Палестинците няма да престанат да търсят своите права…

6 април 2018

палестинците няма да

От Базем Наим, който е бивш министър на здравеопазването и съветник на палестинския премиер по международните отношения –

 

Западът отдавна е омагьосан от призрака на пасивна съпротива с десетки хиляди невъоръжени демонстранти, изправени срещу силно въоръжена и безмилостна сила, в стремежа си към справедливост.

Днес стотици хиляди мирни невъоръжени демонстранти се насочиха към затворената Ивица Газа. Те се намираха на няколкостотин ярда от израелските снайперисти, преди изстрелите да започнат, оставяйки стотици палестинци ранени и поне десет мъртви.

Това не е филм. Това е Газа. Това е Палестина.

Повече от седемдесет години палестинците са се опитвали по всякакъв начин да получат правата си, гарантирани от международното и хуманитарното право.

През тези десетилетия десетки резолюции идващи от широк кръг международни организации, асоциации и неправителствени организации в подкрепа на нашите основни права, на свобода и самоопределение и завръщане към домовете ни, от които бяхме насилствено експулсирани през 1948 г.

Въпреки романтичното пренаписване, десетки уважавани историци и журналисти, включително израелтяни като Илан Папе и Гедеон Леви, документираха координираната ционистка атака срещу стотиците палестински селища през 1948 г. като началото на замислен проект за етническо прочистване, който продължава и днес.

За да се предположи, че близо един милион палестинци доброволно са напуснали домовете си, училищата, джамиите и църквите през 1948 г. е малко повече, отколкото да обявим, че земята е плоска. Бързото отчаяно и масово бягство на палестинци от нападението на паравоенното нашествие върху нашите общности е отвъд честния дебат или спор.

Въпреки почти единодушието между международните юристи за нашата кауза, световната общност не е в състояние или не желае да предостави справедливост на палестинския народ, който живее в заграбени бантустани в собствената си родина или в принудителна диаспора, като изключително много бежанци без статут по целия свят.

Междувременно западните държави открито приеха политики, които не само подкрепят и защитават Израел, но го овластяват да продължи с десетилетия незаконна окупация на палестинските територии.

Никоя държава не е подкрепяла тази историческа несправедливост повече, отколкото Съединените щати. Въпреки над 250 милиарда долара пряка държавна помощ за Израел, САЩ са недоволни и са използвали ветото си повече от 70 пъти в Съвета за сигурност, за да предотвратят приемането на резолюции, осъждащи израелската политика.

Сред безпрецедентната си финансова подкрепа за Израел САЩ са предоставили милиарди долари във военна помощ и оборудване, които са субсидирали израелския контрол върху законните права и стремежи на милиони палестинци и са причинили широко разпространение на смъртта и унищожението сред нашите общности. Десетки хиляди са изгубили живота си, много повече са били ранени или осакатени и дори повече задържани в продължение на години в една военна т.н. „справедлива“ система, която отхвърля на палестинците каквато и да било част от справедливостта.

Наскоро, в опит да накажат по-нататък палестинските цивилни граждани заради тяхната политическа воля, администрацията на САЩ намали помощта от 360 млн. долара за годишния дял от 1,2 милиарда долара на UNRWA (Близкоизточната  агенция на Организацията на Обединените Нации за помощи на палестинските бежанци и организация на работата БАПОР). Тази международна помощ предоставя здравни и образователни услуги и хранителни стоки за около 5 милиона палестински бежанци по целия свят, които представляват около четиридесет процента от общото население на 11,5 милиона палестинци от Палестина.

През последните 25 години палестинците са се опитали добросъвестно и напразно да постигнат своите законни стремежи чрез участие в дълъг, сложен и контрапродуктивен процес на преговори.

Поради основния дисбаланс на властта на място и все по-често срещаната международна произраелска пристрастност, Израел използва това „договаряне“ като малко повече от принудително покритие, докато продължава програмата си за незаконно присъединяване и заграбване на палестинска земя от Западния бряг.

Недоволен от масовото заселване на Западния бряг със стотици хиляди незаконни „колонисти“ Израел продължи системната си атака срещу основните права на палестинците на всички окупирани територии, включително и Газа.

Какъв тогава е резултата от това 25-годишно едностранно израелско шикалкавене? Не сме ли виждали разрушаването на някаква смислена възможност за стабилност и де-ескалация на насилието, което, предвидимо, се е разпространило в целия регион?

