В думи и дела: Генезисът на израелското насилие…

19 януари 2018

в думи и делаОт Рамзи Баруд –

 

Не минава и ден без изтъкнат израелски политик или интелектуалец, който да не направи скандално изявление срещу палестинците. Много от тези изявления са склонни да обръщат малко внимание, или пък да предизвикват справедливо възмущение.

Неотдавна министърът на земеделието на Израел Ури Ариел призова за повече смърт и наранявания на палестинците в Газа.

„Какво е това специално оръжие, което имаме, с което ние стреляме и виждаме стълбове от дим и огън, но никой не е наранен? Време е да има и наранявания и смъртни случаи „, каза той.

Призивът на Ариел за убийството на още палестинци е надминат от други отвратителни изявления относно 16-годишно момиче Ахед Тамими. Ахед бе арестувана от израелската армия, която нахлу в дома й в село Наби Салех на Западния бряг.

Видеозаписът показа, че тя удря израелски войник след като израелската армия е застреляла братовчед в главата и той е изпаднал в кома.

Израелският министър на образованието Нафтали Бенет, известен с неговите екстремистки политически възгледи, поиска Ахед и други палестински момичета „да прекарат остатъка от дните си в затвора“.

Известен израелски журналист, Бен Каспит, поиска още по-голямо наказание. Той предложи Ахед и момичета като нея да бъдат изнасилвани в затвора.

„Що се отнася до момичетата, трябва да остават на тъмно, без свидетели и камери“, пише той на иврит .

Този насилствен и брутален начин на мислене обаче не е нов. Това е продължение на една стара, укрепена система на вярвания, която се основава на дълга история за насилие.

Безспорно възгледите на Ариел, Бенет и Каспит не са изявления, изречени в момент на ярост. Всички те са отражение на реалните политики, които се провеждат повече от 70 години. Всъщност, убийствата, изнасилванията и затворите за цял живот са признаци, които придружават държавата Израел още от самото ѝ начало.

Това насилствено наследство продължава да определя Израел и до днес, чрез използването на онова, което израелският историк Илан Папе описва като „нарастващ геноцид“.

По време на това дългото наследство малко се е променило, с изключение на имената и титлите. Ционистките милиции, които организираха  геноцида на палестинците преди създаването на Израел през 1948 г., се сляха заедно, за да формират израелската армия; и лидерите на тези групи стават лидери на Израел.

Насилственото раждане на Израел през 1947-1948 г. бе кулминацията на насилствения дискурс, който го предшестваше в продължение на много години. Това е времето, когато са били приложени ционистки учения от предишни години и резултатът е просто ужасяващ.

„Тактиката за изолиране и нападение на определено село или град и екзекуция на населението му в ужасно, безразборно клане беше стратегия, която отново и отново се използва от ционистки групи за принуждаване на населението от околните села и градове да избягат“, е посочил Ахмад Ал- Хадж, и ми го каза, когато го помолих да обмисли миналото и настоящето на Израел.

Ал-Хадж е палестински историк и експерт по „Накба“ – „Катастрофата“, която се случи Палестинската Държава през 1948 г.

Проучването на 85-годишния интелектуалец по въпроса започва преди 70 години, когато като 15-годишен той е станал свидетел на масовото убийство в Бейт Дарас от ръцете на еврейската милиция Хагана.

Унищожаването на южното палестинско селище и убийството на десетки жители доведе до обезлюдяването на много съседни села, включително на ал-Савафир, селището на Ал-Хадж.

„Известното клане в Дейр Ясин е първият пример за такова безумно убийство – модел, който беше дублиран в други части на Палестина“, казва Ал-Хадж.

Етническото прочистване на Палестина по онова време е било извършено от няколко ционистки милиции. Основната еврейска милиция е била Хагана, която е принадлежала на еврейската агенция.

Последната функционира като полу-правителство под егидата на британското мандатно правителство, а Хагана служи като армия.

Въпреки това, други отцепили се групи също са работели според собствения си дневен ред. Две водещи банди сред тях са Иргун (Национална военна организация) и Лехи (известен също като „Стърн банда“). Тези групи извършват множество терористични атаки, включително бомбени атентати и целеви убийства.

Роденият в Русия Менахем Бегин е бил лидер на Иргун, който заедно със Стърн банда и други еврейски терористични групировки са избили стотици цивилни в Дейр Ясин.

„Кажете на войниците: вие сте сътворили история в Израел с нападението си и вашето завоевание. Продължавайте така до победа. Както и в Дейр Ясин, така навсякъде ще атакуваме и ще поразим врага. Боже, Боже, Ти си избрал нас за завоевание „, пише Бегин по онова време. Той описва клането като „прекрасно завладяващо дело“.

Вътрешната връзка между думи и действия остава непроменена.

Почти 30 години по-късно Бегин става премиер на Израел. Той ускорява кражбата на земите на ново-изградения Западен бряг и Източен Ерусалим, стартира война срещу Ливан, присъедини окупирания Ерусалим към Израел и извърши клането в бежанските лагери Сабра и Шатила в Ливан през 1982 г. чрез ливанските си християнски фалангистки съюзници. Някои от другите терористи – политици и топ армейски генерали като Бегин, Моше Даян, Ицхак Рабин, Ариел Шарон, Рафаел Ейтан и Ицхак Шамир. Всеки един от тези лидери има досие, пренаситено с насилие.

 

Шамир е министър-председател на Израел от 1986 г. до 1992 г. През 1941 г. Шамир е затворен от британците за ролята му в „Стърн банда“. По-късно, като министър-председател, той нареди насилствена борба срещу мирното палестинско въстание през 1987 г., издавал е заповед за съзнателно счупване на крайниците на деца, обвинени в хвърляне на камъни срещу израелските окупационни войници.

„Терорът беше и си остава основната стратегия на ционисткото ръководство за узурпиране на земята на палестинците“, заявява Ал-Хадж, който сега е на 85 години, и живее в Газа, където е претърпял военна окупация в продължение на 50 години, няколко масово разрушителни израелски войни и десетилетие дълга обсада.

Така че, когато правителствени министри като Ариел и Бенет призовават за безразсъдно насилие срещу палестинците, те просто продължават с кърваво наследство, което е определил всеки израелски лидер в миналото. Насилственият начин на мислене продължава да контролира израелското правителство и неговите отношения с палестинците; всъщност, и с всичките свои съседи.