Тръмп и Палестина: Една година по-късно…

26 януари 2018

 

тръмп

 

 

От Бен Уайт

 

Преди да встъпи в длъжност Доналд Тръмп, точно преди една година, беше трудно да се каже – както и при толкова много други области на политиката – точно какъв подход би му дала администрацията на Израел и на палестинците. Така че, една година по-рано, какво може да извлече като заключение – и какво въздействие има администрацията на Тръмп?

Първата година на „Тръмп“ до известна степен се дължи на два ключови моменти. Първият, миналия февруари, се видя, че Тръмп изразява двусмисленост относно решението за двете държави, в бележки, които направи заедно с израелския премиер Бенямин Нетаняху по време на посещението му във Вашингтон.

През декември междувременно Тръмп с признанието си за Ерусалим  като столица на Израел и заявката с намерение да премести американското посолство от Тел Авив, предизвика брожения в международните отношения. Смяната на американската политика доведе до широко разпространени протести от страна на палестинците, насилствено потиснати от израелските окупационни сили.

Тръмп назначи длъжностни лица на чувствителни позиции, които са в различна степен дългогодишни поддръжници на Израел. Джаред Кушнер и Джейсън Грийнблат са отговорни за формулирането на т.нар. „Мирен план“, чиито подробности си остават далеч ненатрапчиви. Грийнблат спечели благодарности от някои експерти, но основното му „постижение“ бе просто да посети региона и да слуша израелските и палестинските служители. Номинираният от „Тръмп“ за посланик в Израел, Дейвид Фридмън, е добре познат ентусиаст на изграждането на незаконни заселнически колонии в окупирания Западен бряг.

Вярно е, че първата година от администрацията на „Тръмп“  означаваше абсолютно карикатура за коалицията на Нетаняху с десни националисти, отхвърлящи палестинската държавност. Но онези, които се застъпват за частично или цялостно анексиране на Западния бряг, със сигурност са подсилени от Белия дом, чийто подход към днешна дата се характеризира с комбинация от неразбирателство, засилване на отдавна израелско говорене за така нареченото палестинско „подстрекаване“ и ролята на агенцията на ООН за палестинските бежанци – както и насърчаването на жестокостите, насочени към икономиката, против палестинците.

Помнете – за Израел статуквото е добре. Разширяват се населените места, чрез заселническите колонии, завземайки  земя, палестинските домове се разрушават и жителите им се разселват. Една година по-късно администрацията на Тръмп е готов съучастник в консолидацията на Израел в апартейда, който е една държавна реалност, и принуждава палестинското ръководство в Рамаллах да се изправи пред някои трудни въпроси за това, което предстои.