Защо Израел разрушава домове: Хан Ал-Ахмар като илюстрация на големия геноцид…

1 октомври 2018

защо израел

От Рамзи Баруд

Подобно на лешоядите, израелски войници се спуснаха над Хан Ал-Ахмар на 14 септември , носейки заплаха, с която обитателите на това малко палестинско селище, разположено на изток от Йерусалим, вече са свикнали.

Стратегическото местоположение на Хан Ал-Ахмар прави историята за предстоящото разрушаване на мирното село в Израел, в духа на продължаващото унищожение на палестинските домове и живот във всички краища на обсадената Газа и окупирания Западен бряг.

През годините, Хан Ал-Ахмар, някога част от един непрекъснат палестински физически пейзаж, става все по-изолиран. Десетилетия на израелската колонизация в Източен Ерусалим и Западния бряг оставиха Хан Ал-Ахмар в капана на масивните и изключително разширяващи се и мащабни проекти на Израел: заселническите колонии Маале Адумим, Кфар Адумим.

Злощастното селище, с прилежащото към него училище и 173 жители са последната пречка, пред която е изправен проектът „Зона Е1“ – израелски план, който има за цел да свърже незаконните еврейски заселнически колонии в окупираните Източен Ерусалим със Западен Ерусалим, като по този начин прекъсне източната част на Светия град изцяло от неговите палестински предградия в Западния бряг.

Подобно на това, което се случва със селището Ал-Акариб в Накаба (Негев), което е било разрушено от Израел и възстановяван от своите обитатели 133 пъти, жители Хан Ал-Ахмар са изправени пред въоръжени войници и военни булдозери, фактически с голи ръце и гърди и местната и международна солидарност, която те могат да получат.

Въпреки особените обстоятелства и уникалния исторически контекст на Хан Ал-Ахмар обаче, историята на това село е само една глава в дългия списък на трагедиите, които продължават вече седемдесет години.

Би било грешка да се обсъди разрушаването на Хан Ал-Ахмар или на някое друго палестинско село извън рамките в по-широкия контекст на разрушаването, което лежи в основата на особената по рода си израелска порода заселнически колониализъм.

Вярно е, че други колониални сили са използвали унищожаването на домове и имоти и изгнанието на цели общности като тактика да покоряват бунтовниците. Британското мандатно правителство в Палестина използва разрушаването на домовете като „възпираща“ тактика срещу палестинците, които се осмелиха да се бунтуват срещу несправедливостта през 20-те, 30-те и 40-те години, докато Израел заграби през 1948 г. палестинската земя

Израелската стратегия е много по-сложна от обикновена „възпираща“ функция. Сега в израелската психика е вкоренено, че Палестина трябва да бъде унищожена, за да съществува Израел. Ето защо Израел се захваща с привидно безкрайната кампания за изтриване на всичко палестинско, защото последното от гледна точка на Израел представлява екзистенциална заплаха за него.

Именно затова Израел вижда естествения демографски растеж сред палестинците като „екзистенциална заплаха“ за „еврейската идентичност“ на Израел.

Това може да бъде оправдано само с ирационална степен на омраза и страх, натрупани от поколения насам, до момента, в който сега тя формира колективна израелска психоза, за която палестинците продължават да плащат тежка цена.

Регулярното унищожение на Газа е симптоматично за тази израелска психоза.

Израел е „държава, която, когато стреляте срещу нейните граждани, реагира, като озверяла – и това е хубаво нещо“, такова е официалното заявление, на израелския външен министър Ципи Ливни през януари 2009 г., за да оправдае войната на страната блокирайки Ивицата Газа. Израелската „дива“ стратегия доведе до унищожаването на 22 000 домове , училища и други съоръжения по време на една от най-смъртоносните войни на Израел против многострадалния регион.

Няколко години по-късно, през лятото на 2014 г. Израел отново стана „див“, което доведе до още по-голямо разрушение и унищожение на хора.

Израел масово събаря  палестинските домове в Газа, както и навсякъде другаде, десетки години преди идването на Хамас. Това няма нищо общо с метода на съпротива, който палестинците използват в своята борба срещу Израел. Израелското разрушаване на Палестина – дали действителните физически структури или идеята, историята, наратива и дори имената на улиците – е решение изцяло и напълно на Израел през цялото това време.

Бързият анализ на историческите факти показва, че Израел разрушава палестинските домове и селища в различни политически и исторически контексти, където „сигурността“ на Израел не е последния фактор в този процес.

Близо 600 палестински градове, села и населени места бяха унищожени между 1947 и 1948 г. и приблизително 800 000 палестинци бяха прогонени, за да освободят място за създаването на т.н образувание Израел.

Според  Land Research Center (LRC) Израел е унищожил 5 000 палестински домове само в Ерусалим, от началото на окупацията на града през 1967 г., което е довело до постоянно изгнание на близо 70 000 души. В съчетание с факта, че почти 200 000 граждани на Ерусалим са били изгонени по време на Накба, катастрофата от 1948 г. и продължаващото бавно етническо прочистване, Светият град се намира в постоянно положение на унищожаване от създаването на Израел.

В действителност между 2000 и 2017 г. над 1700 палестински домове бяха разрушени , прогонвайки близо 10 000 души. Това не е политика на „възпиране“, а на заличаване – изкореняването на самата палестинска култура.

С Газа и Ерусалим не се приключват нещата. Според доклад на Committee against House Demolitions (ICAHD’s) издаден декември миналата година, от 1967 г. насам „, близо 50 000 палестински домове и структури са разрушени – а прогонени са стотици хиляди палестинци, и на това засяга поминъка на хиляди други хора.“

В съчетание с унищожаването на палестинските села при установяването на Израел и разрушаването на палестинските домове вътре в самия Израел, ICAHD посочва общия брой на домовете, унищожени от 1948 г. на повече от 100 000.

При това, както самата група признава, дадената по-горе цифра е доста консервативна. Наистина, това е така. Само в Газа, и то през последните десет години, които станаха свидетели на три големи израелски войни, почти 50 000 домове и структури бяха унищожени .

Така, защо Израел унищожава последователно, безнаказано и без сянка на съжаление?

По същата причина той прие и закони за промяна на историческите имена на улиците от арабски до иврит. По същата причина наскоро беше приет расисткият закон за нацията , повдигайки всичко еврейско и напълно игнорирайки и понижавайки съществуването на коренните палестинци, техния език и култура, които от хилядолетия са там.

Израел събаря, разрушава и обръща в прах, защото в расисткия начин на мислене на израелските владетели не може да има място между Морето и Реката за никой друг, освен за евреите; където палестинците – трябва да бъдат потиснати, колонизирани и дехуманизирани – като ни най-малко да се отчитат безмилостните изчисления на Израел.

Това не е само въпрос на Хан Ал-Ахмар. Това е въпрос на самото оцеляване на палестинския народ, застрашен от расистка държава, която е била оставяна да дивее и озверява вече повече от 70 години, неукротимо и без каквито и да било последствия.