Седемдесет години палестинска съпротива от създаването на държавата Израел

21 май 2018

 

1684322889

От ЯРА ХАВАРИ 

Великият Марш на Завръщането в Ивицата Газа припомни на света палестинската съпротива и палестинската борба за права. От 30 март палестинците в Газа са участвали в мирни масови протести на израелската военна ограда, в които призовават за прекратяване на тежките условия в ивицата Газа, както и за правото да се върнат в земята, от която са били експулсирани преди 70 години този месец – това, което палестинците наричат „Накба“ или катастрофа. Протестиращите буквално поставят телата си на линията, рискувайки да бъдат застреляни от израелски снайперисти. Преди да се премести американското посолство, повече от 40 палестинци бяха застреляни от израелски снайперисти и хиляди бяха сериозно ранени. Това беше най-кървавият ден, като над 52 палестинци бяха убити по време на демонстрациите и хиляди други бяха ранени.

През 1948 г. По времето на Накба (катастрофа на арабски) държавата Израел прогони  750 000 палестинци, които бяха принудени да затоварят своите домове,  а над 500 палестински селища и градове били унищожени. Палестинското общество беше разкъсано и палестинците бяха географски разпокъсани. Но не само палестинският народ оцеля, но и демонстрира забележителна съпротива срещу опитите да ги изтрият от лицето на земята. Великият Марш на Завръщането е последната проява на тази съпротива.

През първите няколко години след 1948 г. хиляди палестински бежанци се опитаха да се завърнат в домовете си, само за да бъдат застреляни от израелската армия по новите граници. Израелската държава ги нарече „инфилтритори“ и прие „Закона за предотвратяване на проникването“, за да узакони своята практика да им попречи да се завърнат. Междувременно Израел постави 150 000 палестинци, които успяха да останат в границите на новата държава – палестинските граждани на Израел – под силен военен режим и политически ги потиснаха.

Под тази атмосфера палестинските граждани на Израел оцеляват и дори развиват свои собствени политическа, социална и културна агенции. През 1958 г. например група създаде Движението „Ал-Ард“, чиято платформа свързва борбите на всички палестинци, независимо от тяхното географско положение, като в същото време развива общ арабски тон. Движението призова за една светска и демократична държава в Палестина, както и правото на завръщане на бежанците. Израел често арестува членовете на движението, поставя ги под наблюдение и забранява издателските им дейности. Движението е забранено през 1964 г.

Въпреки че Движението Ал-Ард има кратко съществуване, то проправи пътя за друга палестинска политика в Израел, като на движението, известно като Абна ал-Балад, което все още е активно днес. Абна ал-Балад израсна от студентското движение и първоначално представи мандат за развитието на палестинска демократична и светска държава. Движението беше на върха си през 70-те години на миналия век и набра още по-силен импулс след събитието, известно като Ден на земята.

Денят на земята се състоя през 1976 г. след изявлението на израелското правителство, че ще присвои огромно количество палестинска земя в Галилея, в северен Израел. Палестинските граждани организираха масово колективно действие на съпротива не само за кражбата на земята, но и за цялостната колониална политика на изкореняване и прогонване. Протести за солидарност се състояха в други райони на Израел, както и в Западния бряг. Израелските власти поставиха шест села в Галилея под забрана и посрещнаха протестиращите там със сериозно насилие: Освен шест убити, стотици бяха ранени.

Палестинската съпротива не се осъществява само в окупираните територии или в Израел

Десетилетие по-късно палестинците на Западния бряг, ивицата Газа и Израел се присъединиха по време на Първата Интифада. Революцията, която продължава от края на 80-те години до споразуменията от Осло през 1993 г., е резултат от организирането през годините, които изграждат основите за политическа мобилизация. Палестинските леви фракции поеха водеща роля през 70-те години, включително чрез създаване на обществени комитети, женски комисии, работнически съюзи, студентски организации и доброволчески групи. Тези групи се вдъхновяват от други антиимпериалистически борби в Третия свят и се провеждаха децентрализирано, демократично и колективно. Важно за тази борба беше създаването на самоиздържаща се икономика; като такава, движението разглеждаше икономически модели, базирани на кооперации, които не биха били подчинени на окупацията и биха послужили на националната и социалната палестинска програма. Тези модели поставиха основите на настоящите инициативи, насочени към изграждане на икономическа съпротива, като например Аморо , първата ферма за гъби в Палестина.

Палестинската съпротива не се осъществява само в окупираните територии или в Израел. Палестинците в лагера „Ярмук“ в Сирия – дом на над 25 000 палестински бежанци през 70-те и 80-те години, се занимават с леви идеи за освобождение и съпротива като марксистките революционни теории по време на Първата Интифада. Много от тях са организирани в лагера, въпреки опасностите от режима на „Хафез ал-Асад“. Ярмук също е дом на младежки организации, които често се събират в отговор на събитията в Палестина. След сирийската гражданска война много от бежанците са избягали от лагера, тъй като са претърпели нахлуването на ИДИЛ, както и обсадата, а през последните седмици тежка бомбардировъчна кампания, която опустоши лагера, най-вече унищожен от сегашния режим на Асад.

По-късно настъпва съпротива през лятото на 2017 г., когато израелските власти са инсталирали охранителни камери, въртящи се врати и електрически детектори за метал в комплекса „Харам ал-Шариф“ след атака срещу израелски войници на трима палестинци от Израел. В отговор ислямският Waqf  призова за масово гражданско неподчинение. Хиляди палестинци от Ерусалим  и от цялата страна реагираха на поканата, като се въздържаха да влязат в състава, за да протестират срещу опита на Израел да контролира допълнително пространството. Вместо това се молеха на близките  улици и контролно-пропускателни пунктове. Израел ги посрещна с груба сила, като уби трима палестинци и рани стотици. Независимо от това, постоянството на протестиращите и тяхната ясна, осезаема цел доведоха до победа в израелската държава: Електронните метални детектори бяха премахнати.

По този начин този месец отбелязва не само 70 години от създаването на Израел и палестинската Накба, а 70 години от продължаващата палестинска съпротива – само част от която е изложена по-горе. Този дискурс за съпротива и оцеляване трябва да бъде фокусната точка на разказа на Накба. Той подчертава, че колониалният проект на заселниците-колонисти не е успял в Палестина, и че местните палестинци отдавна са се борили за правата си и съществуването си върху земята.