Газа, която не е потънала в морето…

13 април 2018

газа, която

 

От Хоссам Шакер –

Еврейските снайперистите са застанали на позиции на хълма и открили огън по невъоръжените момчета, разстрелвайки ги един по един. Сцената изглеждаше като ловно пътешествие с автоматични пушки, завършващи с плячка, Жертвите са падали по земята с пробити от куршумите глави. Стотици са били ранени само за няколко часа, а около 20 загубиха живота си. Нито една от жертвите не е била въоръжена, нито представлявала опасност за тежко въоръжените войници, и никой не се е опитвал да наруши целостта на границата, преминавайки в Израел.

Масовото убийство очевидно беше умишлено; предварително планирано от израелско ръководство, целящо да спре организираните мирни митинги, които палестинските бежанци решиха да планират през седмиците от 30 март нататък, за да поискат законните си права.

Целият свят беше свидетел на случилото се миналия петък на 30 март, когато десетки хиляди палестински бежанци в Ивицата Газа заявиха, че продължават своята мирна борба за правата си и собствеността си върху домовете и земята в онези части на Палестина, които израелската окупация узурпира през 1948 г. В Газа бежанското население от над 2 милиона души формира мнозинството; живеят в пренаселени и изолирани райони. ООН вече предупреди, че до 2020 г. Ивицата ще бъде „непригодна за живот“, поради недостига на ресурси и липсата на достъп до питейна вода и средства за удовлетворяване на основни потребности.

Няма нужда светът да измисля сложни решения за обсадения анклав, където повечето от хората са бежанци. Съществува логичен и очевиден вариант, който е лесно достъпен: като им се позволи и даде възможност да се завърнат по домовете си, на своята земя и техните ресурси, от които са били прогонени в резултат от етнически чистки, осъществени от израелските войски по време на една от най-жестоките военни операции на двадесети век. Оттогава израелските власти отказаха да спазват резолюциите на ООН, включително Резолюция 194 от 1948 г. на Генералната Асамблея на Общото събрание на ООН, и продължават да игнорират международните закони и конвенции, както и правата на човека и достъпа до правосъдие, които те предоставят.

Палестинците, живеещи в Ивицата Газа, не смятат да се откажат от правата си и изглежда, че няма да го направят при никакви обстоятелства. Тази твърдост накара израелските ционистки лидери още по-силно да пожелаят масово унищожение на жителите на Газа, които увеличават своя брой пред очите на ционистките главатари и настояват да бъдат възстановени правата им. Това желание на Израел бе озвучено на глас от бившия министър-председател Рабин, който заяви, че иска да се събуди една сутрин и да открие, че “Ивицата Газа потъва в морето”. Рабин беше убит от израелски фанатик, а Газа остава непоклатима и година след година продължава да се съпротивлява.

Мечтата на Рабин никога не се сбъдна, но израелските главатари се захванаха да работят над това да потопят Газа в тъмнина, като прекъсват доставките на електроенергия през по-голямата част от деня, всеки ден; предотвратявайки влизането на медицинските материали в анклава и забраната на пътуванията в чужбина. Газа се сблъсква с икономически и социални проблеми, причинени от израелската обсада. Ясно е, че пророчеството на ООН за ивицата Газа ще бъде изпълнено, ако това вече не се е случило.

За учудването на мнозина обаче палестинския народ все още не е вдигнал белия флаг, нито е отстъпил от своите искания за правата си. По-скоро палестинците изпратиха ясно послание, че нямат намерение да се предават, пред израелските окупационни власти, и дадоха да се разбере на останалия свят, че са пълни с решителност, чрез Великия марш на завръщането.

Всеки един от участниците в Марша имаше собствена история. Мухаммед Аяш, например, е момче от семейство, произлизащо от Яффа. Той участва в Марша, използвайки собственото си изобретение, което да го предпази от сълзотворния газ, който израелците разпръскваха над демонстрантите от летателни апарати дронове. Той седеше тихо, очевидно безразличен към газа, който се въртеше около него, а вида му изразяваше непокорност. Маската на лицето му съдържаше зелен лук. Той бил вдъхновен от опита на баща си, който, преди 30 години, в разгара на Първата Интифада, е бил на толкова години, колкото е сега сина му, е използвал лук за намаляване на вредните ефекти на сълзотворния газ.

Така палестинците прибягват до прости решения, и средства дарени им от родната земя, към която се придържат, за да не се предадат пред израелската власт, която използва най-съвременните технологии и оборудване в света, за да укрепят окупацията, ескалацията на агресията и по-нататъшната заплаха на хората. Поколения палестинци наследиха и на свой ред предадоха своя опит в противопоставянето на окупацията, независимо от огромните жертви, които са дали за свобода в последователни въстания и акциите на съпротива до и включително „Великия марш на завръщането“.

Ако някой министър от правителството на Нетаняху е видял снимката на „момчето, използващо лук“ на границата с Газа, може би ще трябва да признаят, че историята в Палестина все още не е свършила, и че те ще се сблъскат с много повече проблеми с това ново палестинско поколение, готово да оспорва текущата хегемония на Израел. Тези арогантни министри могат да си припомнят желанието на Рабин да се събуди и да види, че Газа е потънала в морето. Но тя не потънала и няма да потъне – а те може би да.

 

Вашият коментар