Фашизмът, нацистите и Израел…

28 септември 2018

фашизмът

 

От Аса Уинстенли –

Има ли валидни сравнения между Израел и нацистка Германия, или с други примери на фашистки държави в историята? Просто задайте този въпрос и това може да ви навлече беда като член на британската Лейбъристка партия.

Управляващата национална изпълнителна власт на партията реши наскоро да направи обрат в своя кодекс на поведение срещу антисемитизма и да приеме изцяло дискредитираното „работно определение“ за антисемитизма на Международния Съюз за Възпоменание на Холокоста. Силно критикуваният документ на МСВХ включва клауза („пример“ за антисемитизма), която заклеймява „изготвянето на съпоставки на съвременната израелска политика с тази на нацистите“.

Това е още един друг пример за това защо документът е безполезен като определение за антисемитизъм. Той е създаден от про-израелски групи – в тясно сътрудничество със самия Израел – чисто като оръжие срещу движението за солидарност с Палестина.

Клаузата за документа на МСВХ, която пренебрегва критиките към Израел като „расистко начинание“, има за цел точно да забрани политическото слово в подкрепа на Палестина. Както всеки палестинец ще ви каже, Израел като държава (не само сегашното „израелско правителство“) е структурно расистка.

Нейната основа като „еврейска държава“ в страна, чието население тогава не е било предимно еврейско, е самата дефиниция за расизма. Тази реалност изискваше насилие от страна на ционистките милиции, формиращи ядрото на зараждащите се „Израелски отбранителни сили“. През 1948 г. милионите в Хагана, заедно с терористичните групировки „Стърн Ганг“ и „Иргун“, се опитват да изгонят 750 000 палестинци от страната за „престъплението“, че не са евреи. Тяхното легитимно завръщане и завръщането на децата им е било блокирано още от употребата на комбинация от расистки закони и крайно насилие. А това не е нищо друго, освен „расистко начинание“.

Освен това, Израел продължава да бъде дефиниран в законите и практиките си като „еврейска държава“, а не като държава за всички свои граждани, 20% от които са палестински араби. Неотдавнашният „Закон за държавното управление“ допълнително укрепи тази структура на апартейда и направи закона още по-ясен. Това обаче по никакъв начин не е единственият такъв закон. Групата за човешки права Адалят документира повече от 65 закона, които привилегироват еврейските граждани на Израел над палестинските граждани на Израел, да не говорим пък за милионите палестинци от Западния бряг и Ивицата Газа, които живеят в режим на военна диктатура на Израел.

Сравненията между Израел и нацистка Германия обикновено се правят като опит да се накарат хората да предприемат действия срещу насилствения екстремизъм, представляван от израелската окупация. По-често, отколкото не, те са форма на хипербола. Това само по себе си не е някаква форма на антисемитизъм, разбира се, но понякога подобни сравнения се правят от израелските политици, обикновено по невнимание. Извънредно – и по този начин интегриран в израелския контекст – политикът и впоследствие заместник-председателят на израелския парламент Моше Фейглин например направи едно такова сравнение косвено през 2014 г.

По време на убийствената израелска война срещу цивилното население в Газа през същата тази година Фаиглин призова за „завладяването“ на Газа , „унищожението“ на всички съпротивляващи се, а „цивилното население“ да бъде експулсирано и „концентрирано“ в „палаткови лагери „в египетската пустиня Синай. Разбира се, нацистка Германия не е открила концентрационни лагери. Това се прави отдавна от германските и британските империи в Югозападна Африка (по-късно Намибия) и Южна Африка съответно. И концентрационният лагер не е същият като лагерите на смъртта, където нацистка Германия систематично унищожава около 6 милиона евреи и милиони други.

Въпреки това, трудно е да не видите призрака на фашизма в заплахите на Фейглин за кръвта. Израелската война през 2014 г. доведе до убийството на над 2 200 палестинци, включително почти 500 деца. Умишленото позоваване на концентрационните лагери изглежда специален вид заплаха; точно като графитите, използвани често от екстремистката „еврейска отбранителна лига“ в окупирания палестински град Ел-Халил (Хеброн) – „арабите в газовите камери“ – изглежда се позовават, именно, на нацистите.

Съществува и добре документиран (но недостатъчен) факт, че израелските оръжия и обучение се дават на действителна нацистка милиция в Украйна. Батальонът Авоз е изключително расистка и антисемитска група, подпомагана от западни народи, както и от Израел.

Докато такива крайно-десни фашисти никога няма да се присъединят към Лейбъристката партия, иронично приемането от страна на партията на „работната дефиниция“ на МСВХ в нейната книга за правила може да означава заплахата от експулсиране за всеки, който обръща внимание на факта, че самите израелски политици са направили сравнение между фашизъм – нацисти – Израел.

Подобен пример за охлаждане се наблюдава в неотдавнашната реч на израелския премиер Бенямин Нетаняху: „Няма място за слабите. Слабите се разпадат, избиват се и се изтриват от историята, докато силните, за добро или за лошо, преживяват. „Говори се много онлайн, че речта му сякаш напомняше за тирадата на Адолф Хитлер преди войната.

Ако премиерът на Израел сякаш прави почти неизбежните сравнения на себе си с нацистите, защо света трябва да забрани на лейбъристката партия да са извън границите на приемливо свободното слово?