Палестинците не са единствените жертви на британския покровител на ционизма Артур Балфур…

23 октомври 2017

palestinciteДавид Кронин –

 
В близко време, без съмнение, ще чуем поток хвалебни думи, произнесени от подкрепящите «Израел» по адрес на Артур Джеймс Балфур във връзка с един лаконичен документ, подписан от него  им преди 100 години. 
През месец ноември  1917 година Балфур, заемащ тогава длъжността министър на външните работи на Великобритания, обяви подкрепата за ционисткия  колониален проект. Посредством неговата декларацията Великобритания е станала имперски спонсор на еврейската  «държава», на която е предстояло да бъде създадена в Палестина по пътя на масово прогонване на коренното палестинско население. Съдържащите се в декларацията уверения относно защита правата на палестинците, както се е оказало, нищо не са стрували. Балфур сам с радост ги е подчертал. В 1919 година той е заявил, че ционистките стремежи «имат къде по-голяма значимост, отколкото желанията и предразсъдъците на 700 000 араби, които днес населяват тази древна земя».
Тереза Мей, днешният британски премиер-министър, е обещала да отбележи столетието от «декларацията на Балфур» «с гордост», а къде по-правилно би било да се отнесе към тази годишнина като повод за трезво разсъждение.
Не е безполезно занятие да се представи изучаването на персоналната история жестокост и расизма на Балфур в контекста на целия му живот. От 1887 по 1891 г. Балфур е оглавявал британската администрация в Ирландия. Заставайки начело на тази длъжност,   той е предложил да се съединят репресиите и реформите. Репресиите, за подкрепа на които  той е поддръжник, е трябвало да бъдат толкова « сурови », колкото са били репресиите на Оливър Кромуел – лидер на Англия, нахлул в Ирландия през 1649 година. Войската на Кромуел и досега я ненавиждат в Ирландия заради масовите разправи, устроени от него в градовете  Уексфорд и Дроед. Обединили се с местното дворянство против « леко възбудимото селячество », както той се е изразил, Балфур е отдавал приоритет на репресиите над реформите. След обявяването в 1887 година на стачка против високото наемно заплащане Балфур е санкционирал използването на на-твърдите мерки по отношение на предполагаемите «ръководители». Трима души са загинали в резултат от стрелбата, открита от полицейските служители по политическата демонстрация в град Митчелстаун (графство Корк). След този инцидент Балфур са го нарекли «Кървавия Балфур».
Блага на цивилизацията?
Балфур е криминализирал друго мислещите. Хиляди хора са били хвърлени в затворите в съответствие с представения от него «Ирландски наказателен закон». Джон Мандевил, ирландски активист-националист, един от първите попаднали зад решетките в битността на  Балфур министър по делата на Ирландия. Мандевил е починал скоро след освобождаването си; съгласно медицинското заключение, неговата смърт е била предизвикана от жестоко отношение и побой по време на заточението. Балфур се е опитал да оклевети Мандевил и е твърдял, че той е участвал в «пиянска свада » преди внезапно да му е станало лошо. Между другото, Мандевил, както отбелязват някои източници, е бил пълен трезвеник.
Балфур се е придържал към идеите на британското и бялото превъзходство. «Законът и цивилизацията  в Ирландия изцяло и напълно са длъжни за своето съществуване на Англия», – е заявил веднъж той.
От 1902 до 1905 г. Балфур е заемал поста премиер-министър на Великобритания. Към този период се отнася и неговото изказване за това, че европейците е трябвало да се възползват от по-големи привилегии, отколкото чернокожите коренни жители на Южна Африка. «Хората не се раждат равни», – е говорил той през 1904 година.
Безчувственост 
Има сериозни основания да се смята, че Балфур също така е бил антисемит. В 1905 година той е прекарал законопроект, насочен към възпрепятстването на влизане във Великобритания на евреи, спасили се от преследване в Русия, на основание, че те са «нежелателни лица ».
Една от причините за благосклонното отношение на Балфур към създаването на еврейска «държава» в Палестина е и обстоятелството, че на него не му е харесвало да живее в съседство  с евреите. Веднъж той е нарекъл ционизма  «сериозен опит да се намалят вековните  несгоди на западната цивилизация, предизвикани от присъствието им, което отдавна се счита чужда и даже враждебно и което западната цивилизация, не е могла да прогони или абсорбира».
Балфур се е опитвал да оправдае използването на робския труд на китайците в златните рудници и зверства, извършващи от британските сили в Судан, и се противил за оказването на помощи към хората, които са били заплашвани от глад в Индия.
Независимо от своята привързаност към «закона и реда», Балфур е поощрявал противозаконно поведение, когато му е било изгодно. Той решително е подкрепял военните – лоялисти, считащи, че североизточното графство Ирландия не трябва да получава независимост от Великобритания. В 1914 година, когато на Олстерските доброволчески сили се е отдало контрабандно да изнесе 30 000 пушки от Германия в северните райони на Ирландия, Балфур фактически е одобрил тази нелегална операция и даже е заявил за това на парламента, че, отчитайки неговото премиер-министерско минало, представлява доста необичайна крачка. Обаче на политическата кариера на Балфур това не е навредило. След няколко години той се е върнал в правителството и е станал министър на външните работи – и именно в такова качество е издал своята «декларация» за Палестина.
Последствията от «декларацията» са били стремителни и далеч отиващи. Благодарение на натиска на Хаим Вейцман (впоследствие – първи президент на «Израел») и други ключови фигури на ционисткото  движение, нейното положение са били регистрирани в мандата на Лигата на Нациите, на основание на което Великобритания е управлявала Палестина в промеждутъка между двете световни войни.
Херберт Самуел, сам по себе си ярък ционист, е въвел системата за расова и религиозна дискриминация по време на своето пребиваване на длъжността първи високопоставен комисар на Великобритания  в Палестина от 1920 до 1925 г. Тези мерки, включващи в себе си, между другото, финансови субсидии, съдействали за придобиване на европейските заселници-колонисти на земя, на която палестинците са живели и работили в продължение на много поколения. След това са последвали масови изселвания: така, повече от 8 700 палестинците са били прогонени от селището в района на Ал-Джалиля (Галилея) под названието Мардж Ибн Амер, тъй като тези земи са били «закупени» от ционистките  колонизатори в 1920-те г.
Балфур е запазил хладнокръвие пред лицето на създадения от него хаос. Освен това, той е отричал, че проблема въобще съществува. Както е писал той в 1927 година, «не се е случило нищо такова», което би могло да го подбуди да се усъмни в «мъдростта» на подписаната от него десетилетие по-рано «декларация». Тази ремарка много говори за арогантността на Балфур. Той е бил готов да смаже цял един народ и да не счита нищо не значещо неговата мъка и страдание.