Йерусалим: действие и противодействие…

18 август 2017

йерусалимНур Арафех

 

Йерусалим отново се оказа в центъра на вниманието на фона от неотдавнашното изостряне  – стигнало до критично значение – след юлските събития в историческия център на окупираната  източна  част на града. Независимо от видимото разрешение  на кризиса благодарение на масовото гражданско неподчинение на палестинците, са принудили «Израел» да се откаже от опитите да променят действащия в комплекса от 1967 година статус кво, латентните  проблеми са се запазили.

Осветявайки събитията  в Ал-Кудс, СМИ обикновено са се съсредоточавали върху описанието на стълкновенията  и са ги представяли в качеството на предвестник на нововъзникваща «религиозна война». Наред с това, при такъв подход се изпуска историята и контекста,  така както пряко формулираните цели и задачи на «израелското» правителство.

Причината, поради която протестите в подобни форми продължава вече много години, се заключава в несъгласие на палестинците  с ционистката  политика на юдаизация на Йерусалим –   разширяване на политически, демографски, териториален и икономически контрол на евреите над града, незаконно анексиран от «циона» в 1967 година, при едновременно изместване и ограбване на палестинците.

Ако не се спре и не се обърне тази тенденция, палестинците така и ще излизат по улиците в знак на протест. За да се разбере, защо това се случва, следва да се разгледа влияние на предприеманите от «Израел» мерки за живот на палестинците.

Най-видима проява на  политиката  на «Израел» е ръста на нахлувания на ултрадесни евреи при подкрепата на полицията в комплекса  Ал-Акса, известен също така като Харам аш-Шариф и представляващ една от великите светини в Исляма. В състава на Благословеното светилище влизат самата Ал-Акса, Купола на Скалата, а така също минаретата, кладенците и десетки други постройки. Комплекса е под охраната на Хашимитско Кралство Йордания.

Еврейските екстремисти от национално-религиозния лагер, чиито брой от година на година расте, са избрали комплекса за мишена на нападения и провокации, за да заменят Ал-Акса с еврейски «храм», който би станал «нравствен и духовен център» за световното еврейство. Целта се разкрива и във видео, разпространявано от т.н. «Институт на храма». Още в 1990 година последователи на «движението за храмовия хълм » са се опитали да проникнат в Ал-Акса  и да положат първия камък в основите на юдейския храм, което е довело до масови стълкновения, в които са били убити 21 палестинци и 150 са получили наранявания.

Оттогава „храмовците“ само растат  и развиват тесни отношения с днешното и предшестващите състави на «израелските» правителства, които добре ги финансират и са им давали политическо и юридическо  прикритие. Месианските екстремисти заемат влиятелни длъжности в «израелското» правителство.

Всяка опасност, заплашваща  Ал-Акса, ще започне да разпалва мащабни акции в окупирания  Източен  Йерусалим  и в цяла Палестина, така както и арабския и ислямски свят. В крайна сметка това може да предизвика религиозна поляризация на изначално политическия конфликт.

Зад видимите опити да се хвърли ръкавицата към предизвикателството на основополагащите аспекти на живота на хората в Източен  Йерусалим се скриват конкретни «израелски» планове по юдаизацията. Три такива плана се подкрепят един друг благодарение на закрепената в тях обща задача, изискваща систематичен подход – задачата за увеличаването на еврейския конгломера и съкращение броя на палестинците.

Най-известният от тях – «Генералния план 2020» – е бил публикуван в 2004 година; «План Маром» е бил разработен по искане на правителството, като поръчители на «План Йерусалим  5800» са частни лица.

Като цяло, в «Израел» съществуват десетки хиляди общи, окръжни и местни планове, но тези три плана отразяват общото виждане за Йерусалим като главна  еврейска локация с развит туристически отрасъл и индустрия с високи технологии и минимално присъствие на палестинците  към 2050 година.

Така, в «План Йерусалим  5800» се говори за «глобалния град» с 12 милиона посетители, наслаждаващи се на разкошни хотели, разбити на покривите на домовете градини и пешеходни зони. «Планът Маром» предполага отделяне на «държавни» средства в размер на 42 млн. долара за развитие на този урбанистки рай с надежда за привличане на евреите, готови да извлекат изгода от стеснения туризъм  икономически ръст; Йерусалим в него се позиционира като «еврейски град», напълно изчистен от палестинците. «Израел» вече вкарва правила за това, каква «история» трябва да разказват на туристите техните гидове.

Градското планиране се използва за премахването на палестинците. «Генералния план 2020» е насочен към «запазването на значително еврейско болшинство» в Йерусалим по пътя на стимулирането на еврейските заселнически колонии  и мерките по задържането на еврейските жители в града. Той отрежда само 2300 дунама (0,9 кв. мили) за палестинско строителство в Източен  Ал-Кудс, а в същото време на «израелските» евреи щедро се отделят  9500 дунама (3,7 кв. мили).

Ето с какво се налага да живеят палестинците. ПА е неспособна да се противопостави на това предизвикателство; действително, въстанията в Източен  Йерусалим се случват в контекста на политическия и институционален вакуум в палестинското общество, оставило йерусалимските палестинци сами срещу врага, без каквато и да било друга защита, освен тази, която те могат сами да си подсигурят.

Време е вече международната общност да премине от празна риторика към конкретни мерки по привличането на «Израел» към отговорност за незаконната анексия и колонизация на Източен  Йерусалим…