Палестински бежанци: Непрекъснати изселвания без завръщане…

4 май 2018

палестински бежанци

От Ая Баджарми  –

 

След изселването от домовете им през 1948 г., палестинците са претърпели много и непрекъснати разселвания. Седемдесет години по-късно и сирийският конфликт разкри друг трагичен епизод на изселване и загуба за тази уязвимата общност.

След сблъсъка с бягството на палестинци между 1947 г. и 1948 г., в резултат на етническото прочистване, принудителното експулсиране, клането (в Дейр Ясин), заплахите и страхът за техния живот и Плана за разделянето на ООН от 1947 г., бе създадена UNRWA (Близкоизточната  агенция на Организацията на Обединените Нации за помощи на палестинските бежанци и организация на работата БАПОР)  на 8 декември 1949 г.След изселването от домовете им през 1948 г., палестинците са претърпели много и непрекъснати разселвания. Седемдесет години по-късно и сирийският конфликт разкри друг трагичен епизод на изселване и загуба за тази уязвимата общност.

UNRWA (Близкоизточната  агенция на Организацията на Обединените Нации за помощи на палестинските бежанци и организация на работата БАПОР)  има специален мандат да оказва помощ и защита на „палестинските бежанци“, включително поддържането на признати палестински бежански лагери, училища, здравни центрове и дистрибуторски центрове. За разлика от Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), който има мандат за международна закрила по света, мандатът на UNRWA (Близкоизточната  агенция на Организацията на Обединените Нации за помощи на палестинските бежанци и организация на работата БАПОР)  е географски ограничен в пет области на действие: Газа, Западния бряг, включително Източен Ерусалим, Ливан, Йордания и Сирия. Мандатът на UNRWA (Близкоизточната  агенция на Организацията на Обединените Нации за помощи на палестинските бежанци и организация на работата БАПОР)  представя на палестинците закрила за бежанците съгласно член 1Д от Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците.

От 1948 г. около 750 000 палестинци живеят в бежански лагери в петте области на дейност на организацията. Днес повече от пет милиона палестински бежанци отговарят на условията за предоставяне на услуги от UNRWA (БЛИЗКОИЗТОЧНАТА  АГЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПОМОЩИ НА ПАЛЕСТИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА БАПОР) и 1,5 милиона живеят в лагерите на UNRWA (БЛИЗКОИЗТОЧНАТА  АГЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПОМОЩИ НА ПАЛЕСТИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА БАПОР). На агенцията на ООН първоначално е даден временен мандат през 1949 г., който непрекъснато се удължава (до юни 2020 г.). UNRWA (БЛИЗКОИЗТОЧНАТА  АГЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПОМОЩИ НА ПАЛЕСТИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА БАПОР) съществува, както никога досега с непрекъснат финансов недостиг. Неотдавнашното голямо намаляване на американските плащания към UNRWA (БЛИЗКОИЗТОЧНАТА  АГЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПОМОЩИ НА ПАЛЕСТИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА БАПОР) оспорва жизнеспособността на тази специална агенция на ООН. Продължаващият конфликт в Сирия също силно засегна мисията и нейната работа.

Според UNRWA (БЛИЗКОИЗТОЧНАТА  АГЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПОМОЩИ НА ПАЛЕСТИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА БАПОР) около 560 000 палестинци живеят в Сирия преди размириците през 2011 г., довела до настоящата война. Обикновено се смята, че Сирия предоставя най-добрите условия за палестинските бежанци в сравнение с други арабски държави. Въпреки че палестинските бежанци не са получили пълно сирийско гражданство, те обикновено се третират като сирийски арабски граждани. Те имат много от същите права като сирийските граждани, с изключение на правото на глас. Палестинците имат право да работят и да притежават собствен бизнес и получават универсален достъп до образование и здравеопазване. Достъпът до тези сектори допринесе за стабилността и просперитета на палестинците в Сирия. По-голямата част от тях бяха концентрирани в Дамаск в лагера Ярмук, макар и неофициално.

