Ционизмът – е идеологическо прикритие на вярата в еврейското превъзходство…

9 октомври 2017

ционизмътРима Наджар –

 

 

Безобидно звучащите думи «заселник-колонист» и «заселническа колония» толкова често се използват в новините без каквато и да било препратки към еврейската колонизация на Палестина като цяло, че света  често изпуска безнравствената природа на ционисткия  проекта върху палестинската земя. 
Дадените термини се употребяват само за  обозначение на евреите, незаконно присламчващи се към Западния  бряг  и заграбващи принадлежащата на палестинците земя; вълните евреи, пристигащи в «Израел», в новините на СМИ биват наричани не колонисти или даже заселници-колонисти, а «имигранти».

Палестина – е единствената и последна истинска жертва на заселническо-колониалния колониализъм. Откакто е създадена ООН «повече от 80 бивши колонии с общо население около 750 млн. човека са придобили независимост».  Защо в случая с Палестина е направено изключение?
Защото идеологическата движеща сила на този процес – ционизмът  – има колосално могъщество в планетарен мащаб. В продължение на последните сто години, т.е. от момента на издаването на т.н. «декларация на Балфур», ционизма  успешно е манипулирал имперските държави, а така също е използвал християнството и юдаизма за свои политически цели.

Както е отбелязал  Джон Бергер, «в знак на протест [против “Израел”] се чуват определени гласове по целия свят. Но държавите богати с техните глобални СМИ и арсенали от ядрено оръжие, горделиви притежатели, каквито са те, обещават на “Израел” да си затворят очите за извършваните от техните военни деяния».

Колониализмът оправдано се ползва с лоша слава. След като изданието «Third World Quarterly» е публикувало материал под заглавие «Аргументи в полза на колониализма», критиците са поискали  «опровержение, уволнения на редакторите на журнала, даже уволнение за автора и лишаването му от научна степен». В дадената статия Брюс Гили скандално твърди, че западният колониализъм е бил, «по общо правило, обективно благотворен и субективно легитимен в болшинството места, където е съществувал ».

Заради нравствените въпроси, обусловени от феномена на западния колониализъм, истината за колониалната природа на ционисткия  проект в Палестина дълго време се мълчеше – пример за това служи  резкия отпор против учредяването в Калифорнийския университет в Бъркли на учебен курс под названието «Палестина: анализ на заселническия колониализъм».

Но независимо от плътния воал на ционистката  пропаганда, обграждащ нравственото уродство на ционизма  от чужди погледи, парадигмата по отношение на «Израел» както и към заселническо-колониалния проект е намерила подкрепа и е получила развитие. Когато пък това се е случило, произраелските и ционистките  сили са се заели да тиражират гледна точка, аналогична на тази, която е отразена в статията на «Third World Quarterly».

«Изразът “заселнически  колониализъм” предава безспорно усещане за делегитимация, расово отчуждение и финансова експлоатация», – е отбелязал през месец септември  2016 година в «Аарец» Арнон Дегани. Неговата  авторска статия се нарича «“Израел” – заселническо-колониала  “държава”, и това е  нормално».

Дегани е писал: «Аргументация в полза на сравнимост на  “израелската” история с историята на САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия изравя почвата изпод краката на тези, които се стремят да представят ционизма  и неговите деяния в качеството им на особено зло… за “Израел”, обаче, по-скоро се движи в страна на устройството, подобно на южноафриканския заселнически колониализъм: става дума за консолидация на демократичната република, в която белите са признати за синове на земята и както и преди се ползват с много от привилегиите, натрупани от тях по времето на апартейда. В “Израел” набира обороти движение в подкрепа на следване на този конкретен сценарий за еднодържавния заселнически колониализъм – както в левите кръгове (Гидеон Леви и Рогел Алфер от “Аарец”), така и в десните (президента Реувен  Ривлин, депутата Йехуда Глик)».

Дегани и нему подобните доказват, че «израелските» евреи ще останат победители, ако «Израел» тръгне по пътя на « еднодържавния заселнически колониализъм». Те биват признати за «синове на земята», подобно на, както това се е  случило с белите заселници – колонисти в САЩ, Канада и т. н., и те ще могат да се ползват с «многото привилегии, натрупани за времето на апартейда». Ясно е, че тази линия на разсъждения се филтрира чрез идеологията за еврейското превъзходство, игнорираща правата на не евреите.

Движението БДС, от друга страна, е насочено към прекратяването на режима на трите връзки на несправедливостта, унищожаваща палестинското общество от момента на създаването на  «държавата» «Израел» през 1948 година и състояща се от следните елементи: 1) военна окупация  и колонизация на палестинските територии  и териториите на  други арабски народи през 1967 година; 2) системите за институционализиране и легализиране на расизма по отношение на неевреите вътре в «Израел»; 3) упоритото отричане на признати от международната общност права на палестинските бежанци, в частност, техните права на завръщане в дома на своя произход и за компенсация».

Както е отбелязал Омар Баргути, «нравственото примирение между конфликтните общества е невъзможно, ако същността на репресивните отношения между тях се запази ». А в случая  с Палестина – и изобщо не се признава.

Докато фундаменталният расизъм и нравствената слепота на ционизма  в неговата цялост се затвърждават в сянка, далече от вниманието, докато «израелските» престъпления против палестинците ще продължи да се оказва колосално идеологическо прикритие.