Не е ли забавянето по проект, за да оспори оставащата надежда на нашите хора за свобода, независима държава и връщане към домовете, които са били разселени през тези много години? И какво е ежедневието на окупираните палестинци, независимо дали са в Западния бряг, разделен на контролирани кантони или в обсадената Ивица Газа. Западния бряг и Ивицата Газа са се превърнали в непоносим ад, което могат всички да видят. Убийства, лишаване от свобода, обсада, конфискуване на земя, разрушаване на къщи, бедност, безработица и отказ от медицинско лечение и пътуване, са се превърнали в ежедневен начин на живот за милиони палестинци.

Подобно на останалата част от света, палестинците са хора, които обичат живота, общността и семейството и търсят само по-добро бъдеще за децата си. Изглежда обаче, че колективния и законосъобразен стремеж е неприемлив за част от света, който наблюдава с безполезен интерес и дори с по-малко действие, тъй като окупацията и несправедливостта се разгръщат пред ясен поглед.

Изглежда, че върху масата на нациите малко хора са почувствали необходимостта от противопоставяне на израелската агресия и нейната окупация, която по всякаква дефиниция нарушава всички стандарти за почтеност и международно право.

След като разгледахме различните възможности, както и нашето законно право да се противопоставим, ние палестинците в Газа, решихме да започнем мирни протести в близост до издигнатите барикади. Тази кампания ще постави искания за прекратяване на окупацията, прекратяване на обсадата в Газа и признаване на правото на палестинците да се завърнат по домовете си в съответствие с резолюция 194 на ООН, издадена през декември 1948 г.

Тези събития, които започват днес, съвпадат с годишнината от „Деня на земята“, в който шестима палестинци бяха убити през 1976 г., когато защитаваха земята си.

В традицията на пасивна съпротива нашите дейности ще бъдат мирни и ще продължат до 15 май, на 70-годишнината от катастрофата „Накба“, когато над милион палестинци бяха прогонени от домовете си.

Всички палестинци в нашата родина и диаспората, включително мъже, жени и деца, ще участват в тези мирни маршове и демонстрации, които споделят обща тема за справедливост, възможности и свобода. Нашата дейност ще бъде под надзора на национален комитет, който представлява всички палестински сили и фракции, както и гражданското общество и независими палестински фигури и поддръжници.

Комитетът разпространи многобройни публикации и указания за участниците в похода, които подчертават поддържането на спокойствие в това конкретно движение и необходимостта от избягване на насилие или провокативно ескалиране от страна на Израел. Комитетът също така определи различни представители на място, които да наблюдават нашите колективни усилия и да гарантират, че нашето послание се чува с мощни и мирни средства.

Независимо от нашите най-добри усилия, ние напълно очакваме провокация от страна на Израел по време на нашите протести и ще направим всичко възможно да гарантираме, че неговите усилия да внесат смут ще преминат без никакъв отговор.

Въпреки усилията ни още веднъж този страх се оказа реалност днес, когато Израел започна да стреля с бойни амуниции и хвърляше гранати със сълзотворен газ на пръв поглед по мирни демонстранти, въоръжени само с глас и свободна воля.

В крайна сметка Израел отдавна се страхува и оспорва всички усилия на палестинците да изложат реалността на окупацията и обсадата на Газа, което със сигурност го поставя в лъжа за неговите претенции като единствената демократична държава в региона, която зачита и защитава правата на човека и почита основното право на свобода на изразяване.

Срещу това говорене стои ежедневната практика на окупационните сили, които показват напълно различно лице, изградено от расизъм, насилие и системно нарушаване на човешките права.

Като се има предвид дългата и добре документирана история на насилие в подкрепа на окупацията, палестинците имат основателен страх, че въпреки мирния характер на тези протести, Израел ще ги използва като претекст за убиване и нараняване на повече хора от нашия народ.

Още веднъж, днешната израелска атака срещу мирните хора доказа, че историята често е най-сигурният индикатор за това, което предстои да се случи.

Независимо от това, ние няма да бъдем възпирани от агресията на Израел, докато упражняваме основните си права да се съпротивляваме и демонстрираме, за да гарантираме, че пътят за нашите деца ще доведе до по-добро, справедливо и равноправно бъдеще.

Вашият коментар