Проклятието Осло…

14 септември 2018

проклятието

От Ахмад Абу Зухри

На 13 септември 1993 г. палестинският народ се събуди с национално бедствие. Те бяха изненадани от нещастна регресия, политическа регресия и силен ход към признаване на националните константи и права. Историята започна с тайни разговори в норвежката столица Осло и завърши със споразумение за ликвидиране на палестинската кауза в ръцете на старши американски политици, с пряк принос от израелците. Външният министър Шимон Перес ги представлява, докато тогавашният секретар на Изпълнителния комитет на ООП Махмуд Аббас играе активна и злощастна роля за палестинската страна.

Споразумението, което излезе наяве, се нарича Споразуменията от Осло или Декларацията на принципите за временни споразумения за самоуправление. Осло е проклятие. Той сложи край на въоръжената борба срещу израелските окупационни сили и накара националния проект да пренебрегне жертвите, направени от мъчениците, затворниците и други, които плащаха висока цена в името на борбата срещу окупацията. Вместо това, споразуменията обхващаха чисто ционистки западен проект, преследващ илюзията за мир. Тази катастрофа беше болезненото начало за смъртта на нашия национален проект и изоставянето на правата на палестинския народ, които бяха съборени от един безразсъден политик, който обърна гръб на нашите хора и жертви, без да мисли за светостта на тази битка и нашите неотменими и законни права.

Всеки истински патриотичен палестинец се противопостави на това споразумение и мнозина се бореха срещу него. Осъдителни присъди са издадени от палестинските фракции ислямския джихад, Хамас, народния фронт за освобождение на Палестина и Демократичния фронт за освобождение на Палестина; много анализатори и коментатори също го отхвърлиха.

Това обаче не възпира Аббас нито го подтиква да спре за миг и да преразгледа. Той продължи да залага на палестинските права и на съдбата на нация, която все още е в окупация. Израелците успяха да наложат окончателните проблеми по статута – включително и в Ерусалим, населените места, границите и бежанците – до по-късни етапи. Освен това израелците са приложили само част от исканията на палестинския преговарящ и не са възстановили правата на нашите хора. Те са използвали Осло, за да увеличават незаконните колонии в Южен Ерусалим, арестуват повече палестинци, променят граничните параметри, предприемат пълен контрол над палестинската икономика и налагат сътрудничество и координация в областта на сигурността.

Това основно включва палестинските служби за сигурност, които преследват палестинските лица и предотвратяват въоръжените операции срещу Израел, като средство за поддържане на фасадата на мирния процес. Междувременно палестинският преговарящ се втурна да подпише документите един по един и да остане в блато, неспособен да реши, дори за миг, да се върне в прегръдките на своя народ и да сложи край на тази опасна, водеща към дъното спирала, в която той хвърли нашия народ. Израелците са отишли твърде далеч в своите престъпления и нарушения и са избягвали да изпълняват собствените си ангажименти и задължения от Осло, като по този начин избягват това, което им се струва като формалности.

След Осло, не след дълго израелците се върнаха, за да унищожат всичко, което би могло да има потенциала да реализира минимални палестински права. Аббас палестинският преговарящ продължава да ги преследва и да моли за посредници и срещи с израелците. Той също така извършва съвместни операции по сигурността с престъпната окупация, за да елиминира появата на съпротива, която може да доведе до друго въстание.

Докато последователните правителства на Израел действително потъпкват споразуменията от Осло, смазват клаузите си с танкове и бомби и по този начин унищожават мечтата за създаване на палестинска държава според стандартите на Аббас, стана ясно, че Израел не дава реална тежест на споразуменията и това няма никаква реална стойност на място. За съжаление обаче споразумението остана твърдо застъпено в съзнанието на Махмуд Аббас и неговия екип, които се опитаха да съживят умиротворителната сделка, макар че то дори не се занимаваше с въпроса за суверенната палестинска държава, нито гарантираше най-основните права. Той наложи и морска и търговска обсада заедно с израелския контрол върху всеки аспект от палестинския живот, не само несправедливата блокада, наложена на Ивицата Газа.

Въпреки всичкото това объркване – отстъпки за нашите исторически права и монопола, който Аббас и неговият екип притежават върху съдбата на нашия народ – палестинските съпротивителни групи все още се чуват и имат думата на друг език, в опит да се върне палестинската кауза на прав път. Съпротивата има за цел също така да наложи трудни уравнения на окупацията, за да се сложи край на израелската военна машина, като се сложи край на нейните стремежи за премахване на правата на нашия народ и осуетяване на всички ликвидационни проекти, които са насочени към нашата национална кауза.

Освен това групите за съпротива стоят пред всеки, който мисли за хазарта с нашите права. В цяла Палестина те са успели да действат като възпиращ фактор за израелците; това, което е взето със сила, може да бъде възстановено само със сила. Те са решени да нарушат несправедливата обсада на нашите хора в Газа, независимо от жертвите, които трябва да направят. Групите за съпротива няма да приемат нищо по-малко от освобождението на цялата Палестина, въпреки провала на някои да ги подкрепят и да повишат своята твърдост. Осло беше проклятие, но проклятията могат да бъдат прекършени и счупени.