«Израел» се приближава с една стъпка по-близо до това да превърне Ерусалим в град «само за евреите»

9 януари 2018

 

 

 


 

израел се приближава

Рамзи Баруд –

 

Израелското правителство планира редица мерки, насочени към пълно отричане на законните права на палестинците в Ерусалим и недопускане на каквото и да било мирно споразумение, основано на разделяне на града между Израел и бъдеща Държава Палестина.
Една от най-агресивните мерки досега е законопроект, одобрен от израелския Кнесет във вторник 2 януари тази година. Законопроектът, приет с подкрепата на правителствената десница и крайнодясната коалиция в Израел, има няколко опасни положения.
Според закона, подкрепата на две трети от Кнесета ще е необходима, за да може Израел да се откаже от суверенитета си над която и да е част от Ерусалим. Международното право настоява, че Израел няма суверенитет над Източен Ерусалим, незаконно окупиран и анексиран през 1967 г. и 1980 г. съответно.
Не по-малко тревожна разпоредба в законопроекта е, че той премахва два палестински квартала от общинската юрисдикция на града. Засегнатите квартали са Кафр Акаб и лагерът на бежанците Шуафат.
По този начин израелското правителство постигна още един важен етап в демографската си война срещу палестинците.

Важно е да се отбележи, че двата палестински квартала са разположени от другата страна на това, което Израел нарича „разделителната стена“. Този ход потвърждава предположението, че стената е построена около палестинските райони, които Израел възнамерява да анексира в бъдеще. Сега, когато строителството на стената е в напреднал стадий, изглежда, че процесът на анексиране е започнал.
Но последният законопроект, наречен от палестинците „расов закон“ поради това, че той е насочен да изсели палестинците от Ерусалим и да увеличи броя на еврейските заселници-колонисти в града, е пренаписана версия на предишен законопроект. „Закон за големият Ерусалим“, който бе готов да спечели мажоритарен вот в Кнесета, но беше временно отложен.
Забавеният законопроект съдържаше условия за разширяване на общинските граници на Ерусалим с включване на значителни незаконни еврейски заселнически колонии селища от Западния бряг, включително Maaле Адумим и Гуш Ецион. Освен това той е предвиждал превръщането на 150 000 еврейски заселници-колонисти в Ерусалим като гласоподаватели, които естествено биха наклонили политическите позиции на ултрадесните.
Същевременно законът допълнително ще понижи статута на 100 000 палестинци, които ще се окажат в политически сив район. Този законопроект беше отложен само за няколко седмици преди правителството на САЩ да се съгласи да премести американското посолство от Тел Авив в Ерусалим. Докато международната общност се съсредоточиха върху това, как дадената стъпка на американците ще се отрази на бъдещето на региона и на т.н. Мирен процес, малцина се вслушаха в това, че САЩ и Израел имаха на ум нещо много по-ясна и последователна схема.
Вестници съобщиха, че Израел се е съгласил да забави  популярния законопроект „под натиск от страна на САЩ“. Но този „натиск“ по същество само даде на президента Доналд Тръмп време, необходимо да формулира собствената си стратегия и да направи тревожното съобщение за Ерусалим. Оттогава много палестинци бяха убити, стотици бяха ранени и още повече задържани и похитени, тъй като палестинците и техните съюзници по целия свят проявиха възмущение от решението на САЩ.
Символично, но доста красноречиво гласуването в ООН на 21 декември показа, че САЩ и Израел са почти изцяло сами в борбата си да отрекат правата на палестинците в незаконно окупирания град.
Без да губят време, израелските главатари сега се стремят към планове за по-нататъшна изолация на Ерусалим  и да го изпразнят от палестинските му жители. Те разбират, че безпрецедентната подкрепа от САЩ трябва да се използва максимално и че всяко забавяне в приемането на тези закони неизбежно ще доведе до пропускане на открилата се възможност. Същността на сътрудничеството между САЩ и Израел е наистина безпрецедентна. Докато Кнесета гласува хищническия законопроект, САЩ оперативно предприемаха мерки, за да пресекат рязко негативните палестински реакции. Тази работа е поверена на посланичката на САЩ в ООН Ники Хейли, която в своите опити да заплаши палестинците е отишла по-далеч от всеки друг американски служител. Тя е заявила, че САЩ ще намалят финансирането на Близкоизточната  агенция на Организацията на Обединените Нации за помощи на палестинските бежанци и организация на работата (БАПОР) до тогава, докато палестинците не се съгласят да се върнат към мирните преговори.
Хейли, естествено, разбира, че палестинското ръководство не може да влезе в политически диалог с Израел и САЩ, когато двете страни отказват да приемат международното право като референтна рамка в преговорите. Сега палестинското ръководство трябва да избира между съществуващото унижение и още по-голямото унижение.
Но заплахата на Хейли също има за цел да промени дискурса и да се отвлече вниманието от самия расистки израелски законопроект, който със сигурност ще доведе до по-нататъшно анексиране в самия Ерусалим  и в целия Западен бряг.
САЩ  и «Израел» днес са кръвно заинтересовани от запазването и развитието на системата на политически апартейд в Палестина и извиват ръцете на ПА, за да  укрепят този режим.

 

Функционерите на ПА до настоящия момент са успели озвучат множество заплахи, включително отстраняването на САЩ  от мирния процес и изменение на исканията в полза на парадигмата за единна държава.

Но досега няма нищо конкретно по отношение на желаната палестинска стратегия; която се основава на обединено палестинско ръководство, което наистина проучва нови възможности, нови съюзници и нови бъдещи перспективи. Именно тази липса на визия още повече компрометира палестинската позиция, насърчавайки Израел да продължи с расистките си закони и стените на апартейда.