

В същото време, правата на палестинските  граждани в «Израел» – тези самите, които се предполага да бъдат лишени от права определят своята съдба на принадлежащата им по рождение земя – това изобщо не е подарък от «Израел», създаден с помощта на силата и оръжието в тяхната родна страна и за тяхна сметка.

В т.н. «обмен на население» има уродлива история: те са били практикувани и в предишни времена, когато общоприето се е считало отношение на властите към хората като към имущество. Но Всеобщата декларация за правата на човека и другите норми, закрепени в източниците на международното  право по следите на зверствата от Втората световна война, са признали правата на индивидите и са забранили насилственото преселване и произволно лишаване от гражданство.

Наред с това, претенциите на «Израел» за наличие в него на «правото да съществува в качеството на  “еврейска “държава”» не може да бъде реализирано без мащабно и постоянно нарушение на основополагащите принципи на човешките права и равенството.

 

Логиката на апартейда

Това следва от логиката на предложенията на Нетаняху. Той говори за «трансфера» като за съставна част на «мирното» съглашение за «окончателен статут».

Но, какво може да се каже за «мира», който се привижда на Нетаняху? По време на първата среща в Белия дом с президента на САЩ   Тръмп през месец февруари тази година «израелският» главатар не е потвърдил привързаността си към  «модела за две държави» в какъвто и да е формат.

Вместо това той е заявил, че палестинците във всеки един случай са длъжни да признаят  «Израел» за «еврейска „държава“», а «Израел» «трябва да запази пълен силов контрол над цялата територия  западно от река Йордан».

Така че ако се сглобят всички елементи на «плана» в едно, то излиза, че палестинците в «Израел», имащи права на граждани (даже ограничени със «закон» и не равни по обем на евреите), трябва да бъдат доведени до положение на останалите палестинци, живеещи в условията на вечната «израелската» военна окупация  и нямащи изобщо никакви права.

През месец март авторите на знаковия доклад на Организацията на Обединените Нации (впоследствие завоалирано от генералния секретар на ООН по разпореждане на американците) са стигнали до извода, че «“Израел” е създал режим на апартейд, господстващ над палестинския народ като цяло».

«Задачата по запазването на “Израел” като “еврейска “държава” е подтикнала и даже принудила “Израел” към претворяване в живота на редица  общи мерки на расова политика», – се посочва в доклада. Към  това се отнася, в частност, «демографски инженеринг, призван да установи и поддържа решаващо еврейско болшинство в “Израел”».

Предложението на Нетаняху  прекрасно се вмъква в тези рамки, и затова служи като потвърждение на факта, че «Израел» практикува откровен апартейд.

В доклада на ООН се отбелязва, че когато в «Израел» формално действа демократична система за гражданите, на дело «държавата» възпрепятства използването на дадената система за противодействие на расистката по своята същност за организация на режима: «“Израелското” “право” налага забрана на организираното палестинско несъгласие с еврейското господство, обявява подобно несъгласие за незаконно и го приравняват към метеж».

Лишавайки палестинците от гражданство, Нетаняху ще си осигури  своя режим даже от най-призрачната заплаха за реализация на палестинските граждани на «Израел» право на глас в името на борбата с такова господство.

 

Бантустани

В доклада се подчертава методологичния отказ от пряко сравнения на «Израел» с ЮАР от времената на апартейда.

Вместо това «Израел» се изследва от гледна точка на международно-правово определение като престъпление на апартейд, закрепен в Статута на Международния Наказателен Съд.

Наред с това, предложението на Нетаняху последователно отразява опита на режима на апартейд в ЮАР.

През втората половина на 20-ти век расисткия режим в Южна Африка изпита върху себе си растящия натиск на цел да сложи край на «властта на белите»; в тази връзка той е създал система на «бантустани» – номинално независими «държави », управляващи от чернокожи жители.

Правителството на апартейда е прокарвало следната мисъл: ако чернокожите жители искат да гласуват, то следва да станат граждани на бантустаните – бедни късчета земя в затънтените гори на Южна Африка.

Но «независимостта» на тези «държави» – не признати от нито една страна в света – е била абсолютно фалшива. Това са  били дребни диктатури, на кормилото на които са стояли сътрудничещите си с белия расистки режим колаборационисти.

