Май месец може да бъде най-жестокият в Газа…

11 април 2018

май месец

От Хюсеин Ибиш –

 

„Денят на катастрофата Накба“ и планираното откриване на американското посолство в окупирания Ерусалим  са проблеми, които могат да причинят сериозни изблици на стълкновения.

Насилието от миналия петък в Газа, в което 18 палестински протестиращи бяха убити от израелските войски край границата, беше най-лошото нещо след войната от 2014 г. Но предстои значителна ескалация на напрежението през идните седмици, особено в средата на месец май.

Поредица от важни събития са групирани плътно заедно: отбелязване на 70-годишнината от основаването на Израел на 14-15 май; траур на палестинци, които гледат на едно и също събитие като „катастрофата“ и отбелязват 15 май като „ден на Накба“; и планираното откриване на посолството на Съединените щати в окупирания Ерусалим на 14 май с любезното съдействие на администрацията на американския президент Доналд Тръмп.

 

Нещата вероятно ще се влошат, защото палестинците все повече смятат, че няма какво да губят. „Великият марш на завръщането“ миналата седмица привлече безпрецедентно голям брой хора от над 30 000 палестинци от всички слоеве на обществото в Газа. В празнична и сюрреалистична атмосфера сладкарите продават сладолед на пикник за семействата, а младите мъже рискуват живота си, като се приближават до границата. Повече от 90% от почти два милиона души на Газа са бежанци в сегашния южен Израел. За разлика от повечето други палестинци те все още са географски близо до градовете и селата, от които са били прогонени през 1947-1948г. От основаването си Израел има един примитивен отговор за палестинците, въоръжени или не, опитвайки се да се приберат вкъщи без разрешение, и това е, че израелската армия потвърди; всеки, който се приближава в рамките на 300 метра от границата, ще бъде изправен пред реалната заплаха от прострелване до убийство.

Но нещата са толкова лоши в размирния “затвор на открито в Газа”, че единствената изненада е, броят на смъртните случаи, който дори не е по-голям.

Едно от най-гъсто населените места на земята, Газа вече не е обитаема. Гладът е повсеместен. Водата е негодна за употреба. Безработицата е близо 50%. Здравните грижи в най-добрия случай са оскъдни. Електричеството е на разположение само два до четири часа на ден. Някога красивият морски бряг вече е гигантска канализация. И на практика няма място на територията или извън нея, която да не е подложено на блокада.

В продължение на повече от 10 години хората в Газа са били подложени на ожесточена блокада, която засилва тяхното нещастие. Миналото лято Хамас се опита да използва измислено споразумение за „помирение“ с неговите съперници „Фатах“, които контролират Палестинската национална власт на Западния бряг, за да се измъкнат от това задушаване. Хамас се стреми да накара Палестинската национална власт да поеме тежестта на администрацията в Газа, да осигури силно необходимата помощ и средствата за възстановяване, където те са замразени от палестинските фракции, разделени през 2007 г.

Палестинският президент Махмуд Аббас направи опит за помирение, зависещо от движението „Хамас“, което на практика бе оставено без опции.

Палестинският президент Махмуд Аббас заложи цялата си кариера на преговорите с Израел, чрез посредничеството на САЩ. Но този „мирен процес“ беше замразен още от първия мандат на бившия американски президент Барак Обама, а Израел се приближава все повече към заграбването на големите части от Западния бряг. На практика нито един палестинец не вярва, че Израел някога ще се съгласи да прекрати окупацията и ще позволи да се създаде отделна Държава Палестина.

Администрацията на Тръмп засили това убеждение, като на практика изостави отдавнашния ангажимент на Вашингтон за постигане на резултат в създаването на две държави, а и е признал окупирания Ерусалим  за столица на Израел. Следователно дипломатическата стратегия на палестинският президент Махмуд Аббас сега изглежда като крайно фиаско.

Последната капка, която преля в чашата на Махмуд Аббас през март бе, когато бе осуетен опита за убийство на премиера Рами Хамдала.

Наскърбен, Махмуд Аббас горчиво осъди Израел и разкритикува администрацията на „Тръмп“, описвайки мирните усилия като „шамар на века“ и назова американския посланик в Израел Дейвид Фридман – кучи син.

Махмуд Аббас обяви нова серия от тежки санкции срещу движението Хамас и Газа. Непримиримостта на Хамас и дипломацията на Махмуд Аббас, като напълно дискредитирани, палестинците са отчаяни от новата политическа динамика. Последните протести от „Великия марш на завръщането“ първоначално тръгнаха обещаващо, но ако все пак протестното движение доведе до друга война с Израел, резултатът може да се окаже катастрофален за политическата жизнеспособност на движението Хамас. И ако размирици се разпространят в Западния бряг, това би могло да подкопае фатално палестинската национална власт.

Палестинската общественост е изтощена и почти безпомощна. Това е изключително неподходяща взривоопасна формула.

Поредица от демонстрации през идните седмици вече са насрочени в Газа. Но възпоменанията в средата на май, поставени на фона на чувство на неудовлетвореност и отчаяние, изглеждат невероятно взривоопасни.

Когато целият народ, почти на всяко обществено ниво и в целия политически и религиозен спектър, изглежда, че са стигнали до заключение, че нямат на какво да се надяват и няма какво да губят – и че всичките им мечти ще останат излъгани и отложени в необозримо бъдеще – е неизбежно.

 

Вашият коментар