Газа заслужава да живее…

31 януари 2018

 

 

газа заслужава да живее

От Д-р Есам Юсеф  ръководител на Народния международен комитет за подкрепа на Газа.

Време е да попитаме свободните хора по света, организациите за защита на човешките права, хуманитарните и помощни агенции и по-голямата международна общност колко жертви чакат да паднат, преди колективната им съвест да се събуди достатъчно, за да се премахне нечовешката израелска блокада?Не е тайна, че ситуацията в Ивицата Газа се е влошила сериозно, тъй като продължаващата блокада навлиза все по-дълбоко в ежедневието. Хуманитарната катастрофа бе още по-лоша – ако изобщо е възможно да се сравнява – от бруталните военни офанзиви на Израел през последните няколко години и от нейните много често смъртоносни нападения.

Над два милиона палестинци живеят в Ивицата Газа, но те не са просто статистически данни; те са човешки същества, както и всички останали човешки същества заслужават възможности за живот, достойнство, заетост, здраве, образование и свобода на движение. Алармите започват да звънят. Погледнете отблизо катастрофалната ситуация в Ивицата Газа, където всички отрасли, които са от съществено значение за живота, са в размирната точка.

Да разгледаме например факта, че обществото в ивицата Газа е близо до колапс по отношение на основните изисквания за семейния живот. Тъй като равнището на бедност е 80%, 65% са под линията на крайната бедност. Коефициентът на безработица в обсадения анклав е 50 на сто, като половината от тях са млади хора и завършили висше образование.

В резултат на това зашеметяващите три четвърти от палестинците в Газа зависят от спешната помощ, която вече не е лесно достъпна; 40% от децата имат анемия и недохранване; 17 000 сираци страдат, защото хуманитарната помощ не е пристигнала, благодарение на банките, които затварят благотворителните банкови сметки и блокират прехвърлянето на основни средства. Петдесет хиляди хора с увреждания се нуждаят от лечение и рехабилитация, но няма просто пари, които да плащат за това.

Всъщност, здравният сектор на Газа е в критично състояние, вероятно най-лошото от налагането на блокадата от страна на Израел. Много от пациентите са починали поради липса на лечение или поради липса на възможност за пътуване в чужбина за лечение.

Около половината от лекарствата в „списъка с основни лекарства“ не са достъпни в Газа. В болниците липсват дори и най-основните медицински материали и лекарства, включително и необходимите за ефективно лечение.

Израелската блокада означава, че резервните части за стотици важни медицински изделия не могат да бъдат внесени, оставяйки ги да се превърнат в неизползваеми. Пациентите с рак – 13 000 при последното преброяване – се нуждаят от жизнено важно лечение, но нямат достъп до него в страната или в чужбина. Наистина, в цялата Ивица Газа има хиляди палестинци, особено бедните, които са хронично болни. Цялото положение в здравния сектор се влошава още повече от ежедневните прекъсвания на електрозахранването и липсата на гориво за аварийните генератори, които са предназначени за спешни случаи , а не за постоянна употреба.

Опазването на околната среда, която е един от най-важните сектори, засегнати от израелската обсада, военните офанзиви и разрушаването на палестинската инфраструктура, което е ясна и настояща опасност за живота на хората. Ситуацията се влошава от ден на ден, но сега най-малко 95% от водата в Ивицата Газа не е годна за консумация от човека според стандартите на Световната здравна организация.

Съчетано с това е фактът, че 150 000 кубически метра нетретирани отпадъчни води се изпомпват ежедневно на сушата и в морето поради унищожаването на пречиствателните станции и липсата на резервни части за ремонт. Редовните и продължителни съкращения на електроенергията правят нещата още по-лоши.

Икономическата ситуация в ивицата Газа е крайно влошена, дължаща се почти изцяло на обсадата на Израел и военните офанзиви. Около 80% от фабриките в Газа са затворени изцяло или частично. Дори ако са отворени, блокадата означава, че стоките не могат да бъдат внасяни и изнасяни, а само местният пазар не може да поддържа нивата на производство. Смята се, че собствениците на фирми губят около 250 млн. долара пряко и косвено всяка година, а блокадата влиза в своята 11-та година.

Атаките срещу образователния сектор винаги е било основна цел за израелските окупационни власти. Обсадата е частично проектирана да завърши това. Въпреки периодичното унищожаване на съоръженията, в университетите на анклава хиляди нови завършват всяка година. За съжаление, до 10 000 души годишно не успяват да намерят постоянна или временна заетост. Най-малко 85% от студентите не са в състояние да платят таксите си за обучение.

