„Негативният миграционен баланс“. Разочарованите евреи напускат «Израел»…

25 октомври 2017

 

негативниятАсад Абдуррахман, «Gulf News»

 

«Израелското» централно бюро по статистика за първи път от 2009 година е заговорило за «негативен миграционен баланс», т.е. за това, че броят напускащи окупирана   Палестина надхвърля броя на новодошлите.

Като цяло, журналистите са отбелязали «броя на онези, които са напуснали “Израел”, за да живеят постоянно или в течение на дълго време зад границата, два пъти превишава броя на тези, които са пристигнали в “Израел”».

Говорейки за тази група,  «Аарец» подчертава, че «негативната миграция се измерва с хиляди на година, много от които – евреи или имащи еврейски корени, независимо, че “Израел” за тях е комфортен вариант, защото тези имигранти незабавно получават гражданство».

Ситуацията, с която се сблъсква «Израел», има и други аспекти. Така, резултатите от допитването на общественото мнение, проведено от консултационно-изследователския институт «Мидгам» за съвместен проект на «израелското» министерство на «образованието» и армията, са показали, че двадесет и седем процента от «израелските» евреи биха напуснали «страната», ако имаха такава възможност.

Коментирайки дадените цифри, администратора на проекта Ури Коен е отбелязал: «Фактът, че толкова много са заявили за готовността да напуснат “страната” при наличие на възможност, показва че  “израелските” граждани не усещат своята принадлежност към “държавата”, и това е тревожно […] Данните показват проблема в растящия брой “израелтяни” в плана за чувството за идентичност, принадлежност и връзка с “нацията”, земята и “държавата” “Израел”, което вече създава разпокъсаност в нашия конгломерат».
В този контекст «израелският» журналист Ави Шавит пише: «“Израел” се намира в последно дихание … Възможно, ние да сме преминали точката на не възвръщане, и сега вече е невъзможно да се прекрати окупацията, да се спре строителството на колонии, да се постигне мира, да се реформира ционизма, да се спаси демокрацията и да се раздели “страната”. Ако това е така, то да се напусне “страната” – е вече просто необходимост».

На свой ред, Гидеон Леви е уверен в «невъзможността на който и да било да спре процеса на вътрешното разрушаване на “Израел”. Онкологичното заболяване, поразило “Израел”, е достигнало финалните си стадии и не се лекува нито със стени, нито с железни куполи, нито  даже ядрени бомби».

По данни както на палестинската, така и на «израелската» статистика, към 2020 година броя на евреите в историческа Палестина ще  достигне 6,96 млн., а палестинците – 7,2 млн. (палестински араби). Оттук и паниката в «Израел» по повод на обратната миграция, която допълнително способства установяването на арабското болшинство.

Обратната миграция не означава само изтичане на мозъци и загуба на компетенции, но по-настоящем е екзистенциален проблем за «Израел». «Израелската» «държава» от самата си поява се е осланяла  на растящата популация на имигранти – колонисти. Сега съдейки по всичко, много млади евреи са убедени, че са попаднали в примката, което в дългосрочна стабилност – е фантазия, и че правителството начело с персонажи подобни  на Нетаняху не е способно да уреди проблемите с палестинците. Ситуацията в икономиката става все по-лоша, а «израелтяните», между другото, са свикнали с високия стандарт на живот в сравнение с много страни, в това число европейските; проникновение на религиозните институции в ежедневния живот и жестокия контрол над него отвращава много от «израелтяните» и вселява в тях безпокойство и  страх.