Какво се крие под соса на тръмповата «сделка»?

11 август 2017

-298626580Джеф Халпър –

 

Днешната ситуация в Палестина де-факто съвпада с това, към което ционисткото  движение, държавната «Ишув» и сменящите се един след друг съставите на «израелските» правителства са се стремели от самото начало на двадесетия век: ние наблюдаваме пълна юдаизация на  Палестина – трансформация на арабската страна в «земята» на «Израел».

Достигайки до стадия на пълна юдаизация де-факто, правителство на Нетаняху  сега се занимава с «пречистване» – строителство инфраструктура и заселнически колонии, ликвидация на  реалните източници на съпротивление, „нормализация“ на окупацията  и отстраняването ѝ от актуален ред  както в самия «Израел», така и на международната арена.

Възползвайки от шиитско-сунитския разкол и породен от многочислените конфликти, «Израел» – с неговото оръжие, репресивната система, механизмите за контрол над населението и статута на получателя на политическа, военна и финансова помощ от САЩ  – застанал на страната на «сунитите», оглавявани от Саудитска Арабия и Египет. В резултат на него му се е отдало да свали палестинския въпрос до ниво на празна риторика; ако още «Арабската мирна инициатива» 2002 г. обуславя нормализация с «Израел» разрешение на палестинския въпрос, то сега, съдейки по всичко, даже и такова условие няма.

Правителството на Нетаняху сега има намерение да трансформира юдаизацията де-факто в апартейд де-юре. По-надолу се предлага моето виждане за това, как «израелския» план се съгласува с «окончателната сделка» на Тръмп, която, по думите на президента на САЩ  и премиера на «Израел», ще «приключи» със седемдесет годишна окупация и, по мнение на редица аналитици, да се предаде управлението на обсадения Сектор Газа в ръцете на Египет:

  • Газа, с която не искат да имат работа нито «Израел», нито Египет, ще бъде политически отделена от Западния бряг и да се превърне в автономно образувание. Напълно възможно е, своего рода «надзираващ» в нея по настояване на САЩ, Египет и страните от Персийския залив ще бъде назначен Мухаммед Дахлан – за да се «държи правилно» ХАМАС и, за да се демонстрира присъствието в Газа на ФАТХ/ПА. Сближението между «Израел» и саудитския блок, намерило отражение в обръщане към Катар с искането да прекрати подкрепата към ХАМАС, и тясното сътрудничество в областта на «сигурността» между «Израел» и Египет, насочено против ХАМАС, създават такава обстановка в региона, която способства за осъществяването на този сценарий. Египет може да вземе участие в международния надзор над «държавата» в Газа, но аз се съмнявам, че той ще вземе върху себе си реалния контрол над палестинския анклав.
  • В Западния бряг «Израел» предприема оперативни стъпки, за да гарантира изпълнение на изложеното в писмото на Буш (и потвърдено впоследствие от Обама) обещания за анексия на блоковете заселнически колонии. Преди половин век «Израел» е анексирал Източен  Йерусалим, и Ал-Кудс оттогава е престанал да съществува в качеството на цялостно градско образувание. Плановете за анексията  на заселническо-колониалните блокове ще са в значителна степен реализирани по пътя на присъединяването на трите блока от «големия» Йерусалим към съществуващия градски съвет – става дума за блоковете «Гиват Зеев», «Маале Адумим» (който се простира до град Ариха, нарушавайки целостта на палестинската територия) и «Етцион». Едновременно с това се води работа в направление за отделянето на 140 000 палестинци, живеещи в Йерусалим  от другата страна на стената, от йерусалимския градски съвет, в резултат на което в него ще бъде осигурено на еврейско болшинство (в размер на 70% или повече), а така също е подготвена почвата за исторически «компромис»: или предаването на «Източен Йерусалим» (т.е. районите извън пределите на разделителната стена) Палестинската администрация, или «разрешение» за палестинците да  развиват Ал-Кудс в качеството му на отделен градски съвет под «израелски» контрол.
  • След това «Израел» ще анексира още три блока заселнически колонии в «Зона С»: долината на река Йордан на изток от Западния  бряг  («израелската» «граница на сигурност», практически напълно е прочистена от палестинците), източния блок «Модиин», проточил се до самия Йерусалим, и блока «Ариел», разрязващ Западния  бряг  и съединяващ два други блока. За да украси лекичко картата, «Израел» ще предаде на  палестинците участъците от «Зона С» между палестинските анклави в «Зона А» и «Зона В», за да изглеждат те малко по-жизнеспособни. Освен това, в целите за предаването на анексията смилаем вид, «Израел» ще дари с гражданството няколко хиляди палестинци, които остават в нарязаните райони, анексирани от «Израел». Това няма да повлияе на «демографския баланс» и ще защити «Израел» от обвинения в апартейд. «Израел» ще разшири своите владения с 78 до 85 процента от територията на  историческа Палестина, а палестинците – които в най-скоро време ще образуват болшинство в „страната“ – ще бъдат натикани и затворени в анклави върху останалите 15% земя.
  • В резултат от това «Зона А» и «Зона B», т.е. около 40% от Западния бряг, ще попаднат под властта на ПА. Неотдавна Нетаняху е одобрил зловещ (иначе не може да се нарече) план на Либерман: «териториален обмен», в рамките на който голяма част от палестинското  население с «израелско» гражданство от региона на Вади Ара и северния триъгълник подлежи на преместване в палестинското образувание «в обмен на» заселническо-колониалните  блокове. Независимо, дали това ще се случи или не, на палестинците в Западния  бряг ще дадат, по думите на  Нетаняху, «автономия-плюс/държава -минус» в пределите на анклавите от «Зона А» и «Зона В». Ако ПА се запази в качеството на своего рода колаборационистки режим, то това би било прекрасно. Ако обаче тя рухне, то САЩ  (и, вероятно, Европа) под егидата на ООН ще обявят протекторат (или, ползвайки се от думите на Мартин Индик, «попечителство») над палестинските анклави. Палестинците не са готови за самоуправление, ще кажат «попечителите»; «Зона А» и «Зона В» икономически са нежизнеспособни; палестинците трябва да бъдат «защитени». Какъвто и да е предлога, схемата ще бъде поднесена като «временна» мярка, но в крайна сметка тя ще зациментира перманентния режим на апартейда в историческа Палестина.

Вуаля! Всичко е готово. На изхода получаваме реализация на вековния ционистки  замисъл под гъстия сос на тръмповата «сделка» – така блюдото, във всеки случай, ще изглежда по-добре.