70-годишнината от катастрофата Накба…

11 май 2018

70 годишнината

От Д-р Амира Або ал-Фету –

 

Месец май носи със себе си болезнена памет за арабите и мюсюлманите, годишнината от катастрофата Накба, и си спомняме, че това е деня, когато сърцето на арабската нация беше разкъсано и Палестина беше иззета пред очите на целия свят.

Колониалните сили веднага припознаха Израел. Една измамна единица, която е била засадена в нашия арабски регион. Първият, който призна Израел, беше Съветският съюз, следван от САЩ. Изтокът и Западът работеха заедно, за да пробият арабската нация в гръб.

Но държавата на израелците всъщност датира от век на 2 ноември 1917 г. Декларацията Балфур, издадена от британското правителство за създаване на национална родина за евреите в арабската Палестина. Това е обещание, направено от онези, които не притежават земята, на онези, които не я заслужават. Това обещание бе постигнато заедно с помощта на другите колониални държави на 14 май 1948 г.

Оттогава насам палестинците са живели в безкрайна поредица страдания, трудности и конфискация на по-голяма част от тяхната земя от страна на Израел. Палестинците не са престанали да се съпротивляват през последните 70 години, докато арабските лидери не спират да заговорничат срещу борбата на палестинския народ. В същото време, супер-силите, като се започне от САЩ, подкрепят Израел, докато арабските лидери са верни и пазят границите си. Генерал Сиси изрично каза: „Ние няма да позволим на Синай да бъде задния двор на всякакви терористични операции срещу нашия съсед“.

След управлението на Гамал Абдел Насър, всички арабски владетели, без изключение, експлоатират палестинската кауза и я използват, за да спечелят благосклонност сред своя народ. Освен това ООП подписа Споразумението от Осло на 13 септември 1993 г. с Израел. В съответствие с това споразумение той признава Израел и отхвърля статията относно използването на въоръжена борба за освобождаване на Палестина от морето до реката в националната й харта.

Споразуменията от Осло доведоха до убийството и ареста на повече палестинци под претекст за координация на сигурността с Израел. Ал-Акса Интифада, (започнала на 28 септември 2000 г.) съживи духа на съпротива сред палестинския народ, и беше водена от покойния Ясер Арафат. Това се случи след като Арафат се върна разочарован от Америка след срещата в лагера на Кемп Дейвид с израелския премиер Ехуд Барак под егидата на американския президент Бил Клинтън. Тази среща го накара да осъзнае, че мирните споразумения с Израел са безполезни и че всички те са илюзии, които бързо се изпаряват и разсейват, след като има големи надежди да се създаде палестинска държава със столица Ерусалим и връщането на палестинските бежанци по отнетата им земя.

Палестинският народ запази тези надежди в продължение на седем години, откакто бяха подписани споразуменията от Осло, но когато се събудиха, осъзнаха, че това са само мечти, и че реалността ги принуждава да се върнат към борбата за освобождаване на Палестина.

Ясер Арафат поведе самата Интифада покрай движението Хамас, което настоява за връщането на цялата Палестина чрез въоръжена съпротива. Това даде старт на нова фаза в палестинската борба, която не завършва със смъртта на Арафат, напротив, смъртта му от отравяне през 2004 г. и оттеглянето на Израел от ивицата Газа, бе под влиянието и тежестта на храбростта на Хамас. Между другото Израел отмъсти на движението с убийството на лидерите на „Хамас“, шейх Ахмед Ясин, който събуди нацията и д-р Абдел Азиз Рантиси.

Освен това Израел проведе четири ожесточени и насилствени войни в ивицата Газа, както и наложи пълна земна, морска и въздушна блокада на палестинците в Газа, след като Хамас спечели парламентарните избори през 2006 г. Но нищо от това не подкопа съпротивата, нито оказва влияние върху нейната решителност, нито отслабва палестинския народ, който желае да направи големи жертви заради освобождението на своята земя. Те са издържали бремето, което никоя друга нация в света не би могла да издържи, и те страдаха тежко заради тяхната независимост, достойнство и гордост.

Израел не успя да покори палестинците в Газа, както не успя да победи Хамас.

Тазгодишният юбилей от Накба се случва в условията на сериозни глобални предизвикателства и важни стратегически промени в глобалните и регионални арени, война между Америка и Иран и възникването на арабска ос, ръководена от арогантния принц Мохамед бин Салман, принцът на Саудитска Арабия и Мохамед бин Зайед, коронования принц на ОАЕ, които заговорничат срещу нацията и се съюзяват с Израел срещу Иран и Хамас, считайки ги за основен враг.

70-годишнината от Накба се случва, след като американският президент Доналд Тръмп взе решението да признае целия Ерусалим  за столица на Израел и намерението му да премести американското посолство в Ерусалим  точно в деня на 70-годишнината. Това има за цел да унижи арабите и мюсюлманите. Очаква се той да обяви своята „сделка на века“ в този ден; сделка, приготвена в Белия дом и одобрена от коварните арабски лидери.

Тази сделка има за цел напълно да ликвидира палестинската кауза и да сложи край на правото на палестинските бежанци да се върнат в своята земя, като създадат алтернативна родина за тях, съставена като части от Синай и Йордания, която да бъде приложена към Газа, за да се създаде Държава Палестина без суверенитет и въоръжени сили, със столица Абу Редис, като по този начин премахне Ерусалим от уравнението.

Обаче, надеждата остава в тази велика нация, палестинския народ, който непрекъснато променя уравнението с тяхната изобретателност и новаторство в своите средства за съпротива и борба. Те изненадаха целия свят с големите си завръщания, които тероризираха и ужасиха израелците, докато гледат невъоръжени маси на палестинци, които се приближават до границата между Газа и окупираните палестински територии и свалят бодлива тел.

Палестинците не носят оръжия, но носят правото си на земята, тяхната вяра и волята им. С хартиените си хвърчила те успяха да постигнат това, което не можаха хеликоптерите „Апаче“, които убиха хиляди палестинци. Израелците са уплашени до смърт, въпреки че са живи, докато палестинците са убивани от израелските апачи, докато се бият храбро и смело, без да проникне в сърцата им страх. Вярата им е, че или се бият и печелят, или стават мъченици.

Това поколение са потомци на потомците палестинци, които са били експулсирани от тяхната земя и са били разселени далеч от Палестина. Те никога не са имали шанса да видят Палестина и да живеят в нея, сред равнините, долините и планините. Но в сърцата си те живеят в Палестина и Палестина живее в тях, в сърцата им и в умовете им. Те няма да предадат земята си и затова са опровергали думите на старите ционистки лидери, като Голда Меир, които са казали: „Старият ще умре, и младите ще забравят.“ Старият наистина умря, но след като те подадоха ключовете за завръщане на младите и предадоха факела заедно с тях. Палестинският народ е нация, която не умира и не може да бъде победена.

70-тата годишнина от Накба няма да бъде изнемощяла от плача по изгубената земя, но ще бъде отпразнувана с великите завръщания, които ще разтърсят земята под краката на израелците.