Жените и момичетата страдат най-много от „израелските“ престъпления …

14 февруари 2018

 

жените

От Тамара Насар –

 

 

За филма: https://www.youtube.com/watch?time_continue=3&v=g3R9E6T-rRU

В този документален късометражен филм, заснет от палестински активисти за човешки права от организацията „Ал-Хак“, се разказва за живота на едно от палестинските семейства в бедуинското селище Ал-Хадидийя, разположено в северната част на долината на река Йордан.

Филмът се нарича „СУМУД“ (на арабски тази дума означава „твърдост“); това е името на най-малката дъщеря в семейство Бишарат, чиито членове живеят в продължение на много поколения в същото село в окупирания Западния бряг.

Сумуд говори за това, как тя обича селския начин на живот на семейството си (а друг живот нито тя, нито нейните роднини познават), заобиколен от дървета и животни, с които тя си играе и за които се грижи.

Но животът им е развален от „Израел“, който разрушава къщата им и постепенно заграбва земята, на която живеят, заплашвайки ги напълно да ги изгони оттам.

Както се вижда от съдържанието на новия доклад на Ал-Хак за „израелската“ колонизация на района, сега в долината на река Йордан живеят 53 000 палестинци – преди окупацията на Западния бряг от „Израел“ през 1967 г. те са били 250 000 души.

„Израел“ не само възпрепятства връщането на повечето жители, принудени да избягат поради войната; в продължение на изминалите от момента на нейния край петдесет години, според активисти за правата на човека, той последователно е създал „негодна жизнена среда за палестинските общини в долината на река Йордан, като често ги принуждава да се преместват.“

Семейството Сумуд и малък брой  други араби се опитват да останат в Ал-Хадидийя, въпреки факта, че „Израел“ отново и отново разрушава техните домове  и колонизира земите около тях.

В тяхното селище има 112 души, но нямат достъп до вода и електричество. За да оцелеят, хората са принудени да купуват привозвана вода от резервоарите.

Ал-Хадидийя се намира в „Зона С“, която заема около 60% от Западния бряг. Селището е заобиколено от три незаконни „израелски“ заселнически колонии: Рой и Бекаот на запад и Хемдат на изток.

Евреите все повече призовават за пълното анексиране на „Зона С“, което води до това, че мнозинството от палестинците на Западния бряг са заточени в малки анклави.

 

Насилие и жестокост спрямо жените

В селищата в долината на река Йордан, като Ал-Хадидийя, „жените са отговорни за производството на храна и вода, и поради това, върху тях лежи бремето търсене на изход от ситуацията с липсата на храна, особено след разрушаването на дома“, – отбелязват авторите на друг доклад „Ал-Хакк“, който допълва филма и се фокусира върху половите измерения на насилието, произтичащо от „израелската“ политика.

„Израелските“ атаки, разрушаване и тормоз са принудили жителите на селището да „живее с малко или никакво лично пространство в пренаселен, не отговарящ на санитарните изисквания и негодна за живот среда, които не отговарят дори на минималните критерии за“ адекватно жилище, казват правозащитници от „Ал-Хак“.

Една жителка на Ал-Хадидийя припомня особено жесток и мъчителен епизод на разрушенията през ноември 2015 г., когато ционистките вандали са нападнали нея  и бременната ѝ дъщеря.

“Те доведоха с тях жени-войници, за да ни атакуват. Една от тези „дами“ ме бутна и аз паднах на земята – си припомня жената. – Дъщеря ми, която по това време беше бременна в седмия месец, дойде да ме защити, и тогава [въоръжената еврейка] насочи към нас оръжието си, с пръст на спусъка, и повали дъщеря ми на земята „.

Младата палестинка започна да кърви и прекара повече от един час преди пристигането на линейката.


Отказ от достъп до здравни грижи

Поради ограниченията, наложени от Израел за движението на палестински майки в друго селище в северната част на долината на река Йордан, Айн ал-Килт, нямат достъп до нормална медицинска помощ.

Пътят до най-близката клиника отнема около час, а жените трябва да извършат уморително пътуване върху магаре до най-близката спирка на обществения транспорт.

„За нас това е истинско страдание, особено когато е много горещо или много студено на улицата“, казва една жена в интервю за Ал-Хак.

Не е налице спешна медицинска помощ и повечето жени са принудени да раждат у дома без медицинско наблюдение.

