Камък и доблест. Първата Интифада в Газа…

22 декември 2017

 

камък и доблестРами Алмегари –

 

 

Жителите на Газа с гордост и достойнство са оказвали съпротивление на ционистката  окупанти  по времето на  Първата Интифада.

Всеки ден примерно по пладне млади хора са се събирали пред входа на лагера за бежанци Магази, разположен в централната част на Сектора Газа. Когато е преминавал «израелски» танк, те са го замеряли с камъни.

«Израел» е отговарял със залпове от оръдията. Но младежите са продължавали да се съпротивяват.

Амин Абу Мандил, жител от лагера Магази, си спомня, как те са напълвали бутилки с нечистотии, а след това са ги хвърляли в ционистките войници.

Когато «Израел» е установил в лагера комендантски час, Абу Мандил заедно с някои другари са се криели в близките фермерски участъци. Хвърляйки камъни по «израелските» войници, те са прибягвали до градините и са се скривали зад дърветата.

«Ние сме им давали отпор както сме могли», – е потвърдил Абу Мандил.

Първата Интифада е избухнала преди 30 години, през месец декември. Тя е започнала в Газа, а след това се е разпространила и по другите части на Палестина.

Мухаммед Абу Исмаил, също жител на лагера Магази, е загубил своя баща – Али – по време на произшествията, послужили като катализатор на въстанието.

Али е бил един от четирите палестинци, убити в резултат от стълкновенията с  «израелски» товарен военен камион с два автомобила.

Много палестинци са сметнали това стълкновение  за преднамерено преминаване.

«Аз се гордея, че  моя баща е бил един от първите мъченици», – казва Мухаммед.

 

На фона на жестокостта

Инцидент с преминаване на военния товарен камион на фона на непрекъснатата жестокост на окупантите. По-рано, в същата 1987 година, например, официалната «израелска» комисия е санкционирала използването на «физически натиск » – тоест изтезанията – по отношение на затворниците.

В началото на месец октомври, два месеца преди въстанието, ученици и студенти от Газа са устроили акции на протест против убийството от «Израел» на трима души около лагера за бежанци  Ал-Бурейдж. Протестиращите младежи са били атакувани от «израелските» ВС.

Подобни демонстрации са преминали в Западния  бряг, включително  Източен  Ерусалим. Така, например, палестинците обявили всеобща стачка в дните на октомврийската визита в Ерусалим  на тогавашния държавен секретар на САЩ  Джордж Шулц.

На 29 ноември  1987 година – в международния ден за солидарност с Палестинския народ – «Израел» е стрелял по демонстрантите както в Газа, така и в Западния  бряг. Няколко младежи са били застреляни два дни по-късно по време на протестите в района на Хан-Юнис в Газа.

Независимо от своята млада възраст, Мухаммед е помагал на въстанието. На по-късните етапи младите другари са поставили пред тях задачата по мониторинга за местонахождението на «израелските» палачи.

Веднъж са го спрели «израелските» войски: «Един войник ме попита, какво правя на улицата. Но скоро след това моята майка ме спаси».

 

Сплотеност

Васиф Абу Машайик, още един жител на Магази, е отбелязал високата сплотеност на хората, наблюдавана по време на Интифадата.

«Всички видове и форми на празненства – включително  сватби – са били спрени, когато някой е бил постиган от нещастие, – е отбелязал  Васиф. – Така се е проявявала солидарността с онези, които са убили или ранили».

Мухаммед Абу Сиси, жител на лагера за бежанци  Джабалийя на север от Газа, си спомня, как стремително се е разпространявала вестта за произшествието на 8 декември  1987 година:

«На следващият ден всички ученици от района са излезли да протестират пред “израелските” военни бази».

Неговия брат Хатим е бил един от първите младежи, които еврейството е лишило от живот по време на Интифадата. «Куршумът е попаднал направо в гърдите му», – е казал Мухаммед.

Мероприятията в памет за Хатим са продължили много дни. «Ционистите са се опитали да ни накарат да ги свалим, – е добавил Мухаммед. – Очевидно, че те са искали да обуздаят наш гняв».

Но техните опити са се провалили. Ежедневните стълкновения  с «израелските» войници продължили, даже когато военните са убивали и осакатявали младите палестинци.

Много от жители на Газа са предизвикали истинска доблест по време на въстанието.

Латифа ат-Талули, известна с прозвище Умм Сухайл, живее в центъра на лагера Джабалийя. Стълкновения  между местната младеж и «израелската» армия много често са преминавали направо пред нейния дом.

Веднъж Латифа и нейната съседка са «измъкнали изпод ръцете на “израелските” войници» някакво момче.

«Ние играехме важна роля, – е подчертала палестинката. – Ние спасявахме млади хора, преструвайки се, че те са наши деца».

Повече от хиляда палестинци са били убити от «израелските» омразни военни сили в промеждутъка между 1987 г. и подписването на съглашенията от Осло в 1993 г. Понякога по време на Интифадата под обявяването на тотален комендантски час са попадали повече от 200 000 жители на Газа и  милион човека в Западния  бряг.

Един от позитивните аспекти на събитията от онези години бе това, че  Първата Интифада демонстрира находчивост и изобретателност на палестинците. В условията, когато училища и университети са се оказали затворени, местните общности са организирали обучение на децата в домовете и местата за поклонения, независимо от опитите на «Израел» с помощта на насилията да предотвратят провеждането на подобни събрания.

Оказвайки на «циона» съпротивление с помощта на практически само едни камъни и доблест в душата, палестинците са показали на света за своята борба за справедливост и равенство. Мащабните  протести, протичащи в отговор на неотдавнашното решение на президента на САЩ   Тръмп  за Ерусалим, показва, че тази борба, както и преди са по-живи от живите.