Препратките към ООП за Латинска Америка подчертават това, което палестинското ръководство не може да подражава…

1 юни 2018

препратките

От Рамона Уади –

Още повече палестинци бяха убити след обявяването на американския президент Доналд Тръмп за неговата „сделка на века“. Газа отново е била бомбардирана от Израел през последните няколко дни и сега страда от по-нататъшно затваряне с изграждането на повече сухопътни и морски бариери. Към това нещастие трябва да се добави използването на хуманитарната криза.

Освен това по време на среща с посланика на Еквадор в Палестина Хавиер Сантос Блазарти, член на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), съобщи, че отказва да се съгласи с предложенията на Тръмп. „С всичките си сили и политически течения и институции ООП отхвърля това споразумение“, настоя Тайсер Халед.

Детайлният доклад на агенция “ Уафа “ за срещата показва, че ООП работи в различни направления на пропагандата. Тя се стреми да се приведе в съответствие с държавите от Латинска Америка, които подкрепят Палестина. Това е подкрепено от осъждането на американската и израелската агресия срещу палестинците. Според Халед, „Американската администрация и окупационната сила експлоатират хуманитарната катастрофа, докато и двете са допринесли за нейното влошаване“. Освен това се набляга на закъснелите действия, предприети от Палестинския национален съвет (ПНК) след едностранната декларация на Тръмп за Ерусалим като столицата на Израел и последвалото прехвърляне на Посолството на САЩ от Тел Авив.

Разказът на Халед изтрива ролята на ООП в приноса към сегашното потисничество на народа на Палестина. С преминаването на времето и от съучастие в политическата перспектива стана по-лесно да се подчертаят споразуменията от Осло като форма на потисничество, само защото настоящата рамка го изисква и подкрепя създаването на единен фронт. Въпреки това той се въздържа от споменаването на това, как ПA многократно разчиташе на неясни заплахи, вместо да пази палестинците, доколкото неосъществени решения като спирането на координацията на сигурността са засенчени от други форми на потисничество отвътре.

Позоваването на Латинска Америка и нейният героичен антиколониализъм има своите граници по отношение на сравнението с палестинската борба. От гледна точка на хората има много прилики; и двете, например, се борят срещу форми на колониално и неолиберално насилие. Преследването на коренното население е друг общ фактор. От политическа гледна точка обаче палестинците нямаха представител, който да е готов да застане изцяло пред хората. Антиколониалната им борба беше предадена от лидерство, което се колебае да използва думата „колониализъм“, да не говорим за политическите основи за съпротива срещу нея. Изявлението на Фидел Кастро в ООН – „Колониите не говорят. Колониите не са известни, докато нямат възможност да се изразят „- пада върху глухите уши, доколкото се отнася до ООП.

Най-лесната реторика е тази на отдалеченото сравнение, нещо, което превъзхожда лидерството в окупирания Западния бряг. При все това прибягването до тази тактика разкрива и факта, че ООП няма капацитет да подражава на революционна позиция. Вместо да пази палестинците, ПА е предприела мерки за разширяване на колониалното насилие чрез своите институции. Това позволи на палестинското право да се върне, за да бъде осмивано и ограничено до обикновен лозунг. Най-лошото от всичко е, че винаги е действало закъсняло и срещу палестинските искания до такава степен, че има незначително истинско представителство на народа. Всичко е далеч от революционните лидери на Латинска Америка, чиято политическа роля остана ангажирана с хората, заедно с тях.