За сравнение близо 500 000 палестински бежанци са претърпели маргинализация в Ливан. Годишният доклад на UNRWA (БЛИЗКОИЗТОЧНАТА  АГЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПОМОЩИ НА ПАЛЕСТИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА БАПОР) за 2000 г. споменава, че палестинците в Ливан „страдат от лоши условия на живот и жилище, ограничения на мобилността и високи нива на безработица“. Палестинското съществуване в Ливан, както и в много други арабски държави, се управлява от голям брой административни актове (постановления, наредби, заповеди) и държавна практика, за да се предотврати уреждането. Ливанското правителство на практика създаде административен апарат, насочен към палестински бежанци. Палестинските бежанци бяха класифицирани от ливанския министър на вътрешните работи като „чужденци“. Няколко основни права и свободи, включително правото на пребиваване и пътуване, правото на работа и свободата за притежаване на собственост, са подложени на политическата воля на ливанските власти. Правото на палестинските бежанци на трудова заетост е подчинено на три ограничаващи принципа: получаване на разрешително за работа, национално предпочитание и реципрочност на права и задължения. Като бежанци без гражданство палестинците не могат да придобиват земя или имущество. Без да ги споменава, ливанският закон забранява „всяко лице, което не е гражданин на призната държава, (…) да придобива недвижими имоти от всякакъв вид“ (Закон № 296 от 3 април 2001 г.).

В Ливан палестинците също страдат в резултат на съмнителната политическа настройка на страната, където трябва да се поддържа баланс между християни и мюсюлмани. За тази цел наскоро предложено изменение, което има за цел да даде на ливанските жени възможността да предадат гражданство на децата си, изключва ливанските жени, омъжени за палестинци или сирийци.

Палестинците също са изправени пред липса на защита в приемащите страни извън правомощията на UNRWA (БЛИЗКОИЗТОЧНАТА  АГЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПОМОЩИ НА ПАЛЕСТИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА БАПОР). В Египет правителството не счита 70 000 палестински бежанци за допустими за закрила на ВКБООН. Както и с много арабски държави, Египет изрази страха си, че палестинското положение няма да бъде подходящо разрешено, ако за тях бъдат приложени решенията на ВКБООН – презаселване в трета държава или уреждане в първата страна на убежище. В резултат на това египетското правителство е издало ограничения за тях, а палестинците трябва да притежават „Египетски пътнически документ за палестинските бежанци“ по всяко време. Неговата валидност зависи от подновяването на разрешението за пребиваване, което само по себе си се предоставя въз основа на причината, поради която жалбоподателят остава в Египет.

Вторичното изселване на палестински бежанци от съседните страни се превръща в редовно явление поради липсата на защита по отношение на правата и социалните условия и / или въоръжените и насилствените кризи.

От януари 2017 г. приблизително 120 000 палестински бежанци напуснаха Сирия в съседни страни. Според данните на ООН 32 000 избягали в Ливан и 13 000 в Йордания. За разлика от сирийските граждани, палестинци от Сирия (PRS), които носят „сирийски документ за пътуване за палестинските бежанци“, са изправени пред дискриминация.

Евро-средиземноморският наблюдател по правата на човека съобщи за случаи на дискриминация, включително тази на Ум Мухаммед, сирийска гражданка в Египет, която казва: „Имам здравни грижи и храна, защото имам сирийски паспорт, но не дават храна или здравеопазване на съпруга ми и моите деца, защото не са сирийци! „След египетския военен преврат през юли 2013 г. положението на палестинците от Сирия PRS се влоши. Няколко НПО съобщиха за произволен арест, ксенофобия, незаконно задържане и депортиране на палестинците от Сирия PRS.

По същия начин пристигането на палестинците от Сирия PRS в Ливан допълнително увеличи напрежението върху вече разпръснатите и пренаселени палестински бежански лагери. Според UNRWA (БЛИЗКОИЗТОЧНАТА  АГЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ПОМОЩИ НА ПАЛЕСТИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА БАПОР) „почти 90% от палестинците от Сирия PRS в Ливан са под прага на бедността и 95% са несигурни за прехраната“. Наличието на палестински бежанци от Сирия също поражда безпокойство сред християнските и шиитските общности.

Палестинците са в ситуация, в която „животът им може да не бъде изложен на риск, но техните основни права и съществени икономически, социални и психологически потребности остават неизпълнени след години в изгнание“  (документ на ВКБООН от 2004 г.). Продължаващият палестинско-израелски конфликт възпрепятства палестинските бежанци в приемащите страни да упражнят правото им на завръщане. Тяхната непоносима ситуация е и последствие от много малкото, което ВКБООН направи, за да подкрепи борбата им за оцеляване. Палестинските бежанци следователно остават на милостта на онези, които са ги приели от преди 70 години насам.