Израел превърна Ахед в символ на нейното поколение…

12 януари 2018

 

 

ахедЙоси Мекелберг –

Понякога се случва, че едно отделно събитие – един инцидент, един човек – може да хвърли светлина върху много по-голям феномен. Такъв е случаят с арестуването на палестинската тийнейджърка Ахед Тамими, който беше видян на видеоклип, публикуван в социалните медии. На видеозаписа се вижда, как тя изхвърля и рита двама израелски войници извън дома си. Сега тя е изправена пред обвинения в нападение на силите за сигурност, в подбуждане и хвърляне на камъни. В един миг тази 16-годишна девойка с изненадващо силна активност срещу израелската окупация, като се има предвид нейната крехка възраст, изгуби цялата си анонимност и неприкосновеност, като се превърна в много публична личност в безкрайния израелско-палестински конфликт.
Бърз поглед към начина, по който Ахед бе представена в социалните медии, разкрива как тя се превърна в герой за едната страна и злодей в другата.  Подобно на всички родени в Западния бряг и Газа след 1967 г., тя е преживяла целия си живот в необичайна, неприемлива, неустойчива и трагична ситуация, където основните ѝ права са определени и в много случаи нарушени от окупационните сили.
Изображенията й във  Facebook, като девойка в съвсем млада възраст, размахвайки юмруци пред лицето на въоръжен израелски войник, я издигнаха до пантеона на палестинските герои, които се противопоставиха на израелската жестокост. За мнозина в Израел, обаче, особено тези от крайнодесния политически спектър, това отношение служи като допълнително доказателство за среда на омраза към Израел, в която се отглеждат млади палестинци. Те се опитват да открият всякакви коментари, които тя или нейното семейство са направили в миналото, за да докажат, че не само се противопоставят на окупацията, но и правото на Израел да съществува като еврейска държава. Независимо дали това е вярно или не, тя пренебрегва факта, че от 1967 г. насам палестинците са възпитани в среда, която е задължена да им внуши задължението да се противопоставят на окупацията и да радикализират поне някои от тях.

Семейството Тамими живее в палестинското село Наби Салех в Западна бряг, където от 2009 г. насам се провеждат седмични демонстрации, протестиращи както срещу израелската окупация, така и срещу заграбването на близкото селище Ал-Кус от еврейските заселници-колонисти в Халамиш. Като всички останали деца в селото, Ахед израсна в сянката на постоянни сблъсъци с израелските сили. Израелската организация за правата на човека Бцелем  от години документира тази конфронтация, при която се използва сълзотворен газ срещу мирно демонстриращи цивилни лица в грубо нарушение на официалните заповеди от полицията, да не говорим за изстрелването на гранати със сълзотворен газ директно по протестиращите, и случаят от миналата година, когато израелски снайперист смъртоносно стреля по 22-годишния палестинец Саба Обайд от близкия град Салфит. Един час преди Ахед да удари войниците, нейният 15-годишен братовчед Мухаммед Тамими беше прострелян в главата от израелски войник. Като по чудо, Мухаммед оцеля след сложна операция, но той остава в дълъг и болезнен процес на рехабилитация. В собствения си кратък живот Ахед е станала свидетел на това,  как израелски войници влизат в нейния дом и арестуват баща ѝ; незаконното конфискуване на земите на селото; а къщите в селото са разрушени от израелските власти. И това е само една история на един млад човек.

Трябва ли децата – и в крайна сметка тя все още е дете, с целия си живот пред нея – трябва ли да рискуват свободата и живота си, за да се противопоставят на окупацията? Разбира се, че не. При нормални обстоятелства тя щеше да се съсредоточи върху ученето си, да прави това, което правят обикновените тийнейджъри, и да не се изправя пред войници на самопровъзгласилата се „най-морална армия в света“ пред входната врата на дома си. Но пред очите ни се появява младо поколение, травматизирано от окупацията, разочаровано и разочаровано и не вярва нито на собственото си ръководство, нито на международната общност и определено не на Израел.
Децата израстват в Западния бряг и Газа с вечен страх за себе си и за близките си. Това е изключително неприятно и унизително за възрастен човек, който непрекъснато трябва да минава през военни контролно-пропускателни пунктове; а за децата това е ужасяващо преживяване. Смята се, че за малко повече от десетилетие Израел е задържал и осъдил повече от 7500 палестински малолетни и ги е третирал в нарушение на международното право като възрастни по отношение на затворите и са изправени пред военната съдебна система. В Газа три войни са изложили младото поколение на безполезна смърт и опустошение и последваща безнадеждност.
Израелските власти може в крайна сметка да видят смисъл и да освободят Ахед, или поне да призоват за по-малки такси. Тя вече е преживяла повече, отколкото позволява възрастта ѝ. Тя не е точно стратегическа заплаха за съществуването на Израел, но като я държи зад решетките, израелците я превръщат в символ на нейното поколение, който се е борил срещу злините на окупацията с голите си ръце. За съжаление, докато палестинците искат да направят герой Ахед, то израелските власти искат да я направят пример, за да възпират другите. Крайно време е Израел, поне веднъж, да покаже някакъв здрав разум и да освободи Ахед, в противен случай ще има много други, които ще последват нейните стъпки.