Не трябва да забравяме, как гореше Ал-Акса…

29 август 2017

не трябва да забравямеХанаа Хасан –

 

 

На 21 август 1969 година християнския ционист, екстремиста от Австралия Деннис Майкъл Рохан се опита да запали Джамията  Ал-Акса, при това той е действал, очевидно, с благословенията на «израелските» окупационни  сили. Днес, след 48 години, Ал-Акса се намира отново в огромна – не по-малка, отколкото тогава – опасност.

 

Какво се случи в 1969 година?       

Сигнал за тревога е прозвучал през ранното утро в четвъртък. Палестинските стражи на комплекса  са забелязали стълб дим, издигнал се от югозападното крило на  Джамията; те са се приближили, и пред очите им се открил бушуващия в молитвената зала пожар.

Хората са се хвърлили да гасят пламъците, но «израелските» окупационни  ВС не са ги пуснали вътре. След кратки, но яростни стълкновения на палестинците се е отдало да се промъкнат в Благословеното светилище и да пристъпи към борбата с огъня. Пожарогасителите не са работели, така че да се гаси е било взето решение с помощта на вода от кладенците, но се оказало, че помпите в тях са били счупени, а маркучите срязани. Тогава пристигналите за спасение на Джамията са се построили в жива верига и с помощта на кофи и лейки са се заели да доставят водата.

От близките градове на Западния  бряг  – Наблус, Рамаллах, Ал-Бира, Бейт-Лахм, Ел-Халил, Дженин и Тулкарм са се устремили пожарните коли, обаче «израелската» окупация също не ги е пропуснала до мястото  на пожара, позовавайки се на това, че разрешение за такъв  род ситуации се «намира разпореждането» на йерусалимския общински съвет. Обхваналия Ал-Акса огън, с пламъците, достигащи прозорците  под самия купол на джамията, е бил гасен няколко часа.

Когато дима се е разсеял, палестинците са осъзнали мащаба на причинените вреди. Пожарът  е свирепствал в най-старите помещения на Джамията  и е унищожил 900-годишен минбер от дърво и слонова кост, подарен на Салахуддин ал-Айюби, а така също мозайка на стените и покривите; много места вътре в храма са били повредени от огъня  и са почернели.

Новината за страшното събитие се е разпространила бързо по града, и навсякъде хората са излезли на разгорещени демонстрации. Стачка е обявил целия окупиран  Ал-Кудс, а след тях – много райони от Западния  бряг  и даже «израелските» територии. В отговор на това, местата за достъп до Джамията са били затворени от евреите, и на следващия ден за първи път в историята в комплекса не се е провела петъчната молитва.

Скоро вероятния подпалвач е бил открит; това е бил Деннис Майкъл Рохан, „турист“ от Австралия. На 23 август той е бил арестуван. Рохан  е разказал, какво го е накарало да извърши престъплението; бивайки «емисар на Господа», той е искал да ускори второто пришествие  на Исуса Христа, каквото, по негово мнение, може да се състои само в случай, ако на евреите бъде разрешено да построят «храм» на мястото  на Джамията  Ал-Акса, където, както той е твърдял, изначално е стоял т.н. «храм на Соломон».

Впоследствие  Рохан е бил признат за невменяем и вкаран в психиатрично учреждение, но много скептично са се отнесли към официалната версия, съгласно която австралиеца е планирал и извършил даденото престъпление сам. На 28 август двадесет и четири държави с преимуществено мюсюлманско население са подали жалба в Съвета за Сигурност на ООН, в който  постоянният представител на Йордания в ООН Мухаммед Ел-Фарра е изложил следните съображения:

«По данни на новинарските съобщения, идващи от “израелските” източници, австралийския заподозрян – е при     тел на “Израел”, докаран от “Еврейска агенция” за работа в “Израел”. “ Еврейската агенция” е организирала на австралиеца възможност за работа в един от кибуците в течение на няколко месеца, за да може той да научи иврит и по-близо да се запознае с ционисткото  учение… живеенето на този австралиец в кибуца и неговите мечти за строителството на “храма на Соломон” хвърлят сянка на съмнение върху даденото дело и подгряват страхове и опасенията на мюсюлманите относително тяхната светиня; те също така показват, кой е престъпник и кой помагач».

В писмото се привежда препратка към множество заявления, направени в предишните години от «израелски» длъжностни лица, които са обещали да издигнат «храма на Соломон» на мястото на  Ал-Акса. Въпрос за непрекъснатата «израелска» агресия против палестинците също така е бил засегнат в контекста на окупацията на Западния бряг  и Източен  Йерусалим  две години по-рано, след приключване на войната от 1967 година.

ООН е отреагирала на писмото, осъждайки атаката и призовавайки «Израел» да се откажат от всякакви планов по изменение на статуса на Йерусалим. «Циона» е игнорирал тази резолюция, подобно на това, как той е оставял без внимание всякакви подобни призиви преди и след това.

Подозренията за това, че «Израел» активно е участвал в планирането и извършването на подпалването, така и не са били опровергани. По мнение на значителния брой наблюдатели, именно нормализация на ционисткото  заплашване, включвайки опитите на «Израел» да унищожи палестинското наследство в региона, стои в основата на този манталитет, който е довел до тази атака и до всички останали нападения оттогава.


Какво се случи след това?

През настоящата година  Ал-Акса отново е била осквернена и подлагана на посегателства. След кървавите престрелки от 14 юли  «израелските» окупационни  ВС за първи път от времето на подпалването през 1969 г. са затворили джамията, а когато тя е била отново отворена, в Благословената светиня са стояли нови металодетектори и камери за наблюдения. Тази крачка е предизвикала мащабни протести, а «Израел» са обвинили в нарушение на статус кво. Палестинските мюсюлмани са устроили седяща стачка пред стените на светинята в знак на протест, и в резултат на стълкновенията с военните за две седмици  шест човека са загинали, а хиляди са получили наранявания.

Демонстрациите и схватките са продължили 11 дни, след което «Израел» все пак е отстъпил и е премахнал оскърбителните за мюсюлманите инструменти за контрол. Палестинците са празнували завръщане в Джамията, но последния инцидент служи за напомняне, че агресията против Ал-Акса  никога не са прекратявали. До днес мюсюлманската светиня остава символ за постоянни нарушения на основополагащите права на палестинците, включително правото на извършване на молитви и изпълнение на религиозни обреди.

Друга константа е бездействието на арабските  държави   в отговор на такъв  рода атаки. Арабските власти са писали гневни писма през 1969 година, а днес, след почти 50 години, Ал-Акса  регулярно я щурмуват еврейските «заселници-колонисти» и въоръжените формирования, вярващите не ги пропускат през вратата, а фундаментите на комплекса се унищожават посредством различен род работи. Йордания е заплатила възстановяването на Джамията след пожара, но по време на юлската обсада на Ал-Акса за правителството в Аман, може би, е имало други приоритети.

Подпалването на Ал-Акса с 48-годишна давност ни служи за напомняне за огромните опасности, заплашващи Благословената светиня и до ден  днешен…