На основно и средно ниво 400 училища работят на две смени на ден, за да посрещнат нарастващото търсене на места. В училищата на UNRWA (Близкоизточната  агенция на Организацията на Обединените Нации за помощи на палестинските бежанци и организация на работата БАПОР)  има средно по 50 ученика в клас.

Около 80% от учениците от бедните семейства нямат дневни разходи и страдат от недохранване, защото не могат да си купят храна. Бедността засяга и учителите; мнозина не получават пълните си заплати, ако изобщо получат такава.

Израелското окупационно правителство ограничава влизането на

строителни материали, което прави реконструкцията на Ивицата Газа практически невъзможна. Освен това няколко държави не са успели да изпълнят финансовите си ангажименти за подпомагане на процеса на възстановяване, въпреки състоялата се  „донорска конференция“ в Кайро.

Това означава, че 40% от домовете, напълно унищожени в израелската военна офанзива през 2014 г., все още не са възстановени, оставяйки хиляди семейства, които все още живеят в помещения под наем, които не са предназначени за семейни нужди. Всъщност, хиляди „домове“ изобщо не са подходящи за обитаване на хората, като повече от четвърт милион семейства все още са бездомни поради бедността и опустошението, причинени от войните на Израел срещу ивицата Газа.

Ежедневните съкращения на електроенергията и липсата на гориво продължават да оказват силно отрицателно въздействие върху живота в Ивицата Газа. Всички жители са засегнати, тъй като прекъсването на електрозахранването се случва между 12 и 20 часа всеки ден . Трагично е, че 31 души, включително 23 деца, са били изгорени до смърт от 2010 г. поради произшествия, причинени от употреба на свещи и несигурно осветление.

Една от най-сериозните прояви на обсадата, претърпяна от жителите на Ивицата Газа, е затварянето на граничните пунктове, което означава, че палестинците на територията са лишени от свобода на движение. Пресичането на КПП Рафах на границата с Египет например беше отворено само за 21 дни през 2017 г. Всички търговски коридори в и от Газа са затворени, с изключение на контролирания от Израел Керем Шалом. Броят на камионите, на които е разрешено да използват КПП-то, е строго ограничен и недостатъчен за задоволяване на основните нужди на палестинците на територията. Най-малко 400 стоки са забранени от израелците да бъдат внасяни в ивицата Газа, предимно суровини и строителни материали.

Въпреки че пресичането на Бейт Ханун (Ерец) в северната част на Ивицата Газа е технически отворено, на много пациенти и бизнесмени е отказано разрешение да преминат през Израел зад граница. Редица хора, които се опитват да пресекат, са били задържани от израелците, които използват разрешения за влизане като подкуп, за да се опитат да накарат пациентите и техните роднини по-специално да ги шпионират.

В лицето на тази катастрофална ситуация благотворителната асоциация в Ивицата Газа публикува списък с неотложни искания към Палестинската власт в Рамаллах и международната общност:

  1. Призоваваме палестинската власт да предприеме спешни действия за облекчаване на страданията на хората в Ивицата Газа.
  2. Призоваваме международната общност да предприеме спешни действия, за да сложи край на обсадата, наложена на Ивицата Газа, и да осигури на палестинците в нея основните жизнени нужди.
  3. Призоваваме египетското правителство да отвори постоянно граничния пункт на КПП Рафах за преминаване на стоки и пешеходци и да улесни достъпа на хуманитарната помощ до ивицата Газа.
  4. Призоваваме арабските, ислямските и международните институции за хуманитарна помощ, благотворителните организации и други органи да предприемат спешна кампания за облекчаване състоянието на Ивицата Газа от тази човешка и изцяло причинена от човека катастрофа.
  5. Призоваваме UNRWA(Близкоизточната  агенция на Организацията на Обединените Нации за помощи на палестинските бежанци и организация на работата БАПОР)  да предостави без забавяне основни услуги на всички нуждаещи се палестинци.
  6. Призоваваме банките да спрат да закриват сметките на благотворителни асоциации и институции, за да могат да продължат с помощта си за сираците, вдовиците и бедните.
  7. Призоваваме световните медии да докладват честно за положението в Ивицата Газа, както и за кампанията „Спасете Газа“.

Благотворителната асоциация в ивицата Газа отправя призив към всички свободни хора по света и към тези, които имат съвест и сърца, за да предприемат незабавни действия. Кампанията „Спасете Газа“ има за цел да подтикне света към предоставяне на хуманитарна помощ на повече от два милиона палестинци, обсадени в ивицата Газа, която се превърна в зона на бедствие. Газа заслужава да живее. Палестинците в Газа заслужават да живеят. Нещо по-малко би било пародия на човешките права и международното право.