«Декларацията Балфур» – паметник на колониализма. Настана време да се избавим от това уродливо наследство…

1 ноември 2017

декларациятаАса Уинстенли –

 

 

Едно от най-тиражираните и регулярно изплуващ мотив на съвременната «израелска» пропаганда е тезиса, че «конфликтът» в Палестина има «сложен» характер.

Тази теза се прокарва от цял ред произраелски групировки – например, британските «Приятели на “Израел” в Лейбъристката партия» и други структури, принадлежащи към «либералното» крило на ционизма.

Задачата на този мит – е да се заблудят хората, да ги изкарат от пределите на дискусията и да отклонят тяхното внимание от така сложилата се ситуация, за да се позволи на «циона » да избегне отговорността за извършваните от тях военни престъпления, окупация и апартейд, като не се опасяват от политически и обществен натиск, насочено към прекратяване на такива деяния.

Предишните  социологически изследвания са показвали, че тази стратегия има определено действие – било то и доста ограничено. Резултатите от едно мащабно допитване на общественото мнение във Великобритания, публикувано неотдавна «Институтът за еврейска политика», са показали, че една пета част от допитаните – повечето от тях, които по принцип са изразили своето мнение – са се съгласили с твърдението, че «“Израел” – е “държава” на апартейд».

Като цяло е ясно, че обществеността е в известен конфуз спрямо основополагащите факти, отнасящи се до Палестина и «израелтяните». Частично причина за това служи гореспоменатия  мотив на «израелската» пропаганда за «сложността» в положението на нещата.

Това е истина, в историята на всеки народ или нация са налични сложни за разбиране моменти и тънките детайли, но в много ситуацията в Палестина – е най-несложната в света.


Някои основополагащи факти, за които трябва да се помни

Основополагащ факт номер едно: почти преди 70 години, в 1948 година, Палестина е била насилствено разделена против волята на болшинството на нейното население – палестинските араби. Ционистките въоръжени формирования, образували скелета на «израелската» армия, са прогонили огромната част от палестинците под дулото на автоматите, не пренебрегвайки бомбардировките, разстрелите, терора, масовите убийства и  изнасилвания. Над 750 000 палестинци са били хвърлени зад границата на своята родина или са избягали от страх за своя живот. Днес тези бежанци  и техните потомци – са милиони, а «Израел» продължава да възпрепятства тяхното завръщане на родна земя.

Основополагащ факт номер две: преди 50 години, в 1967 година, «Израел» е започнал агресия против своите съседи и в хода нея незаконно е окупирал  останалите палестински територия  – Западния  бряг  и Сектора Газа, както и сирийските Голански възвишения. Установяването там от «Израел » на военна диктатура се е запазила в пълен обем и до ден днешен. «Израел» регулярно отказва да спазва базовите човешки права на палестинците, живеещи в тези райони, посредством специално създадена система за расова дискриминация. В «израелските» «съдилища» делът по отношение на делата срещу палестинците, по които се произнасят обвинителни присъди, представлява 99,7%.

Основополагащ факт номер три: точно преди 100 години британското правителство е издало печално известната «декларация Балфур», в която се съдържа обещание да предаде палестинската земя на «заселническо»-колониално движение – на ционизма. Когато се е съставяла тази «декларация», Великобритания е водила боеве против Османската империя на фронтовете през Първата световна война и още даже не окупирала Палестина. Палестина, както и много други територия, заграбени от алчните имперски държави, никога не е принадлежала на Британската империя и по принцип не е могла да бъде «отдадена» на никой. Великобритания е помогнала със сила да бъдат похитени нейните  коренни жители.

Империалистическата «декларация Балфура» лежи в основата на конфликта между Палестина и «израелтяните», продължавайки и до ден днешен. Между «декларацията», етническите чистки през 1948 г. и окупацията от 1967 г. се наблюдава ясна и отчетлива приемственост.

«Да се празнува» по случай годишнина от «декларацията Балфура» няма за какво. Вместо това ние сме длъжни да се борим за нейната отмяна. На мястото на днешното нейно наследство трябва да възникне истинска демокрация, в която всички хора, живеещи между реката Йордан и Средиземно море, да се ползват от правата в еднаква степен и да забравят, какво е военен режим, расистка система за дискриминации и постоянни агресивни войни.

Регресивната идея на «еврейската  държава» в Палестина – на земята, в която огромното болшинство от населението са не евреи – трябва да бъде отхвърлена. В историческа Палестина между реката и морето даже и сега няма еврейско болшинство. Независимо от бруталното преобръщане на земята в 1947-49 г., на ционисткото  движение не се е отдало да запази «чиста» етническа «държава». В крайна сметка, «Израел» – е колониална идея, родила се от старата британска имперска политика  «разделяй и владей».

Днес вече не предизвиква никакво удивление факта, че главни съюзници и приятели на «Израел» на международната сцена са ултрадесните поддръжници на идеята за бялото превъзходство. Персонажи подобни на Ричард Спенсър, Стив Бенън и ултрадесните расисти, надигащи глава в Европа. Не просто така Спенсър се нарича «бял ционист»…

Вместо расизма и отчуждение на нас н и трябва единство и демокрация – в Палестина и навсякъде по света.