Палестина не е окупирана, тя е колонизирана…

14 юни 2018

Палестина не е окупирана

От Рамзи Баруд

На 5 юни 2018 г. бе отбелязана 51-ата годишнина от израелската окупация на Източен Ерусалим, Западния бряг и Газа.

Но, за разлика от масовата  народна мобилизация,  която предшества годишнината от Накба – катастрофалното  унищожаване на Палестина  през 1948 г. – на 15 май годишнината от окупацията трудно води до подобна мобилизация.

Неудивителната  смърт на „мирния процес“  и неизбежния крах на „модела за двете държави“  премести фокуса  от прекратяването на окупацията като цяло до по-големия и все по-обхватен проблем на израелския колониализъм в Палестина.

Мобилизирането на хората в Газа и Западния бряг, както и сред палестинските бедуински общности в пустинята Накaб, за пореден път разширява чувството за национални стремежи на палестинския народ. Благодарение на ограничената визия на палестинското ръководство тези аспирации бяха задържани в продължение на десетилетия в Газа и Западния бряг.

В известен смисъл „израелската окупация“ вече не е окупация според международните стандарти и определения. Това е още една фаза на ционистката колонизация на историческата Палестина, процес, който започна преди повече от 100 години и продължава и до днес.

„Законите и правилата за окупацията са основно мотивирани на първо място от хуманитарни съображения; единствено фактите на място определят решението му „, се посочва в сайта на Международния комитет на  Червения кръст .

За практически цели често използваме понятието „окупация“ по отношение на колонизацията на палестинската земя от Израел, окупирана след 5 юни 1967 г. Този термин позволява постоянно да се набляга на хуманитарните правила, които трябва да управляват поведението на Израел като окупираща сила.

Израел обаче вече многократно е нарушавал повечето условия за това, което представлява „окупация“ от гледна точка на международното право, както е формулирано в Хагския правилник от 1907 г. (членове 42-56) и Четвъртата Женевска конвенция от 1949 г.

Съгласно тези определения „окупация“ е временна фаза, временна ситуация, която има за цел да сложи край на прилагането на международното право по отношение на конкретната ситуация.

“ Военната окупация“  не е суверенитетът на окупатора над окупираните; тя не може да включва прехвърлянето на граждани от териториите на окупационната сила на окупирана земя; не може да включва етническо прочистване; унищожаване на имоти; колективно наказание и анексиране.

Често се твърди, че Израел е окупант, който е нарушил правилата на окупацията, както е посочено в международното право.

Такъв би бил случаят една година, две или пет години след първоначалната окупация, но не и 51 години по-късно. Оттогава окупацията се превърна в дългосрочна колонизация.

Очевидно доказателство е присъединяването на Израел към окупираната земя, включително Сирийските  Голански възвишения  и Палестинския Източен Ерусалим през 1981 г. Това решение не се отнася до международното право, хуманитарното право или друг закон.

Израелските политици от години открито обсъждаха  анексирането  на Западния бряг, особено районите, населени с незаконни еврейски заселнически колонии, изградени в противоречие с международното право.

Тези стотици заселнически колонии, които Израел изгражда в Западния бряг и Източен Ерусалим, не се считат за временни структури.

Разделянето на Западния бряг на три зони, областите («А», «В» и «С»), всеки управляван според различни политически диктати и военни режими, едва ли има прецедент в международното право.

Израел твърди, че противно на международното право, той вече не е окупационна сила в Газа; въпреки това на израелската наземна, морска и въздушна обсада на палестинския анклав продължава повече от 11 години. От последователни израелски войни, които са убили хиляди, до херметична блокада, която е притиснала палестинското население на ръба на глада, Газа остава изолирана.

Газа е „окупирана територия“ само по наименование, без каквито и да е хуманитарни правила да се прилагат. Само за  последните 10 седмици  бяха убити над 120 невъоръжени протестиращи, журналисти и медици, а 13 000 бяха ранени, но международната общност и законът остават глухи и слепи, продължават да бездействат и не могат да се изправят срещу израелския терор.

Палестинските окупирани територии отдавна пресичат линията от окупиране до колонизиране. Но има причини, че сме заловени в примките на стари определения, водещи сред тях е американската политическа хегемония върху правните и политическите дискурси, отнасящи се до Палестина.

Едно от основните политически и правни постижения на израелската война – извършено с пълна подкрепа от САЩ – против няколко арабски държави през юни 1967 г. е предефинирането на юридическия и политическия език за Палестина.

Преди тази война дискусията беше доминирана най-вече от такива неотложни въпроси като „Правото на завръщане“ на палестинските бежанци да се върнат в домовете си и имоти в историческата Палестина.

Войната от юни премести напълно баланса на властта и заздрави ролята на Америка като основен поддръжник на Израел на международната сцена.

Няколко резолюции на Съвета за Сигурност на ООН бяха приети, за да делегитимират израелската окупация: Резолюция 242 на Съвета за Сигурност на ООН, Резолюция 338 на Съвета за Сигурност на ООН и по-малко обсъждани, но също толкова значими резолюции на Съвета за сигурност на ООН 497.

Резолюция 242  от 1967 г. изисква „оттегляне на въоръжените сили на Израел“ от териториите, които е окупирал през войната през юни. Резолюция  338 , която последва войната от 1973 г., допълнително подчерта и изясни това изискване. Резолюция  497  от 1981 г. беше отговор на анексията от Израел на Голанските възвишения. В нея дадената стъпка бе провъзгласена за „недействителна и без международни и правни последици“.

Същото важи и за  анексирането на Ерусалим, както и за всяко колониално строителство или за всякакви израелски опити, насочени към промяна на правния статут на Западния бряг.

Но Израел работи с напълно различен начин на мислене.

Като се има предвид, че между  600 000 и 750 000  израелски евреи сега живеят в „окупираните територии“, и че в най-голямото селище на Модийн Иллит се намират повече от 64 000 израелски евреи, трябва да се запитаме каква форма на военна окупация, следва Израел?

Израел е колониално-заселнически проект, който започва, когато ционисткото движение се стреми да изгради изключително пространство за живот на евреите в Палестина за сметка на местните обитатели на тази земя в края на 19 век.

Оттогава нищо не се е променило. Променили са се само фасади, юридически определения и политически дискурс. Истината е, че палестинците продължават да страдат от последиците на ционисткия колониализъм и те ще продължат да носят тази тежест, докато този грях не бъде справедливо коригиран.