Каква е причината за настоящата ерусалимска авантюра на Тръмп?

15 декември 2017

каква еБен Уайт –

 

 

Решението на администрацията на Доналд Тръмп да признае Ерусалим за столица на «Израел» и да демонстрира намерение да премести там посолството на САЩ от Тел-Авив стана важно събитие в медийната среда. В същото време, като негативна реакция на дадената стъпка и неговите възможни последствия се отделя достатъчно голямо внимание, а за неговите причини се говори относително малко.

Например, в един доста тиражиран аналитичен материал за това в действителност така и не се намира отговор на въпроса, отправен в неговото заглавие: «Защо Тръмп принизява на нула десетилетията от политиката на САЩ  по отношение на Ерусалим?»

Аз смятам, че главните причини за това са три, и те не се изключват една друга.

Първата причина се крие във вътрешната политика на САЩ. Решението на Тръмп  по повод Ерусалим намира подкрепа в електората на Тръмп  сред десните евангелистки християни, а също така във влиятелните персонажи, подобни на  Шелдон Аделсон. «Аллилуйя!» – възторжено ще провъзгласи на своята главна страница е «алт-десния» ресурс «Breibart».

Самият факт, че тези групи от населението вече са предани на Тръмп, не изключва възможността за приемането на политически решения в качеството на подарък за верните последователи; в края на краищата, «трампизма», такъв, какъвто ние го знаем, се заключава не в създаването на широки коалиции и не в опитите да привлече на своя страна онези, с които имат разминаване по различни въпроси, а при възбуждане и мобилизация на базовия, съществуващ електорат.

Не забравяйте, естествено, че  обещанието да премести посолството на САЩ  в Ерусалим е било част от избирателната кампания на Тръмп; за президента, трудно справящ се с изпълнение на дадените от него обещания, всяка  „победа“ е добра.

Втората причина се състои в това, че  «израелския» главатар  Нетаняху заедно с други високопоставени функционери вероятно усърдно са поработили, убеждавайки администрацията на Тръмп да тръгне към такава крачка – впрочем, трябва да се каже, че на „приятелите“ подобни на Джаред Кушнер, Джейсон Гринблатт и американския  посланик в «Израел» Давид Фридман, навярно, тази идея от самото начало особено не е предизвиквала чувство на отвращение.

Що се отнася до Нетаняху  (и това е видно от неговите последни ремарки), то подобна завой в американската политика превъзходно се съчетава с пестеливата му представа за уверен националистически «Израел», активно разширяващ мрежата на своите дипломатически връзки; предупреждението за политическа изолация, озвучавани от противниците на Биби, се оказват нищо повече от напразни заплахи.

Дали решението на Тръмп  за Ерусалим е истинско благо за Нетаняху  или за неговата коалиция – това е друг въпрос; независимо от това, Нетаняху  без всякакви съмнения е призовавал администрацията на Тръмп да постъпи именно, по този начин.

Третата причина, изобщо пропускана от многото коментатори, е това, че  администрацията на Тръмп  напълно може да позиционира и оправдае своите стъпки за Ерусалим  в контекста  на рекламираните от нея самото усилие за постигането на «сделката на века» в Близкия  Изток.

На пръв поглед това може да се покаже неочевидно и нелогично, още повече, че всички, започвайки от Йордания и завършвайки с Европейския Съюз, разкритикуваха обявяването на Тръмп  по повод на Ерусалим  и са го нарекли вредно от гледна точка на мерките по придвижване на т.н. «израелско»-палестински «мир» и «решения по схемата за две държави ».

На дело администрацията на Тръмп, напълно вероятно, разглежда и си представя ерусалимското решение като жест в страна на «Израел», който създава очакване или натиск с цел извършването на съответния «жест», например, във формата на определени мерки в икономическа насоченост към окупирания  Западен  бряг.

Дали ще се окаже верен този разчет – също така е въпрос, въпреки че Махмуд Аббас и неговия екип през годините са демонстрирали изключителната способност да дават на американските страсти на «мирното» поприще «още един шанс».

С други думи, не се говори за необяснима пречка пред мащабните планове на администрацията на Тръмп  за създаването на «окончателна сделка»; Белият дом – и, е възможно, още наследника на саудитския престол принц Мухаммед Ибн Салман – да виждат в обявеното от Тръмп решение, неотменна част от същия този проект (оттук и доста слабата реакция на случващото се от страна на  Ер-Рияд).

На места реалната ситуация за палестинските  жители на града, по същество направен като град на апартейда, си остава неизменна: събарянията на домовете, общинска дискриминация, брутални рейдове и движимото от „заселници-колонисти“ притесняване както и досега са си съществували, така и ще си продължат. Такава е суровата реалност на Ерусалим, създаването на който съюзниците на «Израел» със своето традиционно бездействие по ключов начин са подпомогнали. Така, че  Тръмп сега се присъединява към многолюдния лагер от съучастници в извършването на «израелски» престъпни действия…