Дали палестинските бежанци, наистина, ще се върнат у дома?

27 април 2018

 

dali

 

От Мутасем Даллоул –

Хиляди палестинци в Ивицата Газа протестират близо до номиналната гранична ограда за четвърти пореден петък с очи вперени към техните земи и домове, които са били окупирани и отнети от еврейските милиции през 1948 г. До 700 000 местни палестинци са били прогонени от градовете и селата по време на Накба, повече от 500 от които са били изтрити от картата от ционистките банди след установяването на това, което е известно като държавата Израел.

Мъжете, жените и децата участват всяка седмица във Великия Марш на Завръщането. От всеки ъгъл в Ивицата Газа те се събират мирно в пет точки по границата. Стотици са били там от 30 март и възнамеряват да останат там до 15 май, когато организаторите на Великия Марш на Завръщането казват, че протестът ще достигне своя връх.

Това са предимно мирни демонстрации; вниманието на света се привлича от изгарянето на гуми, летящите хвърчила и балоните и провеждането на културни събития. Традиционната храна се подготвя, браковете се обявяват и се провеждат възпоменателни събития, но дали този поход, през който над 40 души са били убити от ционистките войници и над 4000 са били ранени, ще постигне целите си?

„Ще издигна знамето“

Според Махмуд Абу Ибраим, на 64 г. от Ал-Мадждал, той ще се върне в дома си в окупираната Палестина – Израел – каквито и да са пречките. – Разбира се – каза ми той, – трябва да се върнем у дома. „Абу Ибрахим е роден в изгнание само на няколко километра от родния му град; той вярва, че завръщането му в Ал-Мадждал е само въпрос на време. „Ще се върна в Ал-Мадждал съвсем скоро, ако Бог пожелае“, каза той, като отбеляза, че палестинците правят всичко възможно чрез протестите на Великия Марш на Завръщането.

Миналия петък организаторите преместиха шатрите на протестните лагери, създадени преди 30 март, само на 50 метра по-близо до границата, заявена от Израел. За хора като Абу Ибрахим това беше изключително символично. „Беше добър знак, че се приближаваме към нашата родина“, настоя той.

Абдул Наби Ас-Салаби е на 70 години и е бежанец от Дейр Еснед, което е в непосредствена близост до Бейт Ханун в северната част на Ивицата Газа. Той също се надява, че един ден ще се завърне в къщата, където е роден. Той беше сред десетките млади демонстранти, които издърпаха бодливата тел, поставена близо до граничната ограда. – Аз съм от Дейр Еснед и сега се връщам вкъщи – каза той, докато вървеше към оградата. – Ще махна телта, ще отида в дома си и ще вдигна знамето.

Разбира се, семейният дом на Ас-Салаби вероятно вече не е там. Селото му беше окупирано и отнето от израелците, хора като покойния премиер Ариел Шарон, който унищожи палестинските домове и изгради на тяхно място млекопреработвателна ферма. Ас-Салаби заяви, че е бил на шест месеца, когато майка му го е носила и е избягала в Ивицата Газа. Тя почина две години по-късно и той е отгледан и възпитан като сирак.

Смъртоносна сила

Израел отговори на Великия Марш на Завръщането със смъртоносна сила, въпреки факта, че протестиращите са невъоръжени. Няколко групи за защита на правата на човека, както и ООН, описаха, че израелската стрелба срещу мирните протестиращи е незаконна, тъй като невъоръжените цивилни не представляват опасност за израелските войски.

Специалният координатор на ООН за близкоизточния мирен процес Николай Младенов критикува Израел в петък за убийството на невъоръжено момче. „Жестоко и възмутително е да стреляте по децата!“, написа той в Twitter, след като израелските окупационни сили застреляха 14-годишния Мухаммед Айюб. „Как убиването на дете в Газа днес, ще спомогне за мира?“, Попита той. – Не! Това подхранва гнева и поражда още убийства!”

 

Израелски официални лица твърдят, че демонстрациите са яростни и насилствени, защото на тях протестиращите хвърлят камъни по войниците и горят гуми. Уалид ал-Ага, експерт по международно право, който е прекарал 13 години в израелски затвор, настоя, че „хвърлянето на камъни не е оправдание за израелските войници да използват оръжие със смъртоносна сила“.

Той посочи, че камъните не представляват никаква опасност за никой израелтянин, защото те не стигат до тях. „Най-близкото разстояние между протестиращите и израелските снайперисти е между 250 и 300 метра. Това означава, че дори и хората хвърлящи камъните трябва да бъдат чудотворно силни, защото сега камъните им никога няма да достигнат до израелските войници.

Ефективно ли е?

Организаторите и участниците във Великия Марш на Завръщането са убедени, че ще печелят тази битка и ще постигнат целите си, защото палестинците са обединени в тази дейност и моделът на такава мирна борба доведе до края на режима на апартейда в Южна Африка.

 

Един от организаторите, Сами Наим, заяви, че сме свидетели на най-ефективното единство сред палестинските фракции. „Това е първият път, когато мога да видя истинското единство между палестинските политически сили, които се сляха с хората“, обясни той. Инженерът е старши служител на арабския фронт на Баас.

Професор по лингвистика Асад Абу Шарех от университета „Ал-Азхар“ в Газа е друг организатор на протестите. „Това е типично копие на опита на Южна Африка срещу режима на апартейда“, отбеляза той. „Абу Шарех подчерта, че хората не се стремят да постигнат чудеса или нещо неразумно. „В края на краищата се стремим да постигнем признати от международната общност права въз основа на резолюции на ООН … Изпращаме на света съобщение, че сме решени да възстановим правата си и да се върнем в домовете си“.

Израелските лидери трябва да разберат

Академикът ме помоли да чакам до 15 май, за да видя какво ще се случи, когато демонстрациите достигнат своя връх. Въпреки това, дори ако палестинските бежанци не успеят да прекосят границата и да отидат в родните си градове и селища до годишнината на Накба от 1948 г., те поне ще разклатят сляпата подкрепа на света за Израел.

„Протестите бяха предвидени като обикновена ненасилствена кампания, която да напомни на света, че палестинците, чиито семейства са били прогонени в изгнание по време на създаването на Израел, смятат, че имат ненакърнимо и неприкосновеното право да се завърнат у дома“, посочва  британският  Guardian в редакционна си статия. „Покоряването и заробването на палестинците ерозира позицията на Израел в международен мащаб и вреди на демокрацията му вкъщи … Холивудски звезди като Натали Портман разбраха опасния завой, който Израел предприема. Би било добра идея, ако лидерите на нацията също са направили това. “

Израелските лидери разбират твърде добре какво се случва, затова реагират с използването на оръжие със смъртоносна сила. Те знаят, че съмнителната легитимност на тяхната държава е изградена върху лъжи, и че те не могат да очакват за ругатните си симпатиите на световната общност да ги проявяват завинаги. Палестинците в Газа може би все още не са се прибрали вкъщи, но със сигурност ще дойдат време.