„Може ли жена да ходи пешком, или да язди магаре на толкова дълги разстояния по време на раждане?“ – пита риторично друга палестинка, майка на 20 деца, от които само 12 са оцелели; тя е трябвало да ражда у дома, защото не е могла да се добере до болницата.


Отричане на правото да се изграждат училища

„Израел“ отрича правото на палестинците, живеещи под военна окупация, да изграждат сгради върху собствена си земя. Те са принудени да строят без ционистките „разрешителни“ и да живеят в постоянен страх, че техните пътища и къщи могат да бъдат разрушени от евреите.

Само през 2015 г. и 2016 г. активисти за правата на човека от Ал-Хак документираха разрушаването на 240 сгради и насилственото преместване на близо 650 жители от долината на река Йордан, в това число повече от 300 деца.

„Израел“ забранява изграждането дори на училища.

В резултат на това децата от Айн ал-Килт са принудени да посещават начално училище, намиращ се в бежански лагер Aкбат-Джабер, на около 10 км от селището, отбелязват от „Ал-Хак“.

Предвид липсата на транспорт, децата трябва да си вземат довиждане със своите семейства и да прекарат цялата седмица в бежанския лагер, и да се завърнат у дома само през уикенда. Жените от селището се сменят по ред помежду си като съпровождащи,  и се грижат за децата далеч от дома …

През зимата черни пътища се превръщат в кал, което прави пътуването до училищата и болниците още по-трудно. Освен това, „Израел“ изгражда военни контролно-пропускателни пунктове между тези селища и училищата, в които отиват децата.

Ограниченията, наложени от Израел, имат несъразмерно отрицателно въздействие върху образованието на момичетата. Както се подчертава в „Ал-Хак“, след като децата достигнат пубертетна възраст, семействата им си прибират момичетата (а понякога и момчетата) от училището“, страхувайки се за тяхната безопасност, а в някои случаи, за да се съобразят с социални правила, според които за момичетата е непристойно и опасно да живеят и прекарват нощта извън дома, далеч от родителите си. “


Основни нужди и потребности

„Израелските“ въоръжени сили организират наказателни рейдове и извършват мониторинг на терена, за да възпрепятстват възстановяването на сгради, разрушени от „Израел“, и да ограбят собствеността и имуществото на палестинците.

Както разказва във филма майката на Сумуд, Рукайя Бишарат, по време и след разрушаването на къщите в Ал-Хадидийя през месец ноември 2015 г. „израелски“ военни са потрошили машината за печене на хляб и телевизора, както не са им позволили да вземат каквото и да било от дома.

„Те [ционистите] са разрушили къщата, когато в нея са останали животни, много от които са били убити …“

Облеклото на палестинците също се развалило от мръсотията и дъжда. Когато Рукайя окачила дрехите на въже за да съхне, евреите дори и това унищожили…

„Използвах пластмасови листове като подложка и капак, така че децата да могат да спят; войниците дойдоха, изгониха децата ми и взеха всичко „, си припомня Рукайя.

Жителите на Айн ал-Килт нямат достъп до електричество, така че храната много трудно да се съхранява. Жените, които обикновено извършват домакинска работа, са принудени да готвят храна на огън, да мият вещите на ръка и да купуват храна само за няколко часа.


Сексуален тормоз

„Израелските“ заселници-колонисти, които държат повечето от тези селища обкръжени, получават картбланш за безнаказани издевателства над палестинците, а бойците на „циона“ им осигуряват защита.

„Заселниците-колонисти“ заплашват със смърт палестинците през високоговорители, надсмиват се и се подиграват на палестинските погребални процесии и организират, като отвратителни маймуни, ексхибиционизтки лудории с цел сплашване на палестинците, особено жените.

„Такива действия са ясно насочени към създаване на враждебна, унижаваща човешкото достойнство обстановка, особено за жени и момичета, и могат да се считат за сексуален тормоз, т.е. форма на насилие срещу жените“, подчертава докладът на Ал-Хак.

Въпреки насилието, което изпитват, жителите на арабските селища са изпълнени с решимост да останат на своята земя.

„Имаме красив живот“, казва във филма Абдурахим Бишарат, бащата на Сумуд. „Нашият живот не е труден от селския начин на живот, който водим, а от окупацията“.

 

Вашият коментар