«Мизрахим»… Как ционизмът измами арабските евреи…

29 септември 2017

 

мизрахимСюзан Абулхава –

 

«Израел» е измислил думата «мизрахим», за да лиши арабските евреи от тяхната истинска история – подобно на това, как той се опитва да лиши от история палестинците…

«Държавата» «Израел» е била замислена на рубежа на 19-20 век в източна  Европа от група представители на висшите слоеве  на европейското еврейство; организираното от тях движение се именувало ционизъм  и е преследвало целта да създадат физически „национална държава“, предназначена само за евреите. Ставало е дума за типично заселническо   – колониална инициатива, допълнена с истории за «божествена воля» и за «несъществуващо» или «диво» коренно население, а така също централен мит за евреите по целия свят като за «един» «богоизбран народ», който се връща в това място, откъдето той единствено е произлязъл – в Палестина – след 2000-но отсъствие.

В същото време откакто дадения проект е бил разработен в Европа, европейците и за европейските евреи, неговите предполагаеми бенефициенти е било недостатъчно в количествено изражение за завоевание и покоряване на коренното палестинско население, и затова на авторите на замисъла се е наложило да отиде към определени неудобства във вида на вербуване на евреите от близките арабски страни. Арабските евреи са привличали към ционисткия проект с помощта на пропаганда и кървави провокации (включвайки взривове в синагогите и еврейските центрове), съдействащи за прогонването им от родните арабски страни. Нагледен пример за това, което се е случило в Ирак, където най-старата в света еврейска общност преди е живяла и процъфтявала с хилядолетия, вземала е активно и дейно участие в обществения живот и управление на страната, способствала е за развитието на изкуството и икономиката.

Но европейските ционисти, изповядващи колониална по своята природа идеология, тези евреи от арабския свят за братя не са ги считали. На тях са гледали като на непълноценни, мръсни и далечни от цивилизацията варвари. Зеев Жаботинский, един от основоположниците на ционизма, е говорил: «Ние, евреите, слава Богу, нямаме нищо общо с така наречения “Изток”. Тъй като нашите необразовани маси [арабските евреи] запазват духовни традиции и закони, случващи се с “Изтока”, е необходимо от тези, и именно с това ние се занимаваме във всяка прилична школа, и в това преуспява самия наш живот. В името на нашето национално благо ние напълно ще изтрием всички следи на “източната” душа в Палестина».

Заради постигането на целите е било осъществено множество програми и протоколи. Един от най-страшните начинания е станала мащабната кампания по кражбата на децата на арабските евреи и предаването на възпитанието на европейските евреи. Освен това, на новопристигналите преселници от арабските страни и техните деца се изливал непрекъснат поток от пропаганда- в училище, на работата, в местните общини.

По същество, крайната задача се състоеше в това, да се лишат представителите на по-настояще  древните народи и тяхната идентичност, подобно на това, както ционистите са се опитвали да постъпят  с палестинците. Ционистките  идеолози са стремели да създадат  нова «държава» с нов „народ“. Затова те не са могли да позволят на населението да продължат да считат себе си иракски, марокански, туниски и пр., и като цяло – арабски евреи. В същото време колониалния расизъм не би претърпял придаване на тези хора на равен  статус с евреите от Европа. Те не са могли да бъдат просто евреи в нова «еврейска» «държава».

Оттук и думата «мизрахим» – «тези, които са от  Изтока»; тя е била популяризирана, за да обедини всички тези народи от различни страни в рамките на една сборна категория, която е изтрила многовековната индивидуална история и култура всяка от тях е загубила традицията, пълна с неизброими и безценни достижения в техните родни страни.

Преди да се появи «Израел», евреите в Ирак са се считали иракчани, евреите в Мароко – мароканци, евреи в Тунис – тунизийци, евреите в  Сирия – сирийци, евреите в Египет – египтяни, евреите в Палестина – палестинци. Те са говорили по арабски, яли са същата храна, която и техните християнски и мюсюлмански съотечественици, следвали ли са същите национални традиции, живели са по същите правила на поведение в обществото и са се  ориентирали вътре в културата така, както и всички други коренни жители. Независимо от сходството на културата, тунизийците са се отличавали от египтяните, а те заедно са се различавали от иракчаните, които, на свой ред, са се отличавали от мароканците и т.н. Но «Израел» ги е сложил под един знаменател и им е придал една единствена идентичност, призвана само да ги отличава от ашкенази – европейските евреи, заемащи по-висока степен в социалната стълбица, а така също, разбира се, от нееврейските палестинци и арабите, които е следвало да презират. Степента на ненавист, която новоизлюпените «мизрахим» в резултат на това са започнали да изпитват към самите себе си, може да бъде измерено само посредством тази особена жестокост, която те практикуват по отношение на палестинците.

Но да се изтрие чуждата идентичност – е задача не проста, както са разбрали ционистите, имайки работа с палестинците. Паметта е вироглава и неподатлива, и корени продължават да дърпат към себе си хората даже дълго време след като ги изкоренили. Арабските евреи продължават да говорят по арабски у дома си, да танцуват на арабска музика, да ядат арабска храна и да мечтаят за това, че отново веднъж да видят горите, реките, архитектура, културни богатства и цвета на Междуречието, Северна Африка, Леванта.

«Израел» малко по малко се е избавил от свойствено ранния ционизъм   презрения към нашите краища. И въпреки, че той остава колониален проект, насочен към пълната ликвидация на присъствието на коренните палестинци, сега неговите усилия са все по-съсредоточени към «потуземчване». Ината и упорството на арабските евреи, държащи за своите културни корени, е представил на «Израел» удобна възможност да заявят претенции към културата на коренните народи в региона. Така че, сега арабската храна (фалафел, хумус, шакшука), традиционните арабски дрехи (татриз, галабея, куфия) и арабските народните танци се позиционират в качеството им на «израелски», а в качеството на доказателства за правомерността на своите претенции на «Израел» води до преформатиране и преименуване на арабските евреи…