Доста е трудно да се намери каквото и да е различие между бантустанами и това, което предлага Нетаняху.

Има, впрочем, един важен момент: за разлика от ЮАР от времената на апартейда, където бантустаните са били единодушно отхвърлени от цялата планета, много в т.н. международна общност, включително и Барак Обама в периода на неговите президентски пълномощия, с ентусиазъм са възприели «израелската» расистка, сегрегационистка концепция под лозунга «две държави за два народа».

 

Гаранция за превъзходство

Идеята с машинациите за земята по расов признак е намерила подкрепа сред най-ярките поклонници на «Израел».

Бившият държавен секретар на  САЩ  Хенри Кисинджър, върху съвестта на който лежи дълъг списък от военни престъпления, включително убийството на милиони души в Югоизточна Азия, в 2004 година препоръчал на «Израел» да направи «трансфер на земя с отчуждение на територия  в северната част на “Израел”, където живее значителна част арабско население, с цел подобряване на демографския баланс».

През последните години придвижването в «Израел» на плановете по провеждане на нови етнически чистки срещу палестинците под лейбъла «обмена ан земя» са се занимавали двама ключови «израелски» политици.

Авигдор Либерман („Либераст“) – «заселник-колонист» от Западен  бряг, днес министър на военното министерство на «Израел» – отдавна изповядва този подход.

Преди десет години той бе  заявил готовността си да подкрепя модела за «двете държави», ако той осигури реална сегрегация на пътя за избавление от палестинските граждани на «Израел»:

«Ръководен принцип трябва да бъде обмена на територия  и население. Ние не сме против решенията по схемата две държави за два народа. Напротив, ние го подкрепяме: две държави за два народа, а не държава и половина за един народ и половин държава за другия ».

От гледна точка на „Либераста“, риск за «двете държави» без трансфера на населения се заключава в това, че «Израел» може да се окаже «половин държава», където евреите няма да могат да гарантират своето господство в едно образувание с повече от 1,5 млн. граждани-неевреи, разчитащи на на равенство в гражданските и политическите права.

Неотдавна този персонаж публикува във «Фейсбук» записка, в която е потвърдил, че «еврейската «държава» в крайна сметка трябва да бъде «защитена » практически от всички палестинци.

«Няма никакво причина, по която шейх Раид Салах, Айман Одех, Басел Гаттас или Ханин Зуаби трябва да останат “израелски” граждани», – е заявил „Либераст“, посочвайки видните палестински политици, трима от които бяха депутати в «израелския» парламент към този момент.

Трета Накба?

Друг привърженик на идеята за «трансфера» е мадам Ливни – екс-министър на външните работи на «Израел» от лагера на «гълъбите» (т.е. подръжниците на «мира»), и в същото време търсена от прокурорите на няколко държави по света за разпит по дело за нейните военни престъпления.

В 2007 година Ливни е заявила: «Със създаването на палестинска държава ще се реши  проблема не само на палестинците, живеещи в “Юдея и Самария” [в Западния  бряг]. Тя е призвана да осигури всеобщо национално  решение – за тези, които живеят в “Юдея и Самария”, за бежанците от лагерите, и даже за [арабските] граждани на “Израел”».

В същата година тази мадам, бидейки член на кабинета в правителството на Ехуд Олмерт, формално е повдигала темата за «трансфера» в беседите си  с палестинските «преговарящи»: «Нашата идея – е да се говори за две държави за два народа. Или за две национални държави, Палестина и “Израел”, живеещи един до друг в мир и сигурност, при това всяка държава е родно огнище за своя народ и е изпълнение на неговите национални стремежи и воля за самоопределение».

Тъй като нито един «израелски» политик никога сериозно не е предлагал да се създаде палестинска държава  с тези права и суверенитет, към които има претенции «Израел», в тези изказвания няма нищо друго, освен едва прикрити призиви към продължение на ционисткия  проект по разграбването и прогонването на палестинците  под егидата за «мир».

Преди няколко дни   «израелския» министър Цахи Ханегби е заплашил палестинците с «трета Накба» – това е продължаване на етническите чистки срещу палестинците през 1948 и 1967 г.

Дали не става дума за новата инициатива на Нетаняху?