Великият марш на завръщането означава начало на кампания за открито неподчинение…

големият марш

 

От Икбал Джассат, Йоханесбург, Южна Африка  –

В един забележително свеж подход към съпротива срещу седемдесетте десетилетия на израелски колониализъм, палестинците се мобилизираха масово в това, което беше наречено „Великият марш на завръщането“. От петък, 30 март хиляди и хиляди се насочват към домовете и земите, от които са били насилствено експулсирани от 1948 г. Жертвите на изселване и етническо прочистване, чиито загуби никога не са били признавани от Израел, въпреки официалното им признаване от ООН, те имат право съгласно международното право да се върнат в своята земя и да възстановят собствеността си.

Макар, че в месец март се отбелязва честването на Деня на земята всяка година от 1976 г. насам, то тази година то се е разширило по много креативен начин. Народното чувство, споделяно между палестинците в диаспората, както и в задушаваните окупирани територии, е просто: „Връщането на нашите откраднати земи и домове е законно според международното право и резолюциите на ООН.“ Великият марш на завръщането е потвърждение на това неотменимо право гарантирано от значителен брой международни конвенции.

Докладите от Газа разкриват, че е в ход агресивен и враждебен военен отговор на човешките същества, които изискват това, което им е право. Издаването на заповеди от военното командване на Бенямин Нетаняху, съдържащи заплахи, че ще убият всички палестинци, които се осмеляват да се доближат до бариерите на апартейда – т. н. „огради“ – които държат местното население отделени от домовете и от земята им. До края на деня петък стана известно, че най-малко 13 палестинци са били простреляни и убити от израелските военни, въпреки че са били невъоръжени и са протестирали мирно; а още хиляди са били ранени.

За ужас на Израел, Великият марш на завръщането не се планира да бъде еднодневното събитие. За да се прибави към кошмара за израелския PR, медийното отразяване вероятно ще преразгледа въпросите, които са в основата на тази популярна демонстрация, чрез задълбочен анализ и исторически кадри на системната си жестокост.

Обаче изразяването на недоволството си от основните медии и хвърлянето на гняв – обичайната реакция на Израел – няма да подпомогнат на хасбарската (пропагандна) кампания. Всъщност, подобен отговор ще бъде напълно непродуктивен, тъй като в разцвета на апартейда националната партия в Южна Африка е научила неговата цена.

Прикривайки грозната реалност на налагането на ционизъм върху чуждестранен обект – Израел – и последиците от Накба (Катастрофата) започващо от неговото основаване през 1948 г., които са видими в окупираните палестински територии – от 1967 г. и 1948 г., и бежанските лагери в Сирия, Йордания и навсякъде другаде не е възможно, дори и при наличието на послушни медии да признае израелското бедствие. Освен това, би било морално отвратително дори да опитате.

Между другото това би било също толкова скандално и абсолютно позорно за всяка медийна платформа да пренебрегва или омаловажава огромната тежест, пред която са изправени палестинците, да се освободят от потисничество и да постигнат справедливост. Великият марш на завръщането е предизвикателство пред медиите да се разграничат от фалшивите израелски приказки, които им бяха подавани от добре организирани пропагандни кампании.

Това изисква връщане към разбирането за огромните загуби, претърпени от палестинците, чрез ръцете на расистки колониални субекти, подкрепени и улеснени от британското правителство преди век. Това означава да се преосмислят прословутите исторически подробности, които със сигурност ще бъдат неподходящи за онези европейски сили, които играят централна роля в етническото прочистване на Палестина.

Великият марш на завръщането е предизвикателство за онези от медиите, които са били затънали в подчинение, като са заплашвали с икономически саботаж и „антисемитски“ смазвания, за да прескочат оградата на разпадането. Силната интроспекция и безстрашните доклади за причините, поради които палестинците са предприели тази важна и мирна кампания на несъгласие, трябва да са равнопоставени на курса за журналисти, които ценят собствената си почтеност, както и своята професия.

В съответствие с нерационалното си поведение Израел наложи „затваряне“ на палестинските територии за така наречените „Пасхални празници“. В допълнение, колониалният режим на заселниците е наложил зона „не отивай“ на сушата, граничеща с границата на Газа. Началник щаба на окупационните  израелски отбранителни сили призна, че „повече от 100 снайпера“ от елитни специални части са били разположени с разрешение за „откриване на огън“; първите убийствени резултати от тяхната работа вече са налице.

Израелската организация за правата на човека Бцелем, известна като смело оспорваща нарушенията на човешките права в страната без страх или благосклонност, оправдано е загрижена от заплахите на режима да стовари смъртоносната сила върху демонстрантите. „Напълно пренебрегвайки хуманитарната катастрофа в Газа и отговорността на Израел за това, те подхранват планирания протест по отношение на риска за сигурността, оформяйки демонстрантите като терористи и позовавайки се на Газа като на „военна бойна зона“.

Смъртта нараства, и че това става, както Бцелем и други хуманитарни организации предупредиха, а израелското военно командване скрива очевидното си пренебрежение към светостта на палестинския живот и задълженията на държавата по международното право.

Великият марш на завръщането е подкрепен от всички палестински фракции, включително Хамас, Фатх, Народен фронт за освобождение на Палестина и Ислямски джихад. Протестът се очаква да продължи ежедневно до 15 май и 70-годишнината от Катастрофата Накба. Неговите искания ще отекват в търсещите справедливост хора по целия свят: на палестинците трябва да им бъде позволено да упражняват законното си право на завръщане в своите домове и земя, отнета им от 